Това е Буенос Айрес - столицата на футболната страст и лудост

Аржентинците казват, че са дълбоко вярващи католици. Готови сме да да спорим коя е тяхната религия

Спорт

от Михаил Михайлов 1174 прегледа 0

Автор: Спортинглайф

Уикендите тук си приличат. Традиционната гледка на хората, вървящи по улицата с транзистор до ухото, парковете, пълни с шума на мачове, предавани по радиото.

Ако се качите в такси в неделния следобед, шофьорът няма да завърже разговор и ще ви погледно укорително, ако говорите твърде много. Все пак по радиото задъхания глас на коментатора предава мача на любимия му отбор.

Това е Буенос Айрес - столицата на футболната страст и лудост.

От 150 години тук религията е една, независимо, че няма аржентинец, който да не се кълне в дълбоките си вярвания на ревностен католик. Не им вярваме. Тяхната първа религия е футболът.

Буенос Айрес, този град държава, изяждящ с месеци нови и нови територии на Югозападното крайбрежие на Южна Америка, както и по устието на Ла Плата - реката, която символизира този континент. Населението на града е вече около 17 милиона, въпреки че е трудно да се каже колко точно е голям като територия и каква е популацията на динозавъра - столица на Аржентина.

Но е ясно - тук всеки е запалянко. Отборите са десетки, елитни и титулувани, стари и романтични, малки и квартални - но всички имат своята подкрепа, предаваща се с поколенията. В този град не ти е позволено да си безразличен към футбола.

В сърцето на града е елитният квартал Ломас, където стадион няма да намерите. Всъщност квартал не е точната дума за Буенос Айрес - той е разделен на 135 обособени части, наречени на испански partidos. Него като автономни градчета.

Та в градчето Ломас де Самора няма футболен стадион, но тук е спортният клуб Ломас Атлетик, първият футболен гранд на Аржентина. Съставен от британци, отборът печели 5 титли между 1893-а и 1898-а, но постепенно играта замира в клуба. Днес той е един от водещите по крикет в Аржентина, както и по хокей на трева - спорт, по който местните също са запалени.

В Ломас де Самора днес остават само спортните зали на тези отбори, както и университетът, построен от същите британци, които основават славния и несъществуващ вече футболен клуб.

Още на юг стигаш в Авеланеда, още един partido. Дом на дербито, което изправя лице в лице двата отбора с най-близки стадиони в професионалния футбол. Расинг и Индепендиенте.

За първи път са се срещнали през 1907 г., като тогава червените от Индепендиенте не признават този съперник за местен - създаден е в Баракас, което не е точно Авеланеда... Всъщност, това са заяждания.

Расинг клуб де Авеланеда е наричан днес Академията на футбола, тъй като е горд с производството на стотици таланти през годините.

Синьо-белите играят на стадиона, наричан "Цилиндъра", чието истинско име обаче е "Естадио Хуан Доминго Перон". Кръгъл и различен, той контрастира с "английската" арена на Индепендиенте, отстоящ само на 197 метра.

Да, google earth го доказа - няма по-близки стадиони (метри по земя) в света. Тези на Нотс Каунти и Нотингам Форест са на стотина метра, но през река, а не по права линия.

Расинг е горд с "имперския" си произход, дал е велики играчи, има 17 титли и веднъж вдига Копа Либертадорес. А лудата му публика си има хард ядро от инчаси, което от 1958-а насам е известно с наименованието Guaria Imperial. По улиците на Авеланеда синьо-белите им графити са видни. Особено в северната част на градчето, в района на ръба на Баракас.

В южните махали обаче преобладава червеното. Индепендиенте е отбор №1 в Южна Америка по титли на континента - има 7. А инчасите му се наричат с простото и навяващо страх La Barra del Rojo. Рохо е червено, а бара - това е думата за тези хулигани в страната, които търсят конфликтите.

По улиците на Авеланеда често през уикендите се вижда стряскаща гледка. Стадионът на Расинг е за 60 000, а този на Индепендиенте - за 48 000.

