Училищният двор - начин на употреба

Коментари

от Руси Чернев 40 прегледа 0

Училищният двор - начин на употреба

Играта на децата в двора на кварталното училище е най-естественото нещо в градската ни традиция. Първо, там малчуганите са на сигурно и няма как поредният напушен шофьор да ги сгази. Второ, не късат пъпната връв с любимото школо и през лятната ваканция. И трето, мястото им се пада по право, защото повечето училища в Пловдив са общински, а родителите на малчуганите - данъкоплатци и работодатели на местната власт. Оказва се обаче, че общината няма пари да осигури дори тази малка екстра за гражданите си, като организира охрана на школските дворове през ваканцията. За да не се налага директорите да плащат на частни СОТ-ове. А за да пестят пари през лятото, да окачват катинарите по вратите посред бял ден. Ако пресметнем средствата, които са необходими, за да могат училищните дворове да приемат малчуганите и вечер през лятото, ще се окаже, че става дума за жълти стотинки. Особено ако в това начинание се включат и стотиците гардове от Общинска охрана. Със сигурност става дума за значително по-малко пари от онези, които се харчат за охрана и поддръжка на зоопарка без животни или на спортната зала на Колодрума без спортни събития. Сигурността на децата обаче и тяхното здраве (защото спортът и игрите навън безспорно са здраве) явно не са сред приоритетите на властта.

През последните години администрацията направи много за подобряването на градската среда, когато говорим за най-малките хлапета. За тях във всеки квартал са изградени десетки площадки за игра. Същото се отнася и за тийнейджърите, които ползват фитнесите на открито и велоалеите. За учениците от първи до осми клас обаче, които имат най-много нужда от безопасни места за игри, възможностите са силно ограничени. Безплатният достъп, който осигурява по график Младежкият център край Гребната, не може да поеме желаещите. Освен това придвижването на група малчугани от „Гагарин“ или „Въстанически“ до „Отдих и култура“ не е лесна работа. Оградените с високи мрежи спортни площадки по квартали, които през последните години общината отдаде на концесия, защото реши да си спести парите и за тяхната поддръжка, също не са алтернатива. Техните стопани си гонят интереса и не пускат без пари. Така школските дворове си остават най-добрият вариант. Освен това спортуването в училище има огромни традиции в Пловдив. Именно на старите асфалтови игрища в задния двор на СУ „Никола Вапцаров“ изгря геният на Христо Стоичков. Там той получи и прякора Кучето, с който стана известен по целия свят. Преди няколко десетилетия край всяко училище имаше волейболна мрежа, кортова писта и трапове, където първите си стъпки към световните върхове са направили не един и двама големи шампиони. Там момчетата с топката ставаха герои, а техните малки дами - красавиците на квартала. В играта на народна топка и гоненицата между дърветата са се родили хиляди първи любови.

Днес обаче повечето школски дворове са пусти вечер, ако не броим някоя тумба наркомани или подранили във времето пияници, прескочили оградата въпреки табелите, че обектът се пази от СОТ. И всичко това, защото няма кой да осигури евтина охрана вечер на общинската собственост, каквато са училищата. В резултат децата са принудени да ритат топка между колите, нагазили градинките между блоковете или (ако са късметлии в махалата им да няма много движение) на асфалта между двата тротоара.

Дано когато разписват бюджета за догодина, употребяващите властта се сетят, че животът и здравето на децата не се купуват с пари. И да осигурят няколко хилядарки за лятната охрана на училищните дворове през следващата ваканция.