Петър Влайков: Липсата на талант се компенсира с много работа

Най-важното за младия актьор е въображението, свободата да борави с него

Интервю

от Анжелина ЯНЕВА 1231 прегледа 0

Петър ВЛАЙКОВ, актьор

Интервю на Анжелина ЯНЕВА

Петър Влайков е роден през 1983 година в Пловдив. Той е завършил гимназия “Св. св. Кирил и Методий” с хуманитарен профил “Български език и литература с английски език” в Града под тепетата. Записва след това “Английска филология” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Последната година обаче прекъсва и решава да следва своята ученическа мечта - да стане актьор. Тогава решава да кандидатства “Актьорско майсторство” отново в същия университет и така завършва успешно при проф. д-р Елисавета Сотирова и доц. Лео Капон. Toй се дипломира през 2011 година и оттогава преподава във висшето учебно заведение като асистент на Капон. След това актьорът защитава успешно и магистърската си степен “Артмениджмънт” в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град. Повече от 7 години насам той е част и от трупата на хасковския драматично-куклен театър “Иван Димов”. Само преди седмица спечели "Пегас" на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“. Влайков взе наградата в раздел “Драматургичен текст” за пиесата си „Да се преструваш е прекрасно".

- Кога обикнахте актьорската професия и разбрахте, че искате да се развивате в това поприще?

- Преломният момент беше на едно представление на Народния театър. Беше по Достоевски. Играеха Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Ивайло Христов и Стефан Попов в главните роли. И толкова ме впечатли този спектакъл, че оттогава започнах да ходя редовно на театър. Това се случи още в ученическите ми години и заобичах това нещо, което един ден се превърна в моя професия!

- Към каква професия ви насочваха вашите родители. Споделихте, че сте ги разочаровал с решението си да прекъснете следването си по “Английска филология”?

- Няма изключения в моя случай! Мечтаеха да стана преводач или учител по английски. Отне им кратко време, за щастие, за да повярват, че все пак мога да имам някакъв успех в актьорската професия.

- Откога започнахте да пишете стихове и драматургични текстове? Смятате ли да публикувате някои?

- Винаги съм имал интерес към поезията, изобщо към литературата. Правя някакви опити да създавам стихове, но за момента си остават само опити и съвсем реално си давам сметка, че имам много още да чета и много още да пиша, докато стигна до едно ниво, което да е прилично за мен, да ме задоволи и евентуално да си помисля за издаване на стихосбирка. Винаги имам един коректив от много близки приятели, с които понякога споделям и те са ми най-добрият жалон затова на какъв път съм?! Дали съм на прав път...?! Но засега нямам никакво намерение да публикувам поезия. Не съм дорасъл за това.

- На каква тематика обичате да пишете?

- Различно е, но любовта присъства неотменно.

- Имате ли намерение да преведете вашите трудове на английски език ?

- Засега не съм писал пиеса на английски, но възнамерявам да преведа тази своя първа самостоятелна пиеса, както и драматургичните експерименти, които мисля, че доста успешно се получиха от името на Кенан Тополян и цялата хасковска трупа.

- Как се роди драматургичният ви текст “Да се преструваш е прекрасно”?

- “Да се преструваш е прекрасно” е работното заглавие на пиесата. Започнах да пиша текста като на шега и като упражнение по-скоро и в един момент усетих, че героите са живи, започват да водят свой собствен живот и ме водят нанякъде, накъдето не съм очаквал като повествователна линия и като драматургия изобщо. И когато завърших пиесата, я показах на този мой коректив от много близки приятели. Те я харесаха. Елин Рахнев повярва на текста и самият той предложи да я постави, от което аз съм безкрайно щастлив, защото някога съм чел неговите пиеси и неговите стихове. Не съм го познавал и не съм си представял, че ще го познавам, че ще работя с него и ще сме близки. Камо ли че той ще хареса моя текст!

- Очаквахте ли да спечелите “Пегас” на конкурса "Южна пролет"?

- Не може да бъде очаквана такава награда. Още повече за човек, който прави първи драматургични опити и буквално не знае къде се намира в това литературно море от млади таланти.

- Как намирате Хасково, след като дойдохте от Пловдив, официално утвърден от Съвета за европейска столица на културата за 2019 година ?

- Ами Хасково е чудесен град. Аз живея и на двете места вече 7 години, даже 8. Хасково е прекрасен и го припознах като един от любимите си градове с много добра театрална публика, много готини хора, много близки приятели. Що се отнася до културата Пловдив като малко по-голям град има повече възможности, малко повече културни мероприятия и събития, но забелязвам, че в последните години има положителна тенденция и тук. Община Хасково прави нови, нестандартни и неопитвани в града неща. За времето, което аз съм тук - от края на 2010 година, има страхотен подем хасковският театър. Предлага много различни като палитри заглавия и неведнъж е давал сцена на млади хора.

- Преподавате на млади актьори ? Какво е най-важното качество, за да успеят на сцената и виждате ли у много от тях висок потенциал?

- Те са хората, които ще ни наследят в професията - има много талантливи, има и много работливи, но далеч не всички са такива... Но липсата на талант може да се компенсира с едно прекомерно количество работа и някои от тях успяват. Те са много различни от нас. Неведнъж се показва, че не те се учат от нас, а ние се учим от тях. Това е една симбиоза. Най-важното за младия актьор е въображението, свободата да борави с него.

- С какво ще изненадате хасковлии и гостите на града в премиерата “Честита съпруга” ?

- Премиерата на дебютната ми премиера се случва в Хасково, за което искам да благодаря на ръководството на местния театър в лицето на директора Стелиян Николов. Аз няма да играя в нея, аз съм само автор на текста. Актьорите са Николета Малчева и Стефан Денолюбов. Премиерата е на 10 май. Няма да разказвам сюжета, но най-общо в пиесата става въпрос за лъжата, която аз наричам преструвка, защото не е толкова заклеймяващо и затова колко сме пристрастени към нея, и затова дали по-лесно се живее с лъжа или е по-добре да бъдем искрени в чувства, в емоции, във взаимоотношенията си. Мисля, че в пиесата има нещо, в което може да се припознае всеки един от нас. Разчитам на режисьора Елин Рахнев и на актьорите, които са брилянтни. Аз ги познавам и двамата, работил съм с тях. Това, което ще излезе като продукт, ще бъде плод на една съвместна работа.

Коментари