Нашенка е елитен гид във Виена

Лицензираният екскурзовод Диана Пиперова най обича 4-ти район Виден в австрийската столица, тъй като там минала младостта й

Интервю

от Екип Марица 1480 прегледа 0

Нашенка е елитен гид във Виена

От 5 години Хасково има свой виден и лицезиран представител в екскурзоводската гилдия във Виена. Това е Диана Пиперова. Родена е в хасковското село Мандра, а по-късно завършва образованието си в НЕГ в Хасково, като е част от третия випуск на гимназията. От 30 години живее във Виена, където идва със съпруга си Илия и двете си дъщери Димана и Славена, а синът ѝ Илия – най-малък от всичките ѝ деца - се ражда във Виена. Днес всички те са поели по своя път в живота. Славена работи в австрийския НСИ, а Димана – в банка. Илия все още е студент. Той е завършил бакалавърска степен по логистическа специалност в университета в Леобен, а сега продължава образованието си в Ротердам, Холандия. Съпругът ѝ Илия Пиперов пък има свой бизнес. Семейство Пиперови днес живеят в китното селце Мауербах в провинцията Долна Австрия, което е на по-малко от половин час път с кола от Виена. С г-жа Пиперова се срещаме в тиха сладкарница от популярна верига на улица Виднер Хауптщрасе.

Интервю на Алберт Димитров

- Г-жо Пиперова, как стана така, че животът ви отведе във Виена?

Скоро ще станат 31 години откакто живеем в Австрия и макар, че желязната завеса я имаше още, в нашето идване нямаше нищо драматично, всичко беше съвсем официално. Съпругът ми беше изпратен на задгранична работа като търговско аташе към българското посолство във Виена, аз и децата заминахме с него, за мандат от четири години. Но преходът ни свари тук, децата бяха почнали вече училище, мъжът ми си намери хубава работа и някак естествено си дойде решението да останем в Австрия.

- От колко време се занимавате с екскурзоводство и защо се захванахте с това?

Аз съм завършила Международни икономически отношения. Започнах работа в София, в тогавашното външно-търговско предприятие „Индустриалимпорт“. Там се запознахме с мъжа ми, родиха ни се двете щерки. Заминахме за Виена, работих няколко години в Консулската служба към българското посолство и след това ни се роди и третото дете, Илко. В един момент дойде и онова време, в което децата си поеха по своя път и нямаха вече толкова нужда от моята помощ. Аз трябваше да реша с какво искам да се занимавам нататък. Преди време ни бяха дошли гости от Германия - бизнес-партньор на мъжа ми със съпругата си. Решихме да им подарим разходка с гид из Виена, в която се включихме и ние. Останахме много доволни, града ни показа Кристине Ренер, досега помня името й. Изключително ерудирана и чаровна дама, с чувство за хумор и много истории за Виена. Тогава още нямах идеята, че някога ще стана нейна колежка. Направихме този подарък и на гостуващите колеги на моя съпруг от университета му в Берлин. Едва след като завърших, разбрах колко висока е била летвата. Оказа се, че Кристине Ренер е била навремето и изпитващ екскурзовод. И така известно време в подсъзнанието ми остана идеята за тази невероятна професия, докато с времето съвсем изкристализира. Записах се на курс, съвсем не евтин, продължаващ почти две години и завършващ с много сериозни изпити. В Австрия това е лицензирана професия, както се казва, занаят, който трябва добре да се владее. Обучението беше много интензивно и многостранно – като почнете от първобитно-общинна история, минете през римска история, история на Новото време, на музиката, на еврейството и пр. и стигнете до сомелиерство, етнография, реторика. Бяха две години здраво четене. Самото естество на професията е такова, че непрекъснато трябва да се развиваш, да четеш, да си любопитен, да улавяш интересното. Аз имам тик, не мога да изляза от книжарница с празни ръце. Нашата задача е много отговорна, от нас зависи с какви впечатления ще си тръгнат гостите на Виена. А те имат роднини и приятели, на които ще разкажат хубавото или лошото. Затова тук се държи високо нивото на нашата професия.

- Сплотена ли е хасковската общност във Виена и има ли т. нар. „стожер“, който да я обедини?

