Журналист работи като сарач в Хасково

Занаятчията Антон Тончев от дете изработва атрибути от естествена кожа за коне и кучета, прави садо-мазо камшици със сърца

Хасково

от Милена Лавчева 3197 прегледа 0

33-годишният Антон Тончев от Хасково е един от малцината в България, които упражняват така редкия у нас занаят сарачество. Младият мъж работи в малко ателие, останало като наследство от покойния му дядо Грозю Райчев, също сарач. Стара, поовехтяла работна маса, която не си знае годините, няколко дървени стола на поне век и окачени кожени изделия за коне ни посрещат в малката работилничка. Неприкосновен за посетителите е само столът на Антон, който отдалече си личи, че е снаждан и поправян многократно през годините. Не си го давам на никого, от дядо ми е столът, пояснява полушеговито сарачът, от което стана ясно, че държи на всичко наследено от дядо си и не иска промяна. Дядо ми Грозю е ветеран от Втората световна война, с гордост отбелязва Антон и показва медала му за храброст, окачен на стената. Като светиня пази стар сарашки нож, захабен от наточване. Този нож е бил на майстора сарач – германец, при който дядо е бил чирак, пояснява Антон. Германецът пък е бил майстор при цар Борис.

Средното си образование Антон завършва в механотехникума в Хасково, специалност електротехника. После, от любовта към спорта, завършва и журналистика в Бургаския свободен университет. Решава да кандидатства журналистика, защото не изтърва нито едно спортно събитие в Хасково. И най-важното – няма изпит по математика. За сметка на това по български и английски език е пълен отличник. Така или иначе кариерата му на журналист приключва като стажант в бургаското радио, където участва в две-три предавания и с няколко дописки в хасковския регионален ежедневник „Новинар юг”. Не ми трябва да работя като журналист, аз и сега знам къде какво се случва в областта, споделя Антон. Понеже работи в близост до автогарата в Хасково, всеки, който слезе от някой автобус, се отбива през него. Във всеки един момент мога да кажа какво се случва в село Малево например, или в Харманли, заявява Антон. Никога обаче не го е напускала истинската му любов към сарачеството. Още от 12-годишен е стоял в ателието при дядо си Грозю и докато си говорели, усвоявал и занаята. От дума на дума ми показваше какво и как да го правя, спомня си Антон. В началото беше като на майтап, но дядо ме стимулираше здраво, допълва той.

Сега младият занаятчия изработва от естествена кожа всичко необходимо за впрегатни животни. Това е хамут за коня, който е необходим за теглене, другото е гем, който се слага на главата на коня, палдъми за гърба на животното, обяснява Антон. Всичко е от естествена кожа, която купува от Габрово. Според хасковлията, който си обича животното, му слага изделия от естествена кожа, които попиват потта му, а не балатуми разни, които го стягат и изпотяват. От дядо си знам – при война, ако войникът е гладен, не е проблем, но конят трябва да е назобен и сресан, уточнява Антон. Въпреки старинния си и изчезващ вече занаят, Антон Тончев е обикновен млад мъж, който помага на баща си с животинките в с. Подкрепа. Имам си теленца, зайченца, кокошки и аз ги храня, когато татко е възпрепятстван, споделя той. Интернет също не е чужда територия за сарача, който ползва онлайн пространството най-вече да следи футболни срещи. Харесва всякакъв спорт и не заспива без книги. Всеки ден чета, не мога без книгата, откровен е Антон, който е изключително словоохотлив и усмихнат. И признава, че като всеки нормален човек е любител на масите с приятели и банкетите.

Хасковският занаятчия е търсен от цялата страна. Има клиенти от Шумен, София, Габрово, Пещера, Банско, Костенец и други градове. По-напред идваха поръчки предимно от областта, сега вече са от цялата страна. Много малко останахме с този занаят, уточнява той. Най-близкият до Хасково негов колега сарач е в с. Селци, Асеновградско. Човекът, който се казва Георги, е набор 1937 и вече му било трудно да насмогва. На всички сарачи пръстите им са изкривени от голямата игла, за която трябва сериозен натиск, подчертава Антон. За направата на някой хамут например се наслагват по три ката дебела естествена кожа, която се шие с машина. Намери ме един професор по икономика от София, който преподава в хасковския филиал на УНСС и поръча цяло оборудване за коне, споделя Антон. Очевидно са му страст конете на професора, защото към тях отглеждал и доста кучета каракачанки, за да е пълна идилията, споделя Антон с усмивка. От младия сарач са искали кании за ножове, нагръдници за кучета, патрондаши за ловджиите, та дори и палатки от брезент за риболовците. Прави и колани за по-едри хора, които не се побират в стандартните. В шок е изпаднал Антон, когато от психодиспансера в хасковския кв. Болярово са го помолили да направи кожено вързило за психично болните. Трябваше ми време да се отърся от това, но в крайна сметка е необходимост, уточнява философски той. Антон не скрива и за по-екстравагантните поръчки като кожен камшик за садо-мазо, изпъстрен със сърчица. Камшици е правил и за танцьорите на български хора. На култовата двуметровата Уолтия Рол от Бахамите, която играеше в баскетболния отбор на Хасково, е направил дамска чанта. Тя му се отблагодарила с личните си маркови маратонки от фирмата на кеч звездата Скалата Дуейн Джонсън, които Антон обожава.

Коментари