Румен Бояджиев от ФСБ: "Високо" да стане химн на българите

Парите никога не са били фактор в олтара на групата, на това дължим дълголетието си

Интервю

от Хенриета Георгиева 460 прегледа 0

Румен Бояджиев е музикант, композитор, аранжор, рок и поп изпълнител, продуцент; съосновател на рок група ФСБ. Завършил е Инструменталния факултет на Музикалната академия.

С музикантите Константин Цеков и Александър Бахаров създават култовата група Формация Студио Балкантон, ФСБ, която има 19 албума, над 3000 концерта, стотици изяви в европейски дискотеки и рок клубове, участия в световни рок фестивали. Това е първата българска рок група, изнесла концерт на стадион и единствената родна рок банда, удостоена с най-високото отличие за музикални постижения - Grammy.

Бояджиев е новатор в областта на електронните музикални инструменти и синтезатори, капацитет в областта на електронния звук и компютърните музикални програми.

Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, детска музика. Носител на национални награди - „Продуцент на годината“, цялостен принос за българския рок - 1999 г.

На 31 март 2018 г. тримата от легендарната рок група ФСБ - Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев, се завръщат в Пловдив за грандиозен концерт с любимите на поколения хитове “Обичам те дотук”, “След десет години”, “Високо”, “Няма как”, “Не така”.


- Какви изненади готвите за пловдивските фенове?

- Ще представим нова програма, която никога не сме изнасяли под тепетата. Готвили сме се почти година, защото Пловдив за нас е изключително важен град. Спектакълът ще бъде интересен и атрактивен и като техническо изпълнение - с огромна стена, с мултимедия, която ще бъде прожектирана.

Много обичаме Античния театър, където направихме доста концерти, единият от които е много важен за нас. Това беше ФСБ Симфони - имаме прекрасен запис, който искаме да пуснем на DVD.

Имаме страшно много приятели в Пловдив. Тук има интелектуалци, художници, артисти, писатели, изключително цветни като личности. Приятно е да общуваме с тях. Градът има и много солидно рокаджийско братство, с което поддържаме тесни контакти.

- Каква е тайната на дълголетието на групата?

- Една от причините вероятно е тази, че проектът ФСБ никога не е започвал и не е свършвал с парите. Те не са движеща сила в нашия проект. По-скоро това е своеобразен олтар за неколцина музиканти, които биха искали да направят всичко красиво в музиката и да го поднесат по най-премия, искрен и силен възможен начин на публиката си. Гордея се, че съм част от ФСБ!

Друга вероятна причина за нашето дълголетие е в това, че ние никога не сме лъгали тази публика. И тя ни вярва, очаква да получи от нас нещо много важно.

Това е нещо като проповедничеството. И трябва да продължи винаги, за да останат всички хора в нашия храм. Така че нямаме никакъв избор - или трябва да даваме на хората това, за което сме се обединили около името ФСБ, или просто трябва да затворим тая църква.

Има и трето - за всичко това е необходима сериозна жертва, кръвен данък, свързан с много неща, от които да се откажеш в името на това да бъдеш професионалист.

Този отказ е едно от нещата, които младите музиканти не правят. Те се стремят към много бърз професионален и финансов успех и това е една от причините да изгряват и бързо да залязват.

- Кой е звездният миг на групата?

- Тъй като всеки от нас се занимава с много проекти, събирането на ФСБ е нещо като ново отварянето на вратите на църква. За това е нужна много енергия и цялостна отдаденост.

Не мога да кажа кога за нас е било най-върховото в цялата ни кариера. Най-важно е в края на поредния концерт да се почувстваме горди и да си кажем: Направихме нещо много красиво - за себе си и за хората около нас! И да продължим напред.

След 40 години на сцената ние все още се обичаме, искаме да правим музика.

- Как стигнахте до наградата "Грами"?

- С наша версия на парчето на Хосе Фелисиано. Имахме договор с австрийска компания - Белафон, която внасяше концерти на Хосе Фелисиано в цяла Европа. Фелисиано е чул наши албуми, наши аранжименти и е поискал да направим аранжиментите и да продуцираме негов албум на английски. Подписахме договор и отидохме в САЩ, за да запишем целия албум. Бяхме в Ел Ей, в невероятно модерни студия. Продукцията беше на ЕMI, изключително голям лейбъл. И така Фелисиано спечели за екипа "Грами" за латино поп с песента Cielito Lindo.