Наскоро бях създала във фейсбук една група „Хасковлии във Виена“. Обичам много да снимам и щом си отида в Хасково, винаги правя снимки и ги слагам в групата, и другите да се разтъжат. Идеята ми беше да си организираме срещи понякога и така да се опознаем. Но, признавам си, нямам много време да я поддържам и затова активността намаля. Ще гледам все пак това да се промени. Забелязвам обаче, че у всички хасковлии има едно чувство за принадлежност към града ни. Нали знаете, както гласи една реплика от филма „Преброяване на дивите зайци“ - „хубав край, хубави хора“. Когато се видим или запознаем, бързо се създава чувство на близост. Споменем някои места, кажем някоя дума от нашия диалект, окаже се, че имаме общи познати и ето, че все едно сме си в Хасково.

- Бидейки един от най-реномираните лицензиране екскурзоводи във Виена, можете ли да ми кажете дали Виена се радва на популярност сред българските туристи?

Много мило, че така се обръщате към мен, не знам дали съм го заслужила, но благодаря. Виена е харесвана, в това не се съмнявам. Но наскоро ми мина през погледа една статистика, според която броят на българските туристи в Австрия леко е намалял в сравнение с предходната година. Близките дестинации като Турция и Гърция, естествено са и по-изгодни, освен това Италия в последно време е на мода, както чувам. Но Виена има свой неповторим чар, никой не може да я стигне, казвам го с леко намигане, но и с вътрешна убеденост. Не напразно няколко години наред Виена е избирана за най-добрия град за живеене в света. Който веднъж дойде във Виена, винаги се връща поне още един-два пъти.

- Имало ли е случай, при който да предвождате група с по-височайше присъствие, изискващо една-две идеи по-голяма отговорност от ваша страна?

Отговорността и ангажиментът винаги трябва да са еднакви. Независимо кого водиш. Това е уважение към професията и към себе си. Разбира се, има и малко суета. После може у дома да се похвалиш какви важни гости си водил, да се издигнеш малко в очите на своите хора. Всяка една група, семейство или личност на мен винаги са ми били интересни и приятни, винаги са били и едно предизвикателство да „напипам“ пулса, интересите, темпото. В момента се сещам за един случай, в който развеждах група, в която бяха тогавашният декан на Историческия факултет на СУ с двама предподаватели. Пред историци да говориш за история си е сериозна работа. Сред гостите ми са били видни медици, професори. Впечатлена бях от многостранните им интереси в областта на историята и изкуството. Водила съм и група много талантливи деца, по-скоро младежи, от НУФИ „Филип Кутев“ – Котел, начело с директорката на училището и учителката им по пиано. Тях няма да ги забравя никога, толкова ме впечатлиха с таланта, с възпитанието си, с вниманието, с което ме дариха.

- Като работещ в сферата на туризма предполагам имате и поглед в развитието на Виена в последните десетилетия. Как и в каква насока се развива градът?

С напредването на възрастта всички сме склонни да идеализираме с носталгия миналото. Аз харесвам Виена. Тя ми влезе в сърцето, където е и Хасково. За тези дълги години съм я изпълнила с емоции. Когато дойдох за първи път тук през 1983 година в командировка ми направи впечатление колко е чисто, чак стерилно чисто. Колко е лъскаво и луксозно. За Стара Европа се говори, че може би я чака участта да бъде като един музей. Надявам се да не е така. Харесва ми това, че градът пулсира, има живот в него, млади хора, всеки ден се случват не по едно, а по много събития. Още повече, че Виена се намира на кръстопът с влияния от много култури, от това печелим много, дори да не го забелязваме. Щеше ли да бъде толкова вкусна австрийската кухня, ако нямаше балканското, унгарското, чешкото, италианското влияние?

- Какво още си си заслужава да бъде видяно във Виена, освен всеобщо известните забележителности?

От известно време организираме заедно с блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ туристически обиколки за наши сънародници във Виена. Има турове „за начинаещи“ и турове „за напреднали“. Да речем Централните гробища на Виена си струва да бъдат видяни, това беше предпоследната ни обиколка, понеже там са гробовете на такива велики личности, живели и творили във Виена, като Моцарт, Шуберт, Бетховен, династията Щраус и др. Малките улички в историческия център на града крият толкова много история, която аз и до ден днешен преоткривам. Те са мястото, където обичам да се лутам и „да се губя“.

