Политическа клоунада и монахини, предрешени като пингвини

Или как щяхме да разкажем играта и на Великата китайска стена, ако беше в България

Коментари

от Георги Петров 41 прегледа 0

 Политическа клоунада и монахини, предрешени като пингвини

Спомняте си, разбира се, каква олелия беше, когато преди повече от две години в почивен ден започнаха да събарят тютюневия склад на ул. „Одрин“ 8 в нашия град. Помощ, събарят паметник на културата! Тревога в Пловдив! Тревога в столицата! Тревога в страната! Тревога дори в чужбина - в нецивилизована България рушат материално културно-историческо наследство. Всички искахме сурово наказание за разрушителите.

Държавата и общината дори затвориха достъпа до останките от паметника, докато българският съд постанови разрушителите да го възстановят в автентичния му вид.

Тези дни стана ясно, че възстановяване няма да има, тъй като в съда беше доказано, че няма документи, които да потвърждават, че полусъбореният тютюнев склад е паметник на културата. Сега би трябвало обществената съвест да се надигне с искания за сурово наказание на държавните ли, общинските ли чиновници, които не са изпълнили задължението си да снабдят паметника с документи. Да, но това няма да стане. Обществената съвест е ерозирала и продължава да се руши. Както се руши под влиянието на атмосферните условия самият склад. Вече прежален и от ценителите на стойностните старини!

В това прежалване пък трябва да е късметът на чиновниците, които от немара или пък от тъпота са проспали задълженията си. А тъпотата на общественото мнение не закъсня да се прояви в ето това масово мнение - и да го бяха регистрирали като паметник на материалната култура, никой нямаше да извади милионите, нужни за реставрирането му.

Както по този повод се изрази един от нашите самородни специалисти по културно-историческото наследство в кафенето и Великата китайска стена да беше в България, и на нея щяхме да е... майката и пак нямаше да има виновни и осъдени.

То като стана дума за Азия, и Япония е на този континент. От наша гледна точка е и близо до Китай. В Япония, в многострадалния град Хирошима, на мемориалния комплекс, изграден за вечна почит пред невинните жертви на първата атомна бомбардировка, наши българи са се опитали да сътворят паметник върху паметника. Написали са със спрей на кирилица името на любимия си футболен отбор Локо София върху мемориала. Фанатично дисциплинираните японци са изпаднали в ужас.

Тези гениални нашенци не са се родили от небитието. Спомняте си, че бяха заловили национала ни Благой Георгиев да драска инициалите си на Колизеума. Нашенците фенове, които придружават футболните ни отбори при срещите им в чужбина, също пишат по чужбинските стени нашенски неща. Да не говорим какво става у нас по шосетата, по гари и автогари.

Не беше трудно за японските служби да издирят извършителите - шопи текелажници, сценични работници от Националната ни опера. Шефът Пламен Карталов им бере срама. Нашите пловдивските локомотивци не биха направили такъв резил. Ако не вярвате, питайте Дончо, спортния журналист на в. „Марица“ и Пловдив.

Необорим е нагонът на човека да се увековечава по някакъв начин, простакът се увековечава просташки. Това казваше през 60-години на миналия век един по-свободно изразяващ се професор в СУ „Климент Охридски“. Тогава университетът не се казваше „Св. Климент Охридски“.

Ставаше дума за приписките към богослужебните книги, като източници на литературната история. Свещениците са отбелязвали в белите полета изключителните събития, като наводнения, земетресения, погроми и др., случили се по тяхно време. А един поп с понижена богобоязливост, както се изразяваше професорът, е написал от първо лице да се знае и помни, че еди-коя си година на еди-кой си ден Великден „е... Пена в гръстето край реката“. В това село само попът е бил грамотен и по тази причина не е крил нито книгата, нито Пена.

Нарочно не написах името на професора, защото е голям учен с международна известност, отдавна покойник, и да се споменава името му само по горния повод е неуважително.

Недостойно е да се изписват разни неща по стените и оградите, но не се свенят да го правят не само футболните фенове. Фенове на една партия, която сега е във изпълнителната власт, като подлакътник на ГЕРБ, бяха изписали инициалите на Джендем тепе. Надписът още си личи при вглеждане.

