Д-р Георги Кожухаров спасил хамама през 30-те г. на миналия век

Дипломатът се върнал в родния Хасково след пенсионирането си издал две книги

Хасково

от Цанка Семерджиева 849 прегледа 0

ХАСКОВО

Цанка СЕМЕРДЖИЕВА

Нова мода обхвана хасковския ОбС- да присъжда званиeто „Почетен гражданин” посмъртно. Така вече 8 именити наши съграждани се сдобиха с него. Това разбира се не им носи каквато й да е полза, но е морално признаване на приноса към историята на града.
Званието да получи и д-р Георги Кожухаров, считан да доайен на дипломацията у нас, предлага адвокат Надежда Стоянова. Това е втори опит, първият кой знае защо не сполучил. Може би защото предишният ОбС нямаше практика да връчва званието посмъртно.

Кой е д- р Кожухаров? Роден е през 1865 г.в Хасково. Бил е търговски агент –консул в Одрин, Серес и Солун, владеел е няколко езика. Бил е дори зам.-кмет на София , комендант. Завършил е Робърт колеж в Цариград, учил е политически науки, и защитил докторат в Брюскел. След пенсионирането си се върнал в Хасково, макар че имал имот в столицата, и завършил живота си в родната къща на ул. „Атанас Узунов” през 19747 г. Днес фамилната къща, която била строена по турско време, не съществува, на нейно място има модерна кооперация.

Завърнал се в Хасково дипломатът се захванал с обществен живот. Издал две книги, а в музея пазят негови непубликувани записки.

Очевидно думата му се е чувала, тъй като той успял да спаси от събаряне чифте банята. Известната като хамама постройка, си струвало да бъде запазена. Жалко че по- късно тя е срината.

В края на 20-те години на м.г. в Хасково започва активно строителство.Министерството на правосъдието поискало от местната власт терен за съдебна палата, пише д-р Красимира Узунова от хасковския музей във в. „Новинарюг”, който не излиза от няколко години.

Въпросът за мястото опрял до хамама, разгоряла се дискусия в местните издания, включил се и д-р Кожухаров, който твърдо се обявил против събарянето на сградата. От тази дискусия сред обществеността, отразена във вестниците, е и единственото запазено описание на уникалната постройка, направено от д-р Кожухаров в тогавашния в. „Утринна хасковска поща”.

Банята е построена в края на XIX век. И струвала 300 000 златни франка. Това правело около 9 млн. лв. Сградата била една от най- хубавите в страната. Имала две отделения за мъже и жени. В трепидариума температурата била 32 градуса, в судаториума стигала 50. Хамама бил истинска сграда за обществени нужди, както днес ги наричаме., защото на втория етаж имало читалищен салон с театрална сцена.

Според статията във вестника, в края на 20- те и началото на 30-те г. на м.в. населението на града наброявало 30 000 жители, повечето от които рядко ходели на баня, а това трябвало да се промени.

6 000 били тютюноработниците, имало военен гарнизон. Това били доводите на д-р Кожухаров сградата да бъде запазена. Той дори предложил тя да се подобри. В крайна сметка мнението му било подкрепено от хасковската общественост и банята оцеляла.

Не за дълго обаче. За съжаление този паметник на културата бил разрушен в средата на 60-те години и върху него минала пътна артерия.

--

Наследниците му са в столицата и САЩ

Днес част от фамилията Кожухарови живеят в столицата, а други са в Щатите, но си идват в Хасково, разказва адвокат Стоянова. Самата тя е от стар хасковски род, къщата на семейството й била в съседство с тази на Кожухарови. Израснахме заедно с внуците му, поддържаме контакти , каза още тя с надеждата, че предложението й ще бъде уважено от съветниците. Има шанс то да влезе за разглеждане на заседанието този месец или на юлското. Ако това стане званието ще бъде връчена на тържествената сесия на ОбС на 8 септември, заедно с тези на останалите именити хасковлии. Ангажирам се да поканя наследниците на д-р Кожухаров да присъстват, казва адвокат Стоянова.

----

Хасковлията бил търговски представител в Сяр и Битоля

Името на д.р Георги Кожухаров е сред тези на родните дипломати от Българските търговски агентства, които са били дипломатическите представителства на България в Османската империя в периода от 1897 до 1916 г. От 1909 година те стават консулства.

Възможност за откриването им е външнополитическата ситуация от 1897 година, създала се след началото на Гръцко-турската война.

В началото на 1909 година, след като е обявена независимостта на България (1908), търговските агентства официално са преобразувани в консулства, а завеждащите ги търговски агенти стават консули. В Цариград се помещава дипломатическо агентство, ръководено от Григор Начович, на когото агентствата редовно докладват дейността си.

При началото на Балканската война консулствата са закрити, а официално това става с указ на цар Фердинанд I през 1916 година.

Поради васалното положение на Княжество България до обявяването на независимостта (през 1908 година) функциите на консули се изпълняват от търговските агенти, които събират, систематизират и предават на Министерството на външните работи и изповеданията цялата информация, свързана с положението на българите в Македония и Одринска Тракия.

Агентствата създават своеобразна разузнавателна служба на територията на Европейска Турция, с която се занимават секретарите на агентствата - офицерите Тодор Марков, Манол Ракаров, Иван Парлапанов, Христо Лефтеров, Руси Лудогоров, Ан. Пинтев, Г. Кузманов, Радул Канели и други.

Такива търговски агентства съществуват в македонските градове Солун (Никола Семенов, Живко Добрев, Атанас Шопов), Скопие (Тодор Недков, Христо Минчович, Иван Икономов), Битоля (Никола Стойчев, Недялко Колушев, Георги Кожухаров, Петър Михайлов, Живко Добрев, Андрей Тошев, Тодор Недков, Милан Попов и д-р Александър Козаров) и Сяр (Георги Кожухаров, Никола Семенов), а в Тракия - в Одрин (Георги Стоев) и Дедеагач (закрито по-късно).

Коментари