Петър Хубчев за футбола, Лотар Матеус, кебапчетата и...

Спорт

от Дончо Донев 412 прегледа 0

Петър Хубчев за футбола, Лотар Матеус, кебапчетата и...

Националният селекционер на футболния отбор на България Петър Хубчев е роден на 26 февруари 1964 година в село Гложене, Ловешко. За националния отбор като футболист Хубчев изиграва 35 мача, включително 7 за бронзовия медал на световното първенство в САЩ - 1994 г. Професионалната му кариера започва в „Осъм” (Ловеч) на поста защитник. Преминава през „Левски” (1989-1993), с който печели две титли. Привличат го в германския „Хамбургер”, на който става капитан. После играе за „Айнтрахт” (Франкфурт), където завършва кариерата си на футболист и стартира кариерата си на треньор. Бил е помощник-треньор на Пламен Марков и на Христо Стоичков в националния тим, а от 2016 г. до ден-днешен е старши треньор на тима.
За начина си на живот и за това как се грижи за своето здраве Петър Хубчев разказва специално за читателите на в. „Доктор”.

- Г-н Хубчев, останаха ли ви травми от футбола?
- Гарантирам, че няма да намерите човек, който да е играл 10 или 20 години футбол и да каже, че е останал здрав. Аз обаче имам голям късмет, тъй като съм избегнал много тежките контузии. Но ми останаха някои болежки.

- Операции правили ли сте?
- Правени са ми две артроскопии на менискуса, които във футбола не минават за тежки операции. Освен това в Германия ме оперираха заради футболна болест. В България това се води операция на херния. И артроскопиите, и операцията на херния бяха в Германия. После нямах никакви проблеми. Възстановяването мина нормално. Но това не са тежки контузии.

- Какво ви съхрани без сериозни травми?
- Не зная дали се дължи само на това, но правилният начин на живот е много важен за професионалния спортист. Спазвах режим на натоварване и сън, хранителен режим също. Цялостният начин на живот има значение. Когато практикуваш спорт на високо ниво, натоварванията са големи, изтощаването на организма е нечовешко и няма как – трябва да се спазват тези правила, за да продължи повече кариерата ти и да избегнеш тежките контузии. Спазването на спортния режим е решаващо за моето здраве.

- Какъв беше начинът ви на хранене като футболист и сега какъв е?
- Нямаше нищо необичайно. Тези неща вече са познати навсякъде по света, като например това да избягваш по-мазните храни и безалкохолните напитки. Когато треньор на националния ни отбор беше Лотар Матеус, той каза пред германските медии, че не е виждал по-мазна храна от тази, която се консумира в България. Но мисля, че с годините нещата се промениха. И тук човек може да си позволи да се храни здравословно.

- Вижда се, че не сте напълнели.
- Не, наддадох малко, след като приключих с футбола. Но в нормални граници. В момента се храня като средния българин. Макар че внимавам, някои навици са ми останали от активните години на футболист и все още ги спазвам. Например не ям често червени меса и мазни храни. Не че не ги вкусвам – те са ни в бита, няма как да не ядем кебапчета и кюфтета или печено свинско от време на време. Но не трябва да се прекалява. Сигурен съм, че няма професионален спортист, който да не се съобразява с това каква храна яде.

- Вие ли следите какво ядат футболистите от националния отбор?
- Аз не се занимавам с това нещо, но медицинският екип, докторът на отбора, е отговорен за начина на хранене. Нямаме някакви извънземни изисквания, но футболистите се хранят различно от масовия българин.

- Пиете ли лекарства?
- Благодаря на Бога, не. По-скоро витамини, употребявам ги от дълго време.

- Ползвали ли сте услугите на алтернативната медицина?
- Имам усещането, че е много полезна, защото използва природни средства. Ако калните бани са алтернативна медицина, много често ги използвах като спортист. В последните години на футболната ми кариера чувствах умора и болки в ставите и мускулите. След калните бани болките в ставите намаляваха. Правил съм кални бани и в Германия, и в България и съм се чувствал добре. Само че методите на алтернативната медицина трябва да се използват по-дълго време, за да подействат. Докато в истинската медицина се търси бързият ефект. В спорта бързото възстановяване е важно. Там всеки ден и час имат значение.