При наличието на над 200 партии в страната ни какво ще се получи, ако всяка от тях напише със спрей името си на хълма?! Те повечето, освен едното си име нищо друго си нямат, ама нали като си видиш името написано някъде, друго си е. Тези дни шефът на „Чистота“ изрази за пореден път тревогата си от нарастващото желание за просташко увековечаване сред пловдивското население. Рисуват и пишат глупости и по Сахат тепе.

Г-н Славчо Атанасов, едно от лицата на партията с инициали на хълма, сега народен представител, беше кмет на Пловдив. Сега, не неоснователно, критикува сегашния ни кмет г-н Иван Тотев за неразбориите при уличните ремонти и организацията на движението. Личи намерението на г-н Атанасов да се бори отново за кметски мандат. Възпитанието изисква да му пожелаем успех. И защо не да му напомним, че след като оправи уличните ремонти, направи светофарите по-умни и реанимира стадион „Пловдив“, ще трябва да се заеме и с пишещите по скалите.

Но пък сега стават странни неща в парламентарната му група и е малко вероятно той и останалите уж обединени патриоти да са спокойни. Волен Сидеров и Валери Симеонов отново са се хванали гуша за гуша. Единият отлъчва другия и после се сменят. А ГЕРБ ги иска обединени за съюзници. И самият г-н Сидеров настоява и на следващите избори да са заедно. Как тогава да си обясним ставащото?

Някога в моето далечно детство почти никой от нашия град не пропускаше възможността да отиде на представление на гостуващия цирк. Нямаше телевизия и цирковете в парламента, ако ги е имало и тогава, не бяха публични.

Запомнил съм двамата клоуни, които основно си разменяха на арената декоративни, но звучни шамари. Ще да е било по сценария, конферансието ги попита толкова ли се мразят, та така жестоко се бият. Не, бе, за това ни плащат, така си вадим хляба, отговори единият, казваше се Седой. И салама, добави другия под бурните аплодисменти на публиката. Не съм запомнил неговия артистичен псевдоним, но помня, че тогава саламът беше синоним на лукс и разкош.

Бият се, и то не съвсем декоративно, нашите патриоти. Защо? Май за подялбата на салама ще да е.

Нали си спомняте, че г-да обединените патриоти най-геройски се бореха с т.нар. Истанбулска конвенция. Сега, вчепкани един в друг, не забелязват как тя и прикриващите се в нея джендъри ловко ги заобикалят.

Наши български медии усърдно тиражират новината, че два пингвина гейове в Аквариума на Сидни ще стават родители. Учените забелязали, че двамата извратеняци нежно се ухажват досущ като нормална двойка от мъжки и женски пингвин. Сега щели да им подложат яйце от точно такава нормална двойка. И гейовете щели да го измътят, защото и при нормалните двойки мъжкият пингвин участвал в мътенето толкова, колкото и женската пингвинка.

Г-да патриоти, ако това не е силна метафора в манифеста на желаещите да се легализират еднополовите бракове и да се узакони правото на съпрузите от такива бракове да отглеждат деца, аз от някакъв съвсем елементарен незабележим патриот да стана за смях като обединен такъв. Ловко ви прескачат еди-какви си, предрешени като пингвини.

И за да не се натъжавате, ще ви разкажа виц. Вие сте мъже, които поради високото си обществено положение сте принудени да се лишавате от доста по-човешки неща. От каквито и моряците от корабите за далечно плаване, поради естеството на професията си, са принудени да се лишават и при всяко слизане на бряг се стремят да наваксат.

Та вицът е... Двама моряци са в офиса на службата за връзки с обществеността на папата. И питат - имате ли на еди-каква си географска ширина и на еди-каква си географска дължина женски манастир? След щателна проверка съвестният служител от Светипетровия престол им казва, че няма такъв манастир. Видя ли, бе, казва единият моряк на другия моряк, аз като ти казвах, че така сме се напили, че сме опъвали пингвини, ти - монахини, та монахини от женски манастир сред ледовете били...

Коментари