Явно нашата версия на една от най-известните мексикански песни, която има над 400 кавъра, е впечатлила журито и публиката. Не присъствахме на връчването - вече се бяхме върнали от САЩ в България. Наложи се БНТ да имитират, че слизаме от един самолет и ни посрещат с цветя след получаването на наградата. Беше истинска пародия!

- Не съжалявате ли, че вместо печелене на пари избрахте битката за изкуство?

- Колкото и пари да спечели човек, той си остава същият. Ние нямаме нужда да си купуваме уважението с пари, постигаме го с труд и професионализъм. Така че проблемът за парите в олтара ФСБ никога не е съществувал.

Так нашата стратегия се оказва печеливша - в морален смисъл, защото ние реално не правим никакви опити да произвеждаме халтури, които са начини да се печели.

По принцип музикален бизнес в България не съществува - поне така, както би трябвало да се приеме в света. И в тоя случай е по-добре това, което ние правим.

- По времето на соца имахте ли проблеми? Все пак рокът не беше долюбван от тогавашните идеолози.

- Не сме имали спънки. Може би защото тръгнахме с чист професионализъм. Започнахме като студийни музиканти. Преди да създадем рок група ФСБ, просто записвахме поп музика - записали сме повече от 80 процента от поп музиката на България от онези времена, от 1980-те почти до 2000 г.

Някои колеги са се сблъсквали с политически спънки, които при нас не са се явявали, защото никога не сме развявали флаг на протест в политически смисъл. Просто искахме да правим професионална музика - това беше нашата клетва.

- Защо не се изкушихте да потърсите реализация навън, при положение че създавате модерна, „конвертируема” музика?

- Направили сме този избор отдавна. Посланието чрез музиката, текстовете, думите, което отправяме към публиката, просто не може да бъде направено на чужд език. Трябва да си част от едно общество, за да можеш да усетиш тежестта и на една дума в кратката песенна форма. Само думата „високо” може да ти предаде толкова многопластово мислене, представа за нещата, че няма нужда да казваш повече.

Такова нещо не може да стане при превеждане на текст към музика от български на английски.

Преди години имахме договор с австрийската звукозаписна компания "Белафон", записахме дори цял албум. Разбрахме обаче, че почти две трети от нашите послания не могат да бъдат разбрани, когато са преведени на английски. Тогава се изправихме пред избора дали да бъдем в България и да правим музика за българи, или да отидем в чужбина и да създаваме интернационална музика. Надявам се изборът ни да е бил мъдър.

- Музикант къща не храни, но четирима май могат - това показва семейната ви практика. Наистина ли с музика у нас може да се изкарва хлябът?

- И съпругата ми, и аз продължаваме професиите на родителите си, които също са били музиканти. Традицията продължават двамата ни синове. Очевидно може да се живее с музика, ако човек гледа сериозно на това.

За съжаление, музиката в последно време у нас се счита за нещо като развлечение. Това, което звучи в момента в звуковата среда, едва ли ще остане за бъдещите поколения. Музиката се разкъса - пак заради пари, на музика за реклама, за кино, за телевизия, за изложба, за какво ли не?! Това не е музика, а звукова среда.

Нашата мисия, каузата на ФСБ е да правим изкуство, музика, която има шанс да остане, да влияе на хората по друг начин, не като съпровождащ консуматив, а като магическа, красива, зареждаща абстракция.

- С един от най-популярните ви хитове искате за изпратите българина „високо, високо, над завистите, обидите, дребните сметки”. Успява ли обаче той да се издигне толкова?

- Никой от нас не би могъл да се пребори с българската психика и манталитет. Това е закодирано от столетия. Може би трябва всички да започнем да мислим един за друг, а не всеки сам за себе и за най-близките си хора. Ние просто не можем да живеем заедно, защото гледаме долу, вторачваме се в най-дребните, безбройни елементарни грижи.

Идеята на песента „Високо”, както и на моя албум „Бяло”, е точно това - да ни отдели от тази дребна действителност, за да успеем да погледнем малко по-отвисоко на нещата от живота. Абсолютно съм убеден, че когато човек се качи на по-високо, вижда дребните неща с друг поглед, започва да мисли различно.

В тази песен има някаква магия, тя е своеобразен химн на израстването на мисълта.

Неслучайно „Високо” за нас е едно от най-големите неща, които сме постигали в социален, духовен план.

Ще съм щастлив, ако един ден това стане не държавен химн, а химн на обикновените хора в България. И дано магията ФСБ да не свършва.

Коментари