Целият регион-градче е населен с около 300 000 жители. А се случва двата противника да играят у дома в един уикенд...

Автобуси, пълни с висящи и полуголи инчаси, бистра и барове, претъпкани с хора, знамена и бира. Но всичко е разграничено - в районите на Расинг не се разхождайте с червено по дрехите. И обратно.

Само в годините на новия век сблъсъците преди и след дербито на Авеланеда дадоха 3 жертви, като в единия случай полицията дори задържа Пабло Беботе Алварес - лидерът на хард ядрото на Индепендиенте. Но не бе осъден, защото не се доказа прякото му участие.

Барас бравас на Расинг пък подържат приятелства с ултрасите на Химнасия, както и с уругвайския Данубио, което бе повод за огромно меле преди няколко години, когато Индепендиенте гостува на стадиона на този отбор за Копа Судамерикана.

Бока Хуниорс - Генуезците, управлява аржентинския футбол като негов най-популярен отбор повече от век.

Синьото и жълтото на "народния тим" струи от всеки ъгъл на квартала Бока, недалеч от доковете и пристанището на Буенос Айрес. Тук религията е Марадона, Рикелме и изпод ръкавите се подават татуирани или техните ликове, или "12". Защото точно тази групировка обедини всички ултра фракции на Бока преди години - казва се 12.

По улиците към "Ла Бомбонера", както се казва стадионът, световноизвестен, шумен и ужасно стръмен, всичко е Бока. Павирани улички с малки заведения, полуголи хора, които държат в ръка бира и стискат знамето на отбора.

Тук са обикновените трудови хора. И няма място за "милионери".

Те са малко по на север, където е врагът.

Ривер Плейт е елитарният клуб на Аржентина, поне според философията на привържениците му. В годините разделението на класова подкрепа към двата колоса се размива, като инчасите им идват от цялата страна.

Бока и Ривер са толкова популярни, че играят контроли в Ла Плата или Росарио в седмиците преди сезона и пълнят стадионите със запалянковци, повечето от които не пътуват от "корените" в столицата. Това е и най-голямото дерби на Аржентина.

За мнозина - и в света.

В деня, в който Суперкласико се играе, животът в страната спира. Програмата е направена така, че да няма друго дерби, а в Аржентина - дербита дал Господ!

От 5 сезона в първенството няма гостуващи публики по обясними причини. Традицията на шествията на хиляди от Бока на север към Ривер или обратно, както и кошмарните за полицията съботи и недели, в които автобуси, влакове и автомобили с луди фенове се засичаха и напрежението ескалираше още далеч преди стадиона, както и неизменното насилие и смърт, бяха пресечени с крайната мярка. Без гостуващи агитки.

Не че и така всеки голям, а и не толкова голям мач не започва с традиционното посрещане - Recibimiento, при което небето се скрива от конфети и късове нарязана хартия, ленти покриват секторите, опънати от горния до долния им край, знамена се веят и море от пеещи хора се клати в ритъма на песента. Аржентинските стадиони са катедрали на хаоса, истерията и едновременно с това на лудата подкрепа и страст.

Стадион "Алберто Х. Армандо" не ви говори нищо, вероятно. Това е името на тази странна кутия в синьо и жълто, натресена насред махалата Ла Бока, съвсем до парка Лесама. Правителството я обяви за туристически обект с национална значимост, откакто поклонници от цял свят се тълпят да видят арената.

"Ла Бомбонера" - така я наричат всички. Това е 49-хилядният дом на Бока Хуниорс, претендиращ да е най-популярният клуб в света, а безспорно е такъв в Аржентина.

На 13 километра на север, все по крайбрежието, след като подминеш огромния Лунапарк, който също е национална забележителност, налюбуваш се на площада с Обелиска - паметника, на който се празнуват всички футболни успехи на отборите в града и националния, а след това заобиколиш Плаца Италия и квартала Палермо (влиянието на италианските преселници в страната е огромно), стигаш до оградите на един друг стадион със световна знаменитост. Намира се в махалата Нунес, област Белграно и контрастира със синьото и жълтото.

