Проф. Иво Кременски: Лекуваме 7000 болести с ДНК трикове

Ужасяващо е, че може да се създадат красиви, талантливи, умни, а защо не и политически ориентирани бебета

Интервю

от Хенриета Георгиева 39 прегледа 0

Професор Иво Кременски е корифей на българските генетични изследвания. Консултант към лабораторията по геномна диагностика към МУ "София". Дългогодишен национален консултант и ръководител на Националната генетична лаборатория. Представител на Лабораторията по геномна диагностика към Медицинския университет - София. Специализирал „Биохимична диагностика“ в “Erasmus University” в Ротердам. Член е на международни научни организации. Проф. Кременски е един от основателите на „Българския геномен проект“.


-Добра новина ли е известието, че са създадени с помощта на китайския професор Хъ Цзянкуей/Джинкуей бебета Лулу и Нана, обявени за първите родени ГМО бебета?

-Това е недопустим скандален експеримент с хора, а доколко бебетата са „генно модифицирани“, все още се изяснява. „ГМО“ по всички международни определения изключва човека. Нека да уточним: във всяка от 50-те милиарда клетки на всеки човек се намира по една молекула ДНК (геном). Тя е изградена от над 3,5 милиарда информационни единици - бази („букви“). Около 2% от тези “букви“ изграждат около 20 000 гени. Тези гени носят информация за изграждането на около 1 милион белтъци, които са основен градивен и функционален елемент на клетките. Останалите 98% от генома (ДНК) съдържат стотици хиляди региони, които регулират функцията на гените. За разлика от гените, тези региони са непрекъснато под въздействието и реагират на околната среда.

Всеки човек носи над 1000 вида микроби, които съдържат около 10 пъти повече ДНК („микробиом“) от човешкия геном. В представително датско проучване от миналата година се твърди, че „в редица случаи микробиомът може да има по-решаваща роля за здравословното състояние на човека в сравнение със собствения му геном“.

Изводът дотук е, че не всичко е в гените на човека. И второ - промените в даден ген може да доведат до много непредсказуеми последствия в други гени и процеси в клетките.

Механизмът за редактиране на гени (CRISPR) се използва от бактериите за успешна борба с вирусите в продължение на милиони години. Редактирането на гени се използва от години в земеделието и животновъдството. В последните няколко години CRISPR се използва успешно за лечение на тежки нелечими генетични болести като: мускулна дистрофия, бета-таласемия, муковисцидоза, очни и някои ракови заболявания. Всички тези приложения са върху клетки от определени засегнати органи, а не върху сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони. Когато се редактират не полови клетки, евентуалният риск е само за конкретния индивид, а когато редактираш полови клетки, рискът е за редица поколения на индивида. Все още не е ясно до какви реакции в други гени могат да доведат промените в даден ген.

Всички са съгласни, че на настоящия етап е допустимо редактиране на гени, но само когато няма друга възможност за лечение и оказване на помощ на страдащи.

Редактиране на гени при човешки ембриони се експериментира в редица научни институти. Публикувано е руско проучване, при което се редактира същият ген, който използват и китайците. В проучването са редактирани 16 човешки яйцеклетки, при 8 от които то е било успешно и е довело до ембриони. Включените в експеримента яйцеклетки не са били годни за ин витро, получено е съгласие от донорите и след експеримента ембрионите са унищожени.

За разлика от китайците мутация в този ген (CCR5) се намира в 8% от българите, която ги прави устойчиви към заразяване от най-честия щам на ХИВ (причинител на СПИН). Това не означава, че не трябва да спазват препоръчваните действия за предпазване от СПИН.

Случаят с китайския експеримент е съвсем друг. Тук при доказана възможност за решаване на проблема с носителството на СПИН при бащата с други достъпни методи, са имплантирани генно редактирани ембриони, без да се знае какви ще бъдат последствията за родените деца и тяхното поколение. Това е в нарушение не само на етичните, технологичните, но и на законовите норми в много страни, включително и в Китай.

