Като кихне енергетиката, държавата боледува! Гинко-Бор Плюс ли е лекът

Коментари

от Руси Чернев 5315 прегледа 0

Като кихне енергетиката, се разболява държавата. Това предупреди навремето госпожа Евгения Харитонова, бивш председател на ДКЕВР. А българската енергетика не само че киха, а години наред се дере от тежка тютюнджийска кашлица. Проблемите в сектора тлеят трето десетилетие и дори се задълбочават, без реално някой да търси решение.

В същото време политиците си разменят едни и същи обилно ослюнчени дъвки - гьола на Белене и лошите ЕРП-та. Неслучайно седмица преди да научим, че ЧЕЗ продава бизнеса си в България на малко известна фирма от Пазарджик, се разрази поредният спор за АЕЦ Белене. Учените от БАН, на които правителството възложи да съставят доклад за възможните сценарии около Втора атомна, оповестиха, че дострояването е икономически възможно и напълно целесъобразно. Бившият премиер Иван Костов обаче скочи - това е стъкмистика, не си го и помисляйте. Според експертите от неговата Лаборатория за анализи на риска властта ще си вкара голям таралеж в гащите, ако рестартира проекта. Заради Белене енергетиката наистина ще се разкашля опасно, а метастазите в белите дробове съвсем скоро ще обхванат цялата държава. И точно в това време действащият премиер Бойко Борисов анонсира пред комшиите, че Белене може да се превърна в общ Балкански проект. България вече е похарчила 4 млрд. за гьола, а оборудването „чака в кашоните“. Така завършването на централата е въпрос на година-две, ако се намери финансиране. В подобна оферта има логика, защото актуалният проблем на енергийния пазар през последните години е свръхпредлагането. В тази връзка основният въпрос, свързан с бъдещето на АЕЦ Белене, е на кого и по какви цени ще се продава токът, ако централата бъде завършена. Той е основополагащ, независимо дали ще я достроява държавата, китайците, руснаците или друг богат инвеститор от по-топлия Изток. А да си гарантираш пазара на ток в Западните Балкани за години напред, като направиш тамошните правителства съдружници в АЕЦ Белене, е безспорно добра хрумка. Но вместо Борисов да получи време и подкрепа, за да доразвие тази идея, му се наложи да се пържи на друг ток.

Защото втора седмица България си има нова дъвка - Гинка от Пазарджик, която купува ЧЕЗ. Когато чуят, че с ЕРП-то, което им изпраща сметките и държи шалтера за топлото и светлото, става нещо, гражданите настръхват и вече не мислят за друго. След препирните и кофите с катран в лицето на врага обаче политиците бяха изненадани от г-жа Върбакова със съвсем прилично предложение - държавата да участва в сделката, като поеме контролния пакет акции. Нещо подобно на онова, за което вече настояха Волен Сидеров (от управляващата коалиция) и Корнелия Нинова (от вечната напоследък опозиция). Премиерът Борисов първоначално опита да оспори подобна възможност, като призна, че държавата не е най-добрият стопанин за такива работи. Освен това не е ясно на каква цена ще се наложи да откупи онова, което сам той по време на първия си мандат продаде на Фондовата борса. Като опитен вече играч премиерът взе таймаут, изпращайки Върбакова в Чехия да пита дали от ЧЕЗ ще са съгласни да продължат преговорите не с фирма „Инерком Груп“, с която вече имат подписан договор, а с ново обединение от типа „Гинко-Бор Плюс“ (каквото би представлявало евентуалното обединение между Гинка Върбакова, държавата в лицето на кабинета „Борисов 3“ и в добавка - финансиращите институции).

Прогнозите са, че сделка по-скоро няма да има и чехите ще трябва да търсят от нула купувач на активите си. Това би било добро решение за всички, освен за ЧЕЗ. Защото чехите явно много бързат да напуснат българския пазар. В което всъщност е и основният проблем - защо една утвърдена и уважавана компания иска да избяга, при положение че има близо 3 млн. сигурни клиенти, които всеки месец чинно си плащат сметките? Вероятно защото онова, което е обещавано през 2004 година като бизнес среда и възможности за развитие у нас, просто не се случва. Пазарът на енергия тук си остава нелиберализиран. Българите са все така бедни, а ниската им покупателна способност кара държавния КЕВР да цеди цените на тока до стотинка. Това пречи те да се доближат до средноевропейските, което пък не се харесва на доставчиците на услугата. Тежката индустрия, която всъщност би трябвало да върти най-големите обороти в енергетиката, все така я няма. На всичко отгоре ЕРП-ата си остават едни от най-мразените икономически субекти от народа. Макар да не влияят значително за крайната цена на тока (оперирайки само с два от многото компоненти, които я формират), ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про са тези, които носят лошите новини с цифрите от фактурите. В тази ситуация чехите едва ли искат да чакат още дълго бизнес климатът у нас да се промени. На всичко отгоре лицензът им за работа тук не е вечен.

В този смисъл „Гинко-Бор Плюс“ е само аспиринът, с който политическите фелдшери се опитват да лекуват всенародното главоболие, когато става дума за цените на тока и енергетиката като цяло. И да не позволява обострянето на старите рани - проваления „Южен поток“, задънената улица, в която е АЕЦ Белене, енергийната зависимост от Русия, спорното управление на БЕХ, НЕК и останалите държавни компании, от които всъщност зависи доколко сигурна е енергетиката ни и каква ще е крайната цена на тока.

А що се отнася до държавата като стопанин, премиерът Борисов е напълно прав. Видя се за пореден път завчера с двата влака на БДЖ, чиито пътници висяха с часове в мразовития четвъртък, без никой да им обясни защо локомотивите пак закъсаха в снега. Или със самолета на „Райънеър“, който не успя да кацне на непочистената писта на държавното летище в Пловдив и отведе пасажерите си на кошмарно пътешествие до Тимишоара. Ако сме честни, в случая трябва да отдадем заслуженото на ЕРП-тата. Колкото и да ги мразим, те не оставиха дълго без ток нито един свой клиент, въпреки виелицата и канския студ навън. При положение че много от техните съоръжения са на далеч по-труднодостъпни места в сравнение с пистата на Летище Пловдив или гарата в Горна Оряховица - тези стратегически държавни обекти.

Така че прав е премиерът, когато разсъждава за държавата и нейните мениджъри. Дано само не си хване белята с този нов икономически хибрид „Гинко-Бор Плюс“.