Това е "Естадио Монументал Антонио Веспучо Либерти", където живее славният Ривер Плейт. Каквото е Бока за планетата на футбола, това е и Ривер. Двата клуба са като скачени съдове. Привържениците им са луди и следват отборите си дори в Япония, където играят финали на Световно клубно първенство и Междуконтинентална купа.

На "Монументал" гастролира често и националният отбор, като мястото се счита за свещена земя за аржентинския футбол. Тук през 1978-а Марио Кемпес, Пасарела и Ардилес вдигнаха световната купа след финала срещу Холандия.

Ривер е номер едно по титли - има 36, въпреки че унизително изпадна преди 6 години. Бока е бил шампион 31 пъти, но пък води с 6 срещу 3 триумфа в Копа Либертадорес.

Омразата е вековна - вече 110 години дербито не спира да вълнува Аржентина. Феновете на Ривер ходеха с маски в квартала Ла Бока, където миришело на прасета (обидния прякор на Бока Хуниорс). Тези отсреща пък присмехулно имитираха кокошка с ръце и крякане с уста - "пилетата" от Ривер винаги се плашели от големите мачове.

Изобщо... хумор. Но в ден на дербито няма нищо смешно. И днес, въпреки че гостуващи публики няма, баровете и улиците са арена на побоища.

През 2007-а един от известните лидери на Лос Борачос дел Таблон (Пияниците на трибуната) - ултра групировката на Ривер, бе убит, след като направил грешката да слезе от колата си и да си поръча сандвич в заведение за бързо хранене в 2 часа след полунощ в квартал, където има преобладаващо запалянковци на Бока. Бе 8 часа след дербито, но това не спря ръката на ултрас на врага, който заби нож в гърдите му.

По пътя между "Бомбонера" и "Монументал", подминаваш квартали-градчета, в които има поне по един изтъкнат клуб.

Точно по средата между двата стадиона на непримиримите врагове, е Алмагро. Тук са най-добрите Барас на последните няколко години, признати в цяла Аржентина. Тук е отборът, за който се моли дори папата.

Сан Лоренцо де Алмагро е създаден преди повече от век от свещеник, който вижда как трамвай удря дете, гонещо топката на улицата. Той построява игрище, където децата от махалата се събират, а постепенно се обособява отбор в синьо и червено.

Сан Лоренцо от години не играе на стария си стадион "Гасометро", а от 12 месеца се премести на 50-хилядния "Естадио Педро Бидегаин", който е далеч от мястото на рождението и корените на клуба. Но това не пречи на инчасите да го пълнят и да го наричат "Нуево Гасометро". Наоколо е махалата Флорес, минаваща за една от най-опасните в Буенос Айрес (конкуренцията за това звание не е малка).

Името на най-страховитата в последните години група Барас е La Gloriosa Butteler - Славните и нетолерантни, в свободен превод.

La Gloriosa е име, което Сан Лоренцо отдавна си е присвоил - като славния клуб на Буенос Айрес. С подкрепата от Бог и папа Франциск, който не крие, че е фен на клуба, в последните сезони бе спечелена Копа Либертадорес и титлата, а за инчасите - славата на агитка №1.

С този клуб завършва т.нар. Голяма петица на аржентинския футбол.

Бока, Ривер, Расинг, Индепендиенте и Сан Лоренцо - най-титулуваните, най-популярните. Дали най-много звезди на националния и на света. Според общоприета теория на изследователите на феномена, какъвто без съмнение е футболът в Аржентина, именно на тази йерархия се дължи отношението към Лео Меси в страната от феновете.

Той е приет като суперзвезда, но... не съвсем като Марадона, Батистута, а от сегашния отбор - Игуаин, Агуеро или Машчерано. Не е играл в столицата. Не е бил част от Големите пет. Той е дете на Нюелс олд Бойс в Росарио, израснало в Каталуня.

