Кои са тайните деца на Китай

Шоу

от Екип Марица 36 прегледа 0

Кои са тайните деца на Китай

Тази година Китай може официално да сложи край на най-големия социален експеримент за ограничаване на раждаемостта в историята на човечеството.

Политиката на "едно дете" започва като серия от локални опити през 70-те години на миналия век, а по-късно е оформена и като национална директива. Стратегията, която има за цел да ограничи нарастването на населението в Китай, променя милиони човешки съдби, пише profit.bg.

Според официалните данни на Китайската комунистическа партия, ограничението за отглеждане на повече от едно дете в семейство е предодвратила 400 милиона раждания.

Някои учени обаче са на мнение, че това число е силно завишено, тъй като раждаемостта в страната, така или иначе, е щяла да намелее по други причини и без държавна намеса, включително и заради повишаващия се жизнен стандарт, по-високото образование и навлизането на повече жени в работната сила.

Но въпреки заплахата от налагането на огромни глоби и забраната за заемане на длъжности в държавните предприятия, някои китайски семейства пренебрегват директивата. В страната няма официална статистика за броя на "нелегалните" деца, но вероятно той се измерва в стотици хиляди, а може би дори и в милиони, пише изданието.

"Една държавна политика може да даде резултат, само ако се разбира и приема от мнозинството от хората. В противен случай тя разчита само на принудата и насилието. Точно такъв беше и случаят с политиката за раждаемостта", казва 54-годишният бивш учител Жанг Жиху, който е уволнен през 2012 г. заради решението да стане баща за втори път.

Днес задачата пред китайските управляващи е да се справят с наследството на тази политика - застаряващо население и огромен дисбаланс между половете. В Китай жените са с 30 милиона по-малко от мъжете.

През 2016 г. "лимитът" на раждаемостта беше увеличен от едно на две деца в семейство, а тази година се очаква ограничението да бъде премахнато напълно, след като очакванията "бейби бум" така и не се случи.

Но дори на "политиката на едно дете" да бъде сложен край, тя завинаги е променила живота на много китайци.

28-годишната Си Сянмей е прекарала целия си живот, питайки се дали той е можел да бъде различен. Тя е родена в югозападната провинция Съчуан в семейство, което вече е имало едно дете.

Това се случва само няколко дни, след като от Пекин е изпратена изрична директива до местните власти, в която се посочва, че оценката за тяхната работа ще зависи в най-голяма степен от прилагането на политиката по раждаемостта.

Бюрото по семейно планиране поставя ултиматум пред нейните родители - или да платят глоба в размер на 8500 юана (около 1600 щатски долара, което се равнява на над 12 средни месечни заплати по онова време), или да се откажат от детето си.

В крайна сметка, малката Си е "дислоцирана" (според официалния бюрократичен "жаргон") в семейството на самотен баща, който платил 200 юана, или равностойността на две прасета. В детството й тя става обект на непрекъснати подигравки от страна на хората в селото, които я наричали "намереното момиче".

Си напуска училище на 14-годишна възраст и започва да работи на различни места из страната. През 2013 г. тя решава да издири биологичните си родители, след като гледа телевизионно предаване, което "събира" разделени семейства.

За нея е важно да разбере дали е била изоставена или не. В крайна сметка, Си разбира за тежкия избор, който родителите й са били принудени да направят, но в същото време осъзнава, че годините няма как да се върнат назад.

"С майка ми сме като напълно непознати, нямаме общи теми за разговор. Животът ми щеше да е съвсем различен, ако бях израснала със семейството си, но сега за тях съм просто един чужд човек", казва Си Сянмей, която вече има дете и живее в родния си град.

Решението на Гуо Чунпинг да отгледа второто си дете пък му коства цялата професионална кариера. Преди 7 години той е уважаван държавен служител в провинция Янгси. От медиите обаче научава за трагичната съдба на семейство, което е загубило единственото си дете.

"Зададох си въпроса какво ще правя, ако нещо се случи с единствената ми дъщеря?", спомня си Гуо. Така той решил да се изправи срещу държавните институции. Заплахите започнали още преди детето да се роди. От службата по раждаемостта постоянно притискали семейството да прибегне до аборт.

Гуо обаче не само плаща глобата от 124 000 юана, но губи и работата си като финансов контрольор. Всички негови молби за писмено обяснение и компенсация остават без отговор.

В момента преподава математика в едно от местните училища и печели по 8800 щатски долара годишно - около 40% от предишния си доход. Съпругата му работи като фелдшер, а заплатата й е още по-ниска.

Дари Чен пък е представител на многобройната група деца, чиито родители са ги предадени за отглеждане на роднини и съседи в опит да избегнат санкциите на властта. 23-годишният студент е прекарал по-голямата част от детството си при сестрата на неговия дядо в южната провинция Гуандонг.

Като малък дори не е знаел, че "чичото и лелята" от Шънджън, които често са му идвали на гости, всъщност са били родните му майка и баща.

Те му казват истината, когато е на 6-годишна възраст и го взимат със себе си в града. Адаптацията за детето обаче е изключително трудна.

"Чувствах се като гостенин. Не ми беше удобно да споделям и постоянно се страхувах да не направя някоя беля", спомня си Чен.

Днес той е на път да завърши висшето си образование като филмов режисьор и вече дори е готов с първата си творба - 15-минутно документално видео, което включва интервюта с родителите му и семейството, което се е грижело за него като малък.

Той дори е публикувал работата си в китайската социална платформа Zhihu, където съществува и група, наречена "Тайното дете". Дари Чен обаче е ограничил достъпа до филма, тъй като родителите му все още са на държавна работа и се страхува, че могат да бъдат санкционирани.

"Нашите истории трябва да бъдат разказани. Няма друго поколение, преди или след нашето, на което ще се наложи да преживее нещо подобно. Аз нямам намерение да критикувам политиката или да обвинявам правителството, а просто искам да документирам един социален феномен, който принадлежи на нашата епоха. Тази група от хора не бива да бъде пренебрегвана", казва още той.

Коментари