Калуди Калудов: Можехме да конкурираме Арена ди Верона

Японски архитекти предлагаха подвижен покрив над Античния театър. За европейска столица на културата не са достатъчни само претенции и намерения

Интервю

от Хенриета Георгиев, Иван Кирев 22 прегледа 0

Калуди Калудов е оперен певец със световна слава. Завършва оперно пеене в Държавната музикална академия - София в класа на доц. Лиляна Жабленска. Дебютът му като певец е през 1978 г. в ролята на Алфред в операта "Травиата" на Джузепе Верди. Пял е във всички световни оперни театри - Виенска Щатс Опер, Ла Скала, Лисео (Барселона), Ковънт Гардън, Метрополитън. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало. Партнирал е на изпълнители от световна класа и е работил с диригенти от световна величина като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо.

От 1990 г. живее в Полша, където пее в най-големия полски оперен театър - Велки във Варшава. През 1992 г. създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в Чешин. Ръководи майсторски класове в Полша, Италия, България.

Има записи в най-големите звукозаписни компании. С диска “О, звезда Витлеемска” е лауреат на Златна плоча.

До 4 август 2010 г. е директор на Оперно-филхармонично дружество - Пловдив.

Калудов има два брака и пет деца. Женен е за полското сопрано Анна Дитри. Двамата имат син - Калоян.

Преди броени дни маестро Калудов отпразнува 40-годишен юбилей на сцена в Пловдив със спектакъла "Палячи" на Руджеро Леонкавало под шапитото на Академичен цирк "Балкански".


-Опера в цирка - откъде тази чудесна идея, маестро?

-Този проект се мъти в главата ми от десетина години. През 2009 г., когато бях директор на операта, вече бях го обсъдил с г-н Александър Балкански - да направя „Палячи” в операта и да правим спектакли във всеки град, където гастролират и те. При това, без да харчим държавни средства, като обединим две големи изкуства.

Убеден съм, че циркът и операта са едни от най-големите изкуства, всичко е започнало оттам. Свързва ги и друго - за майсторство и в цирка, и в операта са нужни години упражнения, хиляди повторения. Една интерпретация е най-добра, когато е много добре изтренирана, не става само с ентусиазъм и вдъхновение.

Радваме публиката и с атракции - като буренцето с вода, в което пада акробатка. Всичко е много красиво! След арията на Канио пък следва светлинно лазерно шоу, което досега не е било представяно в цирк „Балкански”.

- Защо Пловдив е толкова специален град за вас?

- Пловдив е моята най-голяма любов. Спечелих изпит и ме назначиха за директор на Оперно-филхармоничното дружество. Но тъй като не съм свързан с политическа партия, само