Климатологът Георги Рачев: Земята е под парниково одеяло

Човечеството никога не е било толкова богато и дълголетно, но ни остава малко време до взривното затопляне на планетата, ако не вземем мерки

Интервю

от Хенриета Георгиева 108 прегледа 0

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Като специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух следи отблизо работата на 24-тата конференция на ООН за климата (COP24) в полския град Катовице. Автор е на десетки статии и книги. На 12 декември проф. Радев заминава за българската база на остров Ливингстън в Антарктида за участие в 27-ата антарктическа експедиция.

- Защо срещата в Катовице е толкова важна за бъдещето на
планетата?

- 24-тата годишна конференция на ООН за климата в Катовице е изключително важна, защото на нея 195 държави, подписали Парижкото споразумение през 2015 г., ще се опитат да дадат тласък на практическото приложение на решението за ограничаване на емисиите въглероден диоксид. Това е жизненоважно за всички живеещи на планетата. Две са неподелените още от граници неща на планетата - Антарктида и въздухът. Той все още е еднакъв за всички. И Парижкото споразумение иска да ни обедини в мисията да не го замърсяваме толкова.

- Какви са тревожните факти, които налагат спешни действия?

- Тази година концентрацията на СО2 стигна рекордно ниво - 409 части на милион. Никога в съвременните няколко милиона години концентрацията на въглероден диоксид не е била толкова голяма. А това е парниковото одеяло, което завива земята, в резултат на което температурите на земната повърхност стават все по-високи.

Вече почти 30 години се отчита глобално повишаване на температурата на световния океан и на въздуха. А последните 3 години - 2015-а, 2016-а, 2017-а, са най-топлите, откакто се водят метеорологически наблюдения. Отделно, освен СО2, рязко се увеличава метанът и още по-рязко - азотните оксиди.

Това са другите два мощни парникови газа, които влияят на глобалното разпределение на температурата.

Човечеството употребява годишно около 15 милиарда тона фосилни горива, т.е. въглища, газ, петрол. Това означава, че около 35 милиарда тона СО2 навлизат в атмосферата. Никога досега в човешката история - в продължение на 2 милиона години, СО2 не е бил толкова много и никога температурите не са се променяли толкова драстично за период от 30-50 години.

Говорим за повишаване на температурата с 1 градус в рамките на един човешки живот. 2016 г. е рекордна - най-топлата, с почти градус по-топла от средната стойност за 20. век.

- Каква е другата страна на медала?

- Че човечеството никога не е било толкова богато, сито и дълголетно. Няколко милиарда души се хранят три пъти на ден и дори дебелеят в резултат на човешкия прогрес. Но сме на кръстопът - за да продължим напред, ни трябва енергия. А в момента добиваме 60 процента от електроенергията от най-замърсяващия източник - въглища. Проблем е и това, че най-богатите държави са най-големите замърсители.

- Какво ни чака, ако не успеем да намалим вредните емисии?

- Ако тенденцията продължи, въздухът ще става все по-мръсен и ще заприлича на най-мръсното място в Европа преди 30 г. - Перник, където някога хората не дишаха въздух, а коктейл от газове, с тежки метали, живак, арсен. Ако продължаваме така, ще става все по-топло, в резултат на което част от ледниците ще бъдат стопени. И сега световният океан се затопля и е повишил нивото си с около 2,5 мм.

Ледът в Антарктида и в Гренландия поддържа температурен баланс. В момента имаме 12 млн. квадратни км лед в Северното полукълбо и още толкова в Южното. Започнат ли да се топят континенталните ледници, ще ни остане малко време до взривното затопляне на планетата. Отделно въздухът ще бъде все по-опасно мръсен.

И ето я дилемата - за да дишаме чист въздух, без да ограничим просперитета на хората, трябва да се лишим от блага.

И тук е разнобоят между богати и бедни държави, които не са равнопоставени - нито в средствата, които могат да отделят за екология, нито в нещата, от които могат да се лишат. Така заставаме един срещу друг, а въздухът ни е общ.

Впрочем България в момента е намалила сериозно въглеродните си емисии. За да направим икономиката декарбонизирана обаче, с по-малко фосилни горива - нефт, газ, въглища, са нужни огромни пари, съизмерими с националните бюджети на Европа, на САЩ, на цели континенти дори.

Не може ЕС да налага невероятно високи изисквания, които Франция, Германия, Холандия, Дания могат да поемат, но ние - не. При взимането на решения трябва да се имат предвид интересите на всички страни.

