Позитанската дева

Може ли партийната пластична хирургия да възстанови моралната девственост

Коментари

от Красимир Димовски 83 прегледа 0

Позитанската дева

Културата слезе с гръм и трясък сред народа. Широките маси прописаха есе. Досега си мислех, че този жанр е приоритет само на тесните политически сили, които успешно прилагат есеистиката в политическото си говорене, предизборните обещания и управленските решения. Защото есето е като прасето - всичко поема, както се майтапеше Ламар. Разликата е, че народът нагази в културните дебри заради едната къща в Канада, а политическите тела - за много къщи, хотели и още къщи.

Не стига че масите навлязоха в културата, ами дни след това и самата култура цъфна във водещите новини, а не където е мястото - в края на сутрешните блокове. Един чужденец би си помислил, че причината за такъв културен подем е, да речем, Вавилонската кула в Пловдив. И ще сгреши, естествено, защото не е запознат с балканските ни дарби в есеистиката. А той беше приложен с революционен патос от широките социалисти, чиито творби будят възторг с историческата си повторяемост. Нещо като Визия за България, която радва с идейния си евъргрийн "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека". Разликата е само, че в соца се знаеше името на човека, а сега за благото му място се водят вътрешнопартийни битки.

Засега там на бял кон е другарката Нинова. Но в предизборно време един герой не стига и като майстори в идейната есеистика беше сътворен още един. Пак на кон, в образа на Орлеанската дева. От което червеният електорат се втвърди. Особено мъжкият. А подобно литературно постижение е за Нобелова награда - само с едното художествено внушение да постигнеш за дни това, което западните пенсионери не могат да постигнат с буржоазната виагра за десетилетия.

Другарката Елена е журналистка, оцеляла под куршумите из най-горещите точки на планетата. И будеше симпатии, още от Афганистан. Много години преди да премине на страната на правоверните - на вярващите в Маркс, не в Аллах. Ала както казва Марио Бенедети в едно свое есе: "Най-голямото зло, което можеш да ми причиниш, е да ме отвратиш от себе си". Моралната девственост е като биологичната - няма как да бъде полу, почти, донякъде, няма как, преди да си била, после не, след това пак да бъдеш. Дори и след оперативната намеса на партийния пластичен хирург. За да бъдеш ръкоположена в сан Орлеанска дева, трябва да отговориш на три канонични въпроса:

Първо: защо, когато зад теб е стоял другарят Станишев, в ролята на първи партиен и държавен ръководител, нямаше никакви журналистически разследвания, за един язовир, за едни батковци по пътищата, за корупционната аритметика 8:5:3 и прочие?

Второ: защо, когато сега правиш журналистически разследвания, зад теб стои другарката Нинова? Съвсем физически, в целия си грамаден блясък, на разобличаващите пресконференции. Още веднъж отзад, както казва Майкъл Фрейн.

Трето: ако БСП дойде на власт, със същия патос ли ще продължат тези разследвания? Или тогава отново ще е на дневен ред романтичната страна на журналистиката с пътуванията по опасните точки на планетата. Приемайки, че народът вече е освободен от игото на корупцията и е време да се освобождават други народи.

Това е разликата: дали правиш разследвания като независим журналист, или като партийно обвързан. В първия случай много хора ще ти повярват и ще те приемат за Орлеанската дева. Във втория - ще ти вярва червеният електорат и ще те приемат за Позитанската дева.

И най-много да разплачеш културния министър, както и стана. Ама тя културата ни е на такова дередже, че не е необходимо да си министър, за да я оплачеш.

И най-много да мобилизираш червения електорат да си сложи фланелки с надпис "Аз съм Елена". Аз например не искам да съм, защото ме ужасява перспективата Нинова да ми застане отзад, макар и да е против джендърството.

Ще мобилизираш и всички, които са се зарекли да не гласуват. Като видят колебаещите се по обяд в деня на изборите, че червените деви са напът да вземат властта, ще скочат да пуснат по една противобюлетина с омерзение. И ще поемат на Запад. За Франция например.

Към Орлеанската дева.

Далеч от Позитанската.

Коментари