Та да се върнем на улиците на Буенос Айрес. Дербито на Сан Лоренцо е с Уракан. Популярни с балона (от онези, с които изследователи са опитвали да прелетят около света) на емблемата си, феновете на този тим не са много. Но имат богата история зад гърба си и се дразнят, когато La Gloriosa запее песничката за "Уракан, който е синът на Сан Лоренцо, захвърлен на улицата".

Дали е така? Стадионът на Уракан - "Томас Адолфо Дучо" е за 48 314 и клубът не пада под 36 000 като средна посещаемост. Може да е квартален отбор, но е устойчив в подкрепата.

Още на запад в Линиерес е стадион "Хосе Амалфитани", побиращ 49 550 зрители и дал подслон преди 107 години на славния Велес Сарсфийлд. Един от осемте клуба на континента, печелили требъл - титла у дома, Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа. 10 пъти е бил шампион на Аржентина, а омразата с Ривер е непоносима.

Първите кървави сблъсъци с информации за ранени между двете публики са от 50-те години.

През 1958-а на мач между Велес и Ривер на "Амалфитани" е убит Алберто Марио Линкер, който по-късно се оказва фен на Бока Хуниорс, отишъл да гледа мача. При сблъсък на полицията с инчасите на Ривер, по тях са изстреляни ракети със сълзотворен газ, но една от тях се отклонява от парапет и отива в съседната трибуна, убивайки Линкер.

И до днес той е символ на полицейски своеволия, когато ултрасите опитват да претендират за правата си след поредните сблъсъци.

Стадион "Диего Армандо Марадона" неслучайно е забележителност в града - носи името на човекът, който е глава на църква в тази страна. Бог.

Диего дебютира на тази трева през далечната 1976-а, като първите му години са в местния Архентинос Хуниорс. Арената е сравнително малка, но капацитетът и от 24 000 почти винаги е изпълнен докрай с червената агитка на Архентинос, независимо в коя дивизия е отборът.

Арсенал де Саранди, Тамперлей, Нуева Чикаго - все тимове, които имат стадиони за по 20-25 хиляди, както и запалянковци, които не допускат в махалата да дойде влиянието на грандовете.

На север, недалеч от териториите на Велес е и най-ужасната група в целия този Вавилон от футбол, страст и насилие - защото групировките Барас, каквито има всеки клуб в града, са символ именно на това.

Добре дошли в Чакарита. Кварталът с гробището.

Тук са ултрасите на Чакарита Хуниорс, наричани Известната банда от Сан Мартин. Или, както те се зоват - Гробарите. Това е интересна групичка местни хулигани, които не се спират пред нищо, въпреки че в каквито и да е сблъсъци с отборите от Буенос Айрес са в очевидно числено малцинство.

Чакарита е символ на битки и войнственост. Преди 3 години на световното в Бразилия 70 инчаси от Известната банда създадоха такъв хаос срещу 1000 полицаи в Порту Алегре, че се наложи да идва армията. Автобусът им бе изоставен в един паркинг и се прибираха през границата с таксита, частни автомобили и всякакви други средства, за да не бъдат арестувани.

Тяхното дерби е с Атланта, от съседния район на столицата. Но това е дребна вражда. Истинската омраза е с Бока, Ривер и Индепендиенте. Та това са най-големите! Чакарита не мери сили с кого да е... Поне на трибуните.

Това е Буенос Айрес. Град с десетки клубове, повечето от които елитни - в момента са девет в елитната Примера дивисион.

Със стадиони за между 20 и 60 хиляди, пълни всяка седмица. Това са милиони запалянковци, които живеят заради следващия мач.

Вражди от повече от век. Страст, която граничи с лудост.

Та, аржентинците като вероизповедание са католици, дълбоко вярващи.

Футболът обаче е истинската им религия./Марица