- Оказва се, че и Европа допуска гафове?

- Европа не изпълнява собствените си нормативи. През последните три години, макар и бавно - с 1.5 процента, въглеродните емисии в Европа се увеличават.
Политиката на ЕС е грешна, тъй като там се разглеждат предимно икономическите интереси на силно развити икономики, а европейските лидери не се съобразяват нито със страните от източната част на континента, нито с останалия свят.

Впрочем и богатите страни имат доста трески за дялане - Германия влезе в световна далавера Дизелгейт. Това е лъжата, че милиони автомобили не замърсяват толкова околната среда. И те се обявяват за флагман на чистата енергия!

- Доколко са решение възобновяемите енергийни източници?

- Слънчева енергия, вятърна енергия - твърдо съм за. При това фотоволтаиците станаха много евтини, расте ефективността на вятърните перки. Не бива обаче да абсолютизираме възобновяемите енергийни източници.

Да, ЕК възнамерява през 2045 г. електроенергията в Европа да бъде напълно декарбонизирана, да не използва фосилни горива. Това обаче не е реално изпълнимо. Когато няма слънце и вятър, не може системата да остане без резерв. Т.е. без въглищни, газови централи или атомната. Резервът се покрива точно от въглищата. Това е лекото безумие на възобновяемата енергия - тя трябва да бъде в изобилие, каквато вече става, но все пак не може само с нея. Трябва да останат поддържащи резервни мощности на газ, за случаи на свръхпотребление.

Това е големият проблем, свързан и с електромобилите - за да не се разпадне системата, в нея трябва да има 10-15 процента минимум ток повече.

Трябва да намерим начин за евтина енергия, която да бъде складирана и използвана в момента, в който ни трябва. Такова решение още няма.

- Може би решението е в това да сме по-пестеливи?

- Ако всеки си топли жилището не с 10 киловатчаса, а с 5 на денонощие, ще можем да затворим ТЕЦ „Бобов дол” например. Ако всички в Европа си сменим хладилниците с енергийно ефективни за 5 г., може да спестим толкова енергия, че в Полша да бъдат затворени няколко въглищни централи. Ами ако спестим енергия и от телевизорите, пералните, прахосмукачките?

Преди 30 г. за същия начин на живот сме потребявали 2.5 пъти повече енергия. Сега, благодарение на технологиите, без да се лишаваме от нищо, харчим много по-малко енергия. Това е постижимо за редица европейски страни. По-бедните страни като България имат още доста път дотам.

Трябва обаче да си очистим въздуха - ние, всички заедно.

- Какъв е реалният сценарий след 10 години?

- Нужна е декарбонизация на промишленото производство. Да не забравяме и селското стопанство, което генерира между 20 и 22 процента от СО2 в света. Кравите са основен източник на метан. Ако 3 млрд. души се хранят така, както се храним ние в Европа и в САЩ, ще ни трябват 1.5 милиарда глави едър рогат добитък. Това са милиарди тонове СО2.

Тепърва ще се изправим пред още един сериозен проблем - чистата питейна вода, чието количество е ограничено, а я ползваме във все по-големи количества.

Все пак не съм песимист. Ако се научим да пестим, ще се налага да се сее по-малко, да се тори по-малко и вредното влияние на земеделието върху атмосферата ще се понижи.

Ако хората осъзнаят, че ще се заситят с една пържола, вместо да се тъпчат с две, а с умерено ядене ще бъдат и по-здрави, доста ресурси за лекарства за високо кръвно, диабет ще могат да се пренасочат към наука, екология.
Ако една малка стъпка бъде направена от 2 милиарда души, които да разберат важността на екологията, това става гигантски скок.

Песимист съм обаче по отношение на безумните идеи на хора в ЕС за бърза промяна, като с магическа пръчка. Няма как да стане. Обществото трябва най-сетне да узрее, че трябва да плати цената за чистия въздух.

- Какви празници ни чакат?

- Зимата се очертава нормална, дори малко по-топла, с нормални валежи.
На Бъдни вечер и Коледа времето ще е нормално време, дори малко по-топло, с отрицателни температури сутрин, до 5-7 градуса през деня. Без дъжд и сняг.
Новата 2019 г. ще настъпи с по-студено и сухо време, с температури минус 3-4 градуса сутрин, 1-2 градуса над нулата на обяд. Празнуващите в Гърция ще се радват на пролет - до 17 градуса.


Задава се средиземноморски циклон, който може да донесе валеж в Южна България точно на Нова година - дъжд в ниското, сняг на високото.

Коментари