Петър Ванчев: Хората не дават и 2 лева за книга, скъпо било

Платно на фолк дивата Камелия краси медарницата на поета, хотелиер отказал картината, за парите щял да си купи два телевизора

Хасково

от Милена Лавчева 680 прегледа 0


Петър Ванчев, познат в литературните среди още като Питър Пол, е погрешка роден в Хасково, вместо в Хюстън, както казва той за себе си. Разминал се с голямата си любов – литературата и се оженил за пчеларството. 3 месеца в годината е поет, 9 месеца пчелар. Завършил българска филология, за да стане уличен търговец, казва почти на шега поетът-пчелар.

- Г-н Ванчев, виждам че във вашата медарница, както сте я нарекли, освен мед на рафтовете стоят и ваши книжки. Че и маслена картина на красива жена имате. Какво е мястото на изкуството до меда и има ли изобщо място за изкуство в нашето съвремие?

- Понеже ме питате, в тази връзка ще ви разкажа за един социален експеримент, който направих. Той е следният: Това е картина на моя приятел Йордан Лазаров, нарисувана по моя идея, наречена „Златотърсачка”. Прототип е фолк дивата Камелия. Попитах 15 човека колко струва тази картина? Цените, които казаха, варираха от 67 лева до 1500 лева. Сумирах ги всичките и се получи 600 лева средна оценка. Точно на толкова я оцени и самият художник. Обаче мина един човек оттук и ми каза, че тази картина не струва колкото един буркан пчелен мед, защото пчелите са много по-полезни, отколкото тази дама на картината. Може и да има право човекът, защото за да се напълни един буркан с мед, пчелите обикалят четири милиона цветчета.

- Каква е историята с тази картина?

- Тя е много интересна. Навремето отваряше нов хотел на мутри в един град от Хасковска област. И един от господата имаше гениалната идея в хотела да направи на всяка фолк певица стая. Като във всяка стая да има портрети на Камелия, на Азис, на Глория и т.н. И Данчо, моят приятел, направи първата картина – ей тази. Но когато отидох да продавам картината, собственикът на хотела ми каза: „А бе, аз ще купя два телевизора за тези пари, бе! Я, се махай от тука!”. Стигнало и до самата Камелия, която сега е в журито на "Гласът на България". Обаче тя казала, че може да приеме картината, само ако й я подарят, иначе не давала пари за картина. Така че това платно се продава сега с отстъпка. Изкуството въобще не е необходимо.

Другият социален експеримент е, че на полиците в медарницата, заедно с меда съм изложил и мои книжки, които се продават. Какво прави впечатление? Когато продам 50-60 буркана мед, се продава по една книжка. Или за 4 месеца са продадени 6 книжки. Обаче идва един мой приятел, който беше строител по Германия, и гледа книжката с приказки, която е издадена на френски. Пита ме колко струва. Казах му 20 лева. Но тя е на френски, какво ще разбереш от нея, казвам му аз. А той: Нищо, пак ще я взема и извади 20 лева и си я купи. Ей това ме изуми. Човек, който няма нищо общо с изкуството, си купи книжка на френски.

Дойде един друг човек и пита колко струва тази малката книжка. Казвам му 2 лева. Еий, това много скъпо, ми отвръща. Тази случка ме вдъхнови да напиша стихотворението „Магазинче „Джани Родари”.

Изобщо положението е отчайващо с изкуството. Тук имам един надпис, на който стоят думите на Софроний Врачански: „Много са сиромаси, кои нямат таз книга в дома си”. А аз по-отдолу допълвам: „Ти сиромах ли си, друже, та не си купуваш ни книга, ни вестник?”. Хората са практични. Книги не им трябват въобще. В съвремието ни има място за поезия, но това е като някакъв клапан – да го дръпнеш и да изпусне парата за момента.

Друг показен случай. От 4 години имам готови приказки за пчелите. Книгата е минала предпечатна подготовка, занесох я в едно издателство в София преди една година. Но за издаването й трябват пари. Един приятел ми осигури част от необходимите средства. Трябваха още 500 лева. Тогава отидох в най-голямата фирма за пчеларски изделия в столицата, откъдето пазарувам аз и им правя сериозни обороти. Шефът й ме увери, че ще ми помогне, книжката била страхотна, но бях сигурен, че са погледнали само картинките, без да са я чели. И каза, че говорил с лекари, готови да съдействат за издаването й. Отидохме на уречената среща и в крайна сметка лекарката взе да ни дава акъл откъде и как да сме си набавили средства. Не дадоха и един лев. Но пиха 15-годишно мерло и ядоха мед, които им занесох. Не помогна и фирмата за пчеларски изделия. Това е положението с изкуството и поезията в нашето съвремие.

