Здравко Попов: Пловдив беше културна столица преди 10 години

Литературната мафия определя кое да е актуален писател и на кой да не даде шанс

култура

от Анжелина Янева 48 прегледа 0

Снимка от Михаил Михайлов

Здравко Попов е роден през през 1939 г. в Пловдив. Следвал е Българска филология. Работил е като журналист, библиотекар, частник-дърводелец. Автор e на осем сборника с хумористични разкази: „Акорди извън клавиатурата“, „Кон на втория етаж“, „Големият маратон“, „Заливът Спенсър. Из живота на избраниците“, „Крахът на Роко Железния“ , „Случаят Ахил: хумор в три пози“, „Среща преди потопа“, „Хищникът Кочев“. Превежда романи и стихове от френски език. Автор на сценарии, скечове, стихотворни импровизации и майсторски изградени предговори за предпочитани автори. Среща с живата легенда, рицаря на хумора имаха и хасковлии наскоро.

Публиката си я представям по-различна, както нарисува една публика Валери Симеонов: “Хем красиви жени, хем със здрави деца!”, сподели Здравко Попов преди събитието.

Здравко Попов- писател

Интервю на Анжелина Янева

- Българинът има ли чувство за хумор?

- Българинът, както всички народи е съставен от хора с чувство за хумор и такива, които са далече от него. За жалост по-голямата част е заета с прозата, с неприятностите в ежедневието. Мен, ако ме наричате хуморист, аз съм имал приятели, които не пишат хумор, но са много по-остроумни като седнем на маса. Бяхме приятели с поета Добромир Тонев, с художника Георги Божилов, заедно бяхме по кръчмите и ще ги помня завинаги като изключително остроумни и находчиви хора.

- За кой път гостувате в Хасково ? Има ли разлика между читателите в страната?

- Идвам за 4-ти път тука. Пловдив преди десетина години можеше да се нарече град на културата. Не мога да гласувам затова, че Пловдив е най- културния град в България. Аз напоследък виждам, че в Хасково – не, но в София, Пловдив, Бургас има литературни мафии и има си там някакъв кръстник, който трябва да посочи този е писател и тогава да бъде признат. Тези хора са мафия, в която няколко души канонизират конкретен човек да бъде преведен, другите си пишат рецензии много хвалебствени един за друг и напредват. В Пловдив има трима мафиоти много ярко изразени. Например, има награда в Пловдив за литература и там всяка година тези трима представители ярки на мафията се получава така, че двамата винаги избират третия!

- Tази тенденция от когa е? Когато бяхте във възхода на кариерата си имаше ли такова явление?

- Преди години непосредствено след демокрацията веднага ме направиха член на Съюза на писателите, дадоха ми, не знам дали има друг случай, два пъти наградата за литература в Пловдив. Тя е доста специална за града и авторитетна.Така че аз в никакъв случай не мога да се оплача. Говоря за други хора. Има млади хора – момчета и момичета, някои, от които са обещаващи наистина, но те нямат абсолютно никакъв шанс да мръднат нагоре, докато има мафия! Съжалявам, че по тоя начин говоря мрачно, но е така..!

-Виждате ли потенциал в много от младите хора. Какво е различното в сегашното поколение?

- Буквално цялото общество обича заведения, където има чалга. Професори, преподаватели са единодушни. Питам ги: “Четат ли Вашите студенти?”, а те са категорични: “Никой не чете!”. И наистина по-рано имаше интерес- седят на вратата и всеки трепери да му пишат тройка.

-Смятате ли като цяло, не само младото поколение, а българите, че четат и какво най- вече четат?

- Само една от книжарниците на Пловдив- най- голямата, обикновено е достатъчно оживена. Но всички други са абсолютно празни, макар че са в центъра, ако влезе да си купи химикалка хубаво, но не четат! Имаме напоследък луксозни книги от световната класика. Излязоха “Държавата” на Платон, басните на Езоп, съчиненията на Волтер. Стоят по книжарниците и мисля, че само аз ги купувам и приятелите ми.

- Какво обичате да четете и като бяхте млад в първите години какво Ви вдъхновяваше? Имате 8 сборника.

- Мен ме интересува всичко. Макар да съм бил малък аз съм изчел Дикенс, Достоевски, разбира се! Любимият ми писател по онова време е бил непременно Марк Твен и до ден днешен си остава за мен един от най- големите, един от титаните. Стайнбек казва: “Приключенията на Хъкълбери Фин” - това е книгата на Америка. И аз се зарадвах, че съм мислил по този начин.

- Кои според Вас автори или книга всеки човек трябва да е прочел, или поне всеки българин в живота си?

- Това е лошото, че като превеждат, например автори безсмъртни- от древногръцки автори, от римляните, те ги осакатяват на всяка цена. Издадат например Валерий Максим- голям прозаик римски, както и другите книги съставени от глави, фрагменти и най- безобразно ги отрязват и това е явление, не е пример, а е за горе- долу всичките. Книгата “Животът на философите“ на Диоген Лаертски е доста обемна. Сега като видиш какво опустошение, какви поражения са нанесени на тази книга и излиза една трета от истинското й съдържание. Вътре има 1500 стиха, а стиховете са махнати изцяло. Такова нещо не знам аз!

- Какво е посланието Ви към младите автори и какво е най- важното, което един млад автор трябва да притежава?

- За младите автори, тези които са талантливи, те нямат нужда от послание. Те сами ще си намерят безпогрешно този път, който аз не мога да им посоча. Много по- вярно ще го намерят, но поне да се научи всеки да бъде честен човек, да уважа красивото при другия поет, който стои до него.

zdravko popow Книжарниците са празни, подчертава писателят

Снимка от Михайл Михайлов

Коментари