- С какво Виена превъзхожда другите европейски столици като град за живеене и като туристическа дестинация?

От европейските столици ми липсват за сравнение Париж и Лондон. Възхитена съм от Прага, която, апропо, исторически винаги е била част от империята – от Свещената римска империя, Австрийската империя и Австро-Унгария. Но това, което Виена предлага като съвкупност е уникално – архитектура, традиции, история, култура, гастрономия. Сърцето на тези последователно съществуващи империи е била Виена. Тя още пази духа на Хабсбургите, династията, управлявала почти 700 години съдбините на тези земи. Но освен култура Виена предлага и много кулинарни изкушения. От 2011 година виенската кафе-културата е включена в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Прочутото виенско кафе тук се нарича кафе „Меланж“ и винаги ще го препоръчам в комбинация с прочутата торта „Захер“ или ябълков щрудел. Но когато сте минали тази задължителна програма, ще видите още колко превъзходни торти и сладкиши чакат да бъдат опитани. Като град за живеене Виена предлага вече доста високи, но сравнени с другите европейски столици разумни цени на жилищата. Делът на собствените жилища обаче съвсем не е висок, тук много живеят под наем. Има и различни форми на наем – например общински жилища или един вид кооперации – ново строителство, участва се с определена начална вноска и после се плаща наем, с правото след време да се откупи жилището.

- Кои са Вашите любими места във Виена?

Сигурно няма да мога да ги изброя. Да кажем стария град с малките романтични улички, с малките бутици и сладкарнички. Харесвам старите виенски кафенета Ландтман, Централ, Захер, в тях има толкова история и историйки. На сърце ми е и 4-ти район на Виена, Виден, където се намираме и в момента, защото първите, млади години живяхме тук със семейството ми. Всеки ъгъл ми е познат.

- Нека „излезем“ от Виена. Кои градове и дестинации си струва също да бъдат видяни?

Виенската гора – т. нар. „Вийнервалд“, която крие много истории и легенди и е любимо място за отдих на виенчаните, още от време оно, както се казва. Баден – красиво курортно градче, на около 25 км от Виена, където е прекарвал летата си император Франц, между другото - тъст на Наполеон Бонапарт. И самият Наполеон е бил там, и Бетховен е живял през лятото в Баден, обичал много да се разхожда в красивите му околности, сигурно и вдъхновение е намирал там. Горещите минерални извори на Баден са ги знаели и използвали още римляните. На запад от Виена се простира също много красива долина - Вахау. Там река Дунав прави живописни завои и двата бряга са близо един от друг. Десният бряг е горист, а на левия има лозя. Ние, българите, казваме понякога „на баир лозе“ за нещо, което не става. Е, във Вахау има много плодородни лозя, точно на баир. По склоновете още през Средновековието са изградени от камък стъпаловидни тераси. Изключителна гледка. Ако не се редуват лозя край Дунава, то са кайсиеви градини. Само че това е специален сорт, запазена марка, получен от кръстоска на няколко вида, перфектно нагоден към особения климат на долината. По пътя, край Дунава се редят малки красиви селца, със стари църкви и зелени дворове с асми. Където има грозде, там има и типичните австрийски кръчми „хойриген“. И така до Мелк, малко градче, прилепило се към скалата, на която величествено се е разположило в цялата си барокова прелест абатството Мелк, действащ манастир с голяма гимназия към него.

- Намирате ли прилики и разлики в манталитета на българи и австрийци?

Най-голямо впечатление ми е направило, че тук доброто домашно възпитание, любезността и добрите обноски са дотолкова в кръвта им, че сякаш са „автоматизирани“. Като си помисли човек – усмивка, поздрав, „благодаря“ и „моля“, толкова ли е трудно.

- Познавате ли други хасковлии, които са си изградили име във Виена?

Веднага се сещам за Паулина Владимирова – архитект, наскоро участва в реставрирането на един много известен, луксозен хотел във Виена.

- За финал може ли още един път накратко да споделите на читателите на Хасковска Марица, които още не са посетили австрийската столица, защо си струва да го направят?

Тук ще пият най-хубавото виенско кафе, ще опитат виенски шницел, ще се повозят на виенското колело. Шегата настрана, Виена е прекрасен бароков град, с една величествена готическа катедрала - Св. Стефан, с много интересни музеи, кафенета и невероятни коледни базари.