Ето, имам издадена книга за деца във Франция „Тебеширени спомени”, чийто редактор е Атанас Ванчев Дьо Траси. Обаче аз не знам какво пише в предговора на моята книга, защото е на френски. От издателството във Франция са изпратени 10 броя във Френската академия на науките, 10 в Норвежката академия и 10 има в Пловдив. Има и 1 брой в хасковската регионална библиотека. Нямам обаче превода на този предговор, който е на много висок стил, академичен. Прочетоха ми го и ми го преведоха устно, ей така на крак. Помолих една учителка по френски да го направи, предговорът е кратък, но преподавателката очевидно няма интерес.

- Значи книгите не вървят, а медът купува ли се?

- Не е кой знае какво, но все пак се купува. Трудно е. Никой не мисли за производителя. Това е проблем. Ще ви кажа един пример. Миналата година продадох в Германия 20 отводки млади пчелни семейства. Издавам фактура за това нещо. Имаше една програма „Де Минимум”. Отивам там с фактурата и те ми казват: „Вас ви няма в списъка на тези, на които им е разрешено да продават отводки. Няма ви в още един списък”. И аз не взех един лев по тази програма. Значи подобрявам ДНК-то на немските пчели, но аз нищо не получих по тази програма. Друго безобразие – мед от един и същ район. Моят и на един колега. Колегата обаче още преди години подаде документи за производител на биомед. Между другото такова нещо като биомед няма. Има промишлен мед за влагане в шампоани, козметика и т.н. Но останалият мед всичкият си е един вид био. Обаче медът на колегата се изкупува на два пъти по-висока цена от моя. Важният показател за меда е диастазната активност, каквато на моя мед е два пъти над нормата. Но те не гледат това, те не плащат за това, че медът ти е качествен. Те ти искат документ, че си биопроизводител. На Запад нямат биомед и не биомед. Там има само промишлен и друг за консумация. Две години аз не съм взел един лев за пчеларство.

- Защо не вземеш контрамерки и да извадиш съответните документи, за да получиш и ти субсидия.

- Ето тази година направих така, че да попадна и аз в тези списъци. Но за да стана аз биопроизводител, трябва да минат две-три години, през които ще ме наблюдават. Там, където са моите кошери - в с. Елена, няма промишлени предприятия, няма нищо. Само природа. Но номерът е да ти вземат парите за единия документ, с който се титулуваш „биопроизводител”. Аз съм твърдо да влизаме в Шенген. Защото, като влезем в Шенген, товарим си меда в тенекиите и го носим в Англия, където се продава 15 паунда килото, в Германия 10 евро. Така България ще остане без мед. Влезем ли в Шенген, обикновените хора тук ще останат без мед.

Няма и млади колеги, които да подхванат. Миналата година имаше няколко по-млади момчета-пчелари, които решиха да кандидатстват пак по някаква програма. Значи лъжа и измама са тези програми. Отишли в Пловдив да кандидатстват по програмата. Казали им: „Няма проблем, ще ви уредим по тази програма, но ще ви струва 5 хил. лв.”. И те впоследствие се отказаха. Посъветвах ги да си карат по редовния начин, ако стане-стане. А за там се събират едни икономически точки, посредством сертификати. Защото, ако си извадиш сертификат по интернет срещу 200 лева, че си издържал изпити по пчеларство, без въобще да си имаш понятие, получаваш 10 икономически точки. Ако искам да имам 10 допълнителни точки, плащам си 200 лева за сертификат и готово. Аз вече 27 години съм пчелар и нямам такъв сертификат. Това със сертификатите и документите е лъжа и измама. Така е и с качеството на меда. Значи медът може да ти е с много добро качество, но нямаш сертификат и ти го изкупуват на ниска цена, а другият може да е с ниско качество, но има документ за биопроизводство, за което му дават по-висока цена.

- Кой мед е по-добър, кристализиралият или течният?

- Има хора, които търсят кристализиран. И погрешно казват „захаросан”. По принцип децата по-добре го приемат като течен. Но за да запази качествата си, кристализиралият мед трябва да се топи на не по-висока температура от 40 градуса, дори по-ниска. Други смятат, че по-тъмният мед е по-силен и качествен. Няма такова нещо. Ще споделя една хитрост: Когато се избира мед, бурканът се обръща с капачката надолу и медът се стича. На дъното на буркана в средата се образува една капка. И колкото по-бавно се отцежда тази капка, толкова по-качествен е медът. Това е гаранция за хубав мед. Ако капката се изсули изведнъж, медът не е толкова хубав.

Прави впечатление, че хората не знаят за ползите от клеевата тинктура, която е вълшебно лекарство за имунитет, настинки, грип и редица други. Съветът ми е да се пият по 20 капки с чая всеки ден и ще видите какво ще се случи с вашия организъм.

- Тази година очертава ли се добра за пчеларите и за добива на мед?

- Заради метеорологичните условия имаше няколко случая, в които пчелите бяха на ръба на оцеляването, но ги спасихме. Мед ще има тази година. И първият ще е от рапица.

Коментари