Щети за 85 094 лв. от най-големия бежански бунт в Харманли

Преди 4 г. чужденци от същия регистрационно-приемателен център помагаха на наводнена Варна

Регион

от Делян Аврамов 401 прегледа 0

21 афганистанци, вдигнали големия бунт в бежанския лагер в Харманли в края на по-миналата година, ще бъдат изправени пред съда. Обвинителният акт вече е готов. В момента той се превежда на пущу, урду и фарси. Предстои внасянето му в Районен съд - Харманли.  

Размириците станаха на 24 ноември 2016-а, когато се наложи разбеснелите се бежанци да бъдат усмирявани от полицията и жандармерията. Тогава в Харманли по спешност бяха дислоцирани специални сили на вътрешното министерство от Кърджали, Пловдив и Плевен. "Обвиненията срещу 21 афганистанци, сред които има и 4-ма малолетни, са, че са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм и е съпроводено със съпротива срещу органите на властта", казаха от прокуратурата. Хулиганите ще бъдат съдени и за нанасянето на щети за 85 094 лв. Поломени бяха  сгради, съоръжения, оборудване и автомобил на пловдивската жандармерия. "Четиримата, привлечени като обвиняеми, непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си", уточниха от прокуратурата. По делото са били разпитани общо 62-ма свидетели. Изготвени са видеотехническа и лицево-идентификационна, комплексна-оценъчна и 21 съдебномедицински експертизи. "В две досъдебни производства са отделени материалите за причинените телесни повреди на пострадалите полицейски служители, участвали в опазването на обществения ред", казаха още от държавното обвинение. След потушаването на интифадата бяха арестувани 18 човека. В началото на декември по-миналата година Хасковският окръжен съд пусна от килиите трима от афганистанците. Останалите 15 бяха задържани под стража. На свобода излязоха Наим Галамхан, Насер Хаджихан и Делдай Ахмадзай. Първите двама тогава бяха 16-годишни, а третият твърдеше, че е на 13 г. За Галамхан и Хаджихан Темида разпореди мярка надзор от инспектор на Детска педагогическа стая към районното в Харманли. Ахмадзай бе освободен изцяло.  Мотивите на съда са, че за непълнолетни мярка "задържане под стража" се взима само в изключителен случай, какъвто конкретният не е. За най-малкия - Делдай, не са събрани категорични данни за възрастта му и няма как да се направи извод дали изобщо може да носи наказателна отговорност, мотивира се 3-членният състав. "Дойдох в България с братовчедите си. Когато тръгвах от Афганистан, баща ми каза, че съм на 13 г. Всичките ми роднини са в лагера Военна рампа, само мен ме преместиха в Харманли", каза Делдай, чийто ръст е максимум 1,30 м. В края на същата година тогавашният главен секретар на МВР Георги Костов награди 294 униформени за добросъвестно изпълнение на служебните задължения по опазване на обществения ред при размириците в Харманли. През юни 2014-а бежанците от лагера в Харманли масово демонстрираха уважението си към страната ни. След наводнението във Варна стотици поискаха да се запишат за доброволци и да помогнат за разчистването на щетите в морската ни столица. Одобрени бяха 20. В групата попаднаха само чужденци с признат бежански статут. Тези в процедура по придобиването му нямали право да участват в такава мисия. 20-те сирийци тръгнаха за Варна с хранителни пакети за няколко дни, палатки, лекар и придружител от управата на РПЦ. "Бяхме в беда и България ни приюти. Сега ние сме длъжни да върнем жеста. Религията ни задължава да сме състрадателни към хората в тежко положение. Длъжни сме да се отзовем по най-бързия начин", коментираха тогава 31-годишният Ахмед Халибрям и негови сънародници. "Тъжим с роднините на жертвите от наводнението, каквото ни кажат, това ще правим, за да помогнем", допълниха доброволците. Бежанците сами се организирали и решили да предложат доброволческата си помощ, веднага след като разбрали за трагедията. Това станало, когато заради многобройните жертви в Североизточна България в лагера в Харманли бил отменен планираният празник за Международния ден на бежанеца. Дни преди големия бунт имаше индикация. Тогава обитателите на РПЦ-Харманли пак се надигнаха и се наложи полицията от целия регион да бъде вдигната по тревога. Тогава не се стигна до сблъсъци. Претенциите на бежанците отново бяха за по-бърза обработка на документите им, за да могат да тръгнат към Западна Европа. В основата на всички големи мелета стоят афганистанци, коментираха и източници от полицията. В края на август 2016 г. 800 мигранти заформиха масов бой в бежанския лагер в Харманли и посрещнаха с канонада от камъни пратените да ги усмиряват 50 полицаи и жандармеристи. Поводът за ескалацията на напрежението бил забележка за фалшиво пеене от пияна компания чужденци. Само седмица преди този инцидент стана сбиване между афганистанци и двама 19-годишни младежи бяха наръгани с нож от свой сънародник. Мелетата бяха нещо обичайно и в предходните години. През есента на 2014-а се млатиха 100 иракчани и афганистанци, трима бяха ранени, а инвентарът в сградата бе изпотрошен. В края на март м.г. пък в същия бежански център кюрд бе прободен във врата на милиметри от сънната артерия заради религиозен спор по време на помен с двама 24-годишни сирийци сунити. Дни по-късно 50 пияни сирийци също се пердашиха пред местна кръчма. В мелето 22-годишен бе промушен в ръката с нож, на втори му спукаха глава, петима бяха са арестувани. "За съжаление трябваше да се стигне до войната от ноември по-миналата година, за да разбере държавата, че не може да изсипе толкова много бежанци в центъра на малък град", споделят харманлийци.