- Моля да направите съпоставка между медицината в Германия и в България от гледната точка на пациент?
- Когато децата ми бяха малки, а и сега, когато ми се налага да ползвам услугите на някое здравно заведение в Германия, виждам голяма разлика. Направо ми е неудобно да правя съпоставка с това, което е тук. Семейството ми живее все още в Германия. Прави ми впечатление изключителната грижа за пациентите, колко добре работи там здравната система. Разликата с българската е толкова голяма, че изобщо не могат да се сравняват. Постоянно се говори за проблемите в нашето здравеопазване. Но от друга страна, имам абсолютно доверие на българските лекари. Те правят чудеса въпреки условията, апаратурата, която имат, и заплащането. Когато ми се е налагало, никога не съм се притеснявал да отида при български лекари. Те са кадърни, но системата им създава допълнителни трудности.

- На какво обслужване се радват пациентите в Германия?
- Съвсем друго е отношението към пациента, апаратурата, с която се работи, чистотата на болниците и кабинетите. Всичко е в служба на пациента. Там имаш задължително здравна осигуровка и въобще не се притесняваш, че няма да можеш да си платиш консумативи за операцията или нещо друго. Всичко се поема от осигуровката или от здравните каси. Но пък съм чувал, че в Германия няма как да не бъдеш здравноосигурен. Иначе няма да получиш адресна регистрация. Докато тук е трагедия. Заради неосигурените българските болници потъват все повече и повече.

- Каква е здравната вноска в Германия?
- В частните здравни каси се плащат доста сериозни суми. Но ако се наложи операция, не доплащаш нищо. Понеже аз и семейството ми имахме частни осигуровки, когато се е налагало, те настаняват в самостоятелна болнична стая с телевизор, имаш право да те преглеждат само професори. Но и по принцип, ако имаш някаква застраховка, в Германия може да се чувстваш напълно спокоен, ако те сполетят здравни проблеми. Може да си сигурен, че медиците ще положат всички усилия за теб.

- Правите ли си ежегодните профилактични прегледи?
- Да, правя ги три години поред в „Сити Клиник”, нивото там е уникално добро. По нищо не отстъпват на германските лечебни заведения. Този навик да си правя профилактични прегледи ми е останал от Германия, където тази грижа за здравето е залегнала в културата на хората.

- Професионалните спортисти застрашени ли са от сърдечносъдови заболявания?
- Да, застрашени са. Потвърждават го многото случаи не само в България, но и в Европа, и в света. Дългото практикуване на спорт на високо ниво, всекидневното изтощаване на организма оказва влияние и на сърдечната дейност. Знам за случаи на много млади професионални спортисти, които, за съжаление, са завършвали фатално.
От друга страна, твърдо съм убеден, че масовият спорт е много полезен за здравето – и за деца, и за възрастни. Виждам обаче, че в България сме далече от масовото практикуване на спорт. Погледнете само в училищата колко лоша е координацията на движенията на децата, колко много са с наднормено тегло. Чувам, че колегите в детско-юношеските школи все по-трудно намират деца, които се съгласяват да практикуват някакъв спорт. Това е жалко.

- А вашите деца спортуват ли?
- Те не влязоха в професионалния спорт, но са над средното ниво като аматьори. Тренират почти всекидневно за удоволствие и за здраве.

- Вие лично намирате ли време да тренирате за собствено удоволствие?
- Разбира се. Понеже работата на футболния треньор е много стресираща, ако не полагаш грижи да си във физическа и психическа кондиция, ако не намираш време да се движиш за здраве, си загубен. За кратко време ще бъдеш смачкан от огромното напрежение. Затова намирам време за разходки или бягам. В Германия живея на подходящо място за бягане и разходки. От доста време карам ски. Занимавам се и с колоездене. Спортът остава част от моя живот и ще остане до края.

Коментари