Разпятието е кодирано на тези скали

Каменните картини край Кърджали и Минерални бани, са дело на ранните християни по тези земи*

Регион

от Милко Узунов 235 прегледа 0

Както е известно, Гергьовден се празнува от българите винаги на 6 май. И като църковен празник, и по българския народен календар.

Свети Георги Победоносец – мъченик е загинал през 303 г. от новата ера, при управлението на римския император Диоклетиан. Той го подложил на жестоки мъчения да се откаже от християнството, но не успял и тогава издал заповед да бъде обезглавен. В Империята обаче той не бил единственият такъв. В първите три века от Р. Хр. е имало християнски гонения с хиляди жертви и един от жестоките начини за умъртвяване е бил разпъването на кръст, каквото ще видим по-нататък в текста и илюстрациите. Такива е имало и по нашите земи. В отговор християните започват да честват мъчениците още при възникването на новата религия. Тогава в долината на Кърджали вероятно е бил създаден християнски център, а малко по-късно силен поток от поклонници се е насочвал и към центрове около днешно Хасково и голямото селище при днешните Минерални Бани, които са били привлекателни със своите природни дадености. Примерно с минералните извори, мегалитните тракийски паметници и други, което е позволило там да бъде разположен още по римско време градът Топлицос, който наброявал около 12 000 жители.

Погледнете сега първите две снимки. Скалният откъс е с биогенен варовиков произход. Фотоапаратът е заснел покъртителната картина на изкривеното от силна болка човешко лице, включено във фигура, приличаща едновременно и на разпятие, и на котва. Котвата е символ на надежда за спасението от смъртта, за вечен живот и възкресение. В раннохристиянското изкуство тя е използвана за маскировка на кръста като символ на надеждата (Енциклопедия на традиционните символи, Дж. Купър, стр.97, котва). Височината е 1- 1,5 метра. В средната вертикална част, най-долу личи профил със семитски (еврейски) черти: леко гърбавият нос и извитият му към устата връх. Че става въпрос за Спасителя на човечеството се доказва от буквите „йота“ и „хи“, които са издълбани най-отдолу в дясната част на скалата (снимка 2). На източната отвесна стена на скалата тези букви също се открояват (снимка 3). Да припомним, че те са началните гръцки букви на името на Богочовека, тъй като траките са използвали гръцката азбука и те са вероятните създатели на това своеобразно и нетипично изкуство. На всичко отгоре пак там (снимка 4) е изсечен кръст, доста пострадал от времето, тъй като този материал е ронлив. Крайно в ляво горе на същата снимка се забелязва, макар и трудно семитски профил. Както е известно Христос е евреин и семит. В лявата част на котвата (на снимка 1, като се гледа срещу снимката) се вижда тъмен силует на кръст. По онова време този най-голям християнски символ е бил пълно табу. Не е трябвало да се показва наяве, понеже е бил лесно разпознаваем. В средната част на разпятието най-отгоре се открояват страданията на Мъченика-Спасител, разбира се по-нататък и на горе по склона са представени и други разпятия, но те са по-скоро загатнати (снимка 5). В средната част е и картината от мъчението на Страдалеца, които са толкова впечатляващи, че могат да обогатят досегашните представи за този иконографски образ. Виковете от болката през отворената и засъхнала от жаждата уста, стенанията, изкривените от агонията лицеви черти, широко отворени и ужасени очи. Вижда се и трънения венец, който тук е оцветен с бледо червен цвят (снимки 1 и 5). Напомням, че тръните са наранили главата и венецът е бил напоен с кръв, затова е представен в червено. Снимка 6 подсилва възприятието за страданията: кървавите сълзи, отворената уста. Скулптурата е с размери от няколко десетки сантиметра и е на гърба на разпятието от снимка 1. Въобще, както се казва, пресъздадената картина на разпятието е доста реална и натуралистична. Това произведение на раннохристиянското изкуство се намира в чертите на град Кърджали. Би следвало да има поне една проява на това изкуство на север, в Хасковско, па макар и служейки си с изкривени образи, оптични ефекти за прикритие и за „кодиране“, чрез символи и т.н. С право то може да бъде определено като трудно разпознаваемо, но е част от човешката история и трябва да бъде извадено на светло. Досегашният текст не изчерпва всички доказателства, които могат да бъдат приложени в този случай. Коментар може да бъде направен и на поне още десетина.

*Заглавията са на редакцията

Коментари