Афганистанци създават проблемите 

Бежанският лагер в Харманли функционира от есента на 2012 г. Той се простира на площ от 176 дка. Това са бившите казарми на някогашния полк. "Първите бежанци бяха семейства от Сирия", спомнят си местните. "Това бяха наистина бедстващи хора. Те бягаха от войната. Нямаха храна и дрехи. Започнахме да им събираме помощи, тукашни фирми и дарители от цялата страна взеха да пращат в лагера продукти и оборудване. Самите сирийци не капризничеха", разказват харманлийци. Според тях проблемите тук започнали с допускането в регистрационно-приемателния център (РПЦ) на афганистанци. "Те тръгнаха на тумби между 15-20 човека из града. Бяха все мъже. Започнаха да създават проблеми и да закачат местните жени и момичета, снимаха децата ни. Показваха си половите органи и вършиха други непристойни постъпки. Напълниха детските площадки с нечистотии. Сядат по пейките, хранят се и не почистват след себе си", споделят харманлийци. Така на 1 март преди 4 г. се стигна до първия протест на харманлийци, организиран по фейсбук. Тогава близо 200 жители на града, повечето от които жени, хем викаха "вън" на бежанците, хем подариха 500 мартеници за децата на чужденците в лагера. Да носят помощи в лагера се включиха и представителите на няколко църкви. Неофициално се заговори, че някои от тях са дошли за лов на души.

Гардове протестираха за заплати 

Напрежение в бежанския лагер се получи и заради неполучени заплати от охраната. Това се случи в края на февруари м.г. Тогава 30 гардове излязоха на протест, защото не бяха получавали пари от 2 месеца. Под любопитния поглед на бежанците, да недоволстват излязоха само от почиващите смени. Дежурните им колеги си изпълняваха задълженията, но подчертаха, че подкрепят символично протеста. "Предупредиха ни, че ако продължаваме със стачката си в бежанския център, ще повикат жандармерия, за да ни изведе", коментираха струпаните пред входа недоволни охранители. "Нямаме униформи, от самото начало ни казаха, че ще имаме. Бяха ни дали тънка риза и панталон за лятото. Но е недопустимо да си на най-отговорния пост само с един бадж", сподели друг от гардовете. "Още в самото начало, когато започнах работа, ни обясниха, че ще ни удържат плосък данък. После щели да ни го върнат в края на годината. Това също не се случи", мърмореше трети. Проблемът бе разрешен след вдигнатия медиен шум./Марица 

Коментари