-Ще си поръчваме ли в обозримо бъдеще бебета - руси, синеоки, талантливи, много умни? Или подобни блянове ще си останат в сферата на научната фантастика?


-Всичко зависи от нас. Имаме две възможности. Първо, да се възползваме от невероятния капацитет на новите генни технологии CRISPR за успешно лечение на над 7000 тежки генетични болести и болшинството от останали чести генетични предразположения (причиняват се от засягане на множество гени, факторите на околната среда, начина на живот и социалния статус) като: рак, сърдечносъдови, диабет, неврологични, психиатрични. Втората възможност е да експериментираме с непредсказуемото създаване на митични индивиди - красиви, талантливи, умни, а защо не и „подходящо“ политически ориентирани. Не всичко е в гените.

- В много страни редакцията на човешки гени е строго контролирана, но в други - не е...

-Скандалът с китайският учен показва, че спирачките трябва да се затегнат и това вече се случва в редица страни, включително на ниво ООН. Безспорната полза от този скандал е, че за пореден път ни напомня предупрежденията на световната организация: генетични изследвания и генни терапии, трябва да се извършват само при строг и безкомпромисен контрол на международно и национално ниво в рамките на национални програми.

Нека напомним, че от генетични изследвания се нуждаят: всички бременни, новородени, болни от генетична болест (около 300 000 у нас), болшинството семейства с репродуктивни проблеми, болшинството болни от най-чистите форми на рак, лекуващи се с новите скъпи лекарства („молекули“) и много болни от други болести.

-Смята се, че доста храни и добавки, влагани в хранителни продукти у нас, съдържат ГМО. Така ли е и има ли рискове от подобно „генетично замърсяване”?

-ГМО няма да промени нашите гени, но със сигурност ще повлияе на здравето. Тук нещата отново опират до безкомпромисен контрол. И не на последно място - стимулиране на екологичното земеделие и животновъдство, подобряване начина на живот, факторите на околната среда и социалният статус.

-Къде са българските учени в този своеобразен генетичен маратон? Ще имаме ли най-сетне Национална програма за диагностика на генетичните болести?

-Българските учени (много в момента все още в чужбина), продължават да бъдат в първите редици на този „маратон“, свързан с генетичните и геномни изследвания за диагностика и лечение. Друг е въпросът с лекарите - генетици, които у нас са около 25, а България се нуждае от поне 75, при положение, че лекарите от другите специалности са наясно с генетичните проблеми. Добре е, че много от молекулните генетици са все още у нас. Решението на настоящият момент очевидно е широко прилагания по света подход на „телегенетика“ -компетентно информиране и консултиране от акредитирани, контролирани портали в Интернет и не на последно място, незабавно актуализиране на обучението при всички лекари и не само при тях за възможностите и рисковете от генетични и геномни изследвания.

Тревожен е фактът, че у нас непрекъснато се увеличава броят на генетични изследвания, провеждани от множество не генетични не контролирани лаборатории. Изводът е: българското здравеопазване, както всички страни в ЕС, трябва да има „Съвет по генетични изследвания“ към МЗ, който да контролира и регламентира: кой, кога и при какви условия може да провежда точно определени диагностични, генетични и геномни изследвания у нас.

„Лаборатория по геномна диагностика“, към МУ София предлага в момента едновременно изследване на 5000 гена за диагноза на над 3500 генетични болести („редки болести“), включително над 250 гена при ракови заболявания с цел оценка риск и индивидуализирано лечение, безплатно за деца и бременни, но при строги показания, контрол и предварителна безплатна за всички нуждаещи се от генетична консултация. Колкото до Национална програма за превенция и диагностика на генетичните болести, е крайно време да се случи у нас и България отново да възстанови позициите от преди последните 15 години на водеща страна в региона. Генетичните изследвания няма да решат демографската криза, но без тях, като основен елемент на новото изключително перспективно направление „прецизна медицина“ - няма решение.

Коментари