Убиец от Димитровград иска 10 бона от държавата

Асен Илиев е с доживотен затвор без право на замяна, защото заклал човек заради прасе

Хасково

от Дора Цветкова, Делян Аврамов 1143 прегледа 0

Убиец от Димитровград иска 10 бона от държавата

Мъж, осъден на затвор до края на дните си за жестоко убийство, настоява държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му плати компенсация от 10 000 лева. Претенцията му е за вреди, които му били нанесени по време на престоя му в Пазарджишкия затвор, където е пребивавал от 20 декември 1997 година до 20 май 2016-та, когато е преместен в Стара Загора.

В исковата си молба пред Административния съд в Пазарджик Асен Илиев пише, че през цялото време е обитавал една и съща килия – 124 в зоната за повишена сигурност. Помещението било пренаселено, с малка квадратура, нямало санитарен възел. Заради лошите условия подал молба да го преместят в наказателната килия, която поне имала тоалетна. Твърди, че от лошите условия хванал туберкулоза.

Позовавайки се на два български закона плюс Европейската конвенция за правата на човека, подчертава, че имал права за зачитане на човешкото достойнство да не бъде подлаган на жестоко и унизително отнасяне и нечовешко третиране, както и да му бъдат зачетени религиозните, личните права и правото на личен живот. Изброява и на какви други права самият той имал право съгласно посочените актове – социална дейност, право на програми за въздействие, намаляване на риска от рецидив, образователни, обучителни и квалификационни дейности, както и право да бъде повече на открито. Същевременно обаче в исковата молба не се твърди, че е лишен от тези права.

И въпреки това настоява да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за незаконосъобразните действия или бездействия на затворническата администрация. Или алтернативно – Министерството на правосъдието. 10-те хиляди Илиев иска със законната лихва от датата на подаване на молбата в съда до пълното им изплащане.

Представена от ръководството на тъмничното заведение справка обаче оборва повечето му обвинения. Спалното помещение не е било пренаселено, тъй като той го е ползвал сам. То е с площ 6,7 кв.м. Има най-нужните мебели, монтирани според изискванията към зоната за повишена сигурност. Както и прозорец, през който влиза естествена светлина, а и може да се отваря за проветряване. Не липсва и отопление. Същевременно е установено, че лишените от свобода дори в това крило се виждат всеки ден. Килията няма санитарен възел, настанените ползват общ за отделението по график. Въпреки правените дезинсекции и дезакаризации в помещенията влизат хлебарки и плъхове.

В затвора Асен е имал възможност да се среща със свещеник, да участва в обучения, да ползва услугите на психолог. Тъмничното заведение разполага с библиотека с 10 200 тома, като библиотекарят всеки четвъртък посещава обитателите на строг режим и на място им предлага избор измежду двайсетина заглавия.

Нещо повече – понеже е с диабет и се нуждаел от повече движение, на Илиев е било позволено да излиза на открито два пъти дневно – от 10,00 до 11,15 часа и от 14,00 до 15,00 часа. При престоя навън лишените от свобода можели да тренират на различни уреди, а вече имали и спортна зала с „Гладиатор“, тенис на маса, шах и табла.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, според която мъжът е заболял от туберкулоза преди постъпването си в Пазарджишкия затвор. За диабета му вещото лице уточнява, че причините може да са различни и не е задължително да има връзка с престоя в тъмницата, където му е осигурено амбулаторно лечение и наблюдение, което дава добри резултати.

Искът на Асен Илиев е отхвърлен. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Това е второ сходно дело, водено от лишения от свобода, показва справка в базите данни на ведомството. През 2016 година той е правил и друг опит да вземе компенсация от държавата – в същия размер, за същите вреди и със същия резултат. Прави впечатление, че двете молби са като копирани, разликата е само в номерата на делата и датите.

Илиев, който е роден през 1961 година, попада в затвора, след като затрива човек, за да му вземе... прасето. Жертвата е Живко Лесингеров от димитровградското село Черногорово. В престъплението има и съучастник – Васил Иванов.

На 14 юли 1996 година Асен бил на гости на Васил. Двамата се напили и решили да вземат прасето на Живко. Нахълтали в къщата му, като се надявали домакинът да не си е у дома. Но го заварили там.

Лесингеров познавал Васил, който редовно взимал на вересия от магазина на жена му. Иванов казал, че идва да си прибере документа за самоличност, защото трябвало да си получи социалните помощи. Лесингеров на няколко пъти влизал и излизал от стаите в търсене на документа. Тогава двамата мъже се изнервили. Асен извадил нож и го опрял в гърлото на жертвата си. "Давай парите", рекъл заплашително Илиев. Живко отвърнал, че няма никакви пари, а това допълнително изнервило пияния Илиев и той заклал беззащитния мъж. После двамата бандити взели да ровят за пари и ценности. След като не открили такива, отмъкнали от къщата на жертвата си домати, пуска, ракия, 15 пакета захар, кафемелачка, парфюми и 3 часовника.

На първа инстанция през 1998 г. Хасковският окръжен съд дава 20 г. решетки на Асен и 16 г. на съучастника му Васил. Апелативните магистрати обаче изменят присъдите с доживотен затвор без право на замяна за Илиев и 20 г. за Иванов през 2000 г. Решението е потвърдено и от ВКС година по-късно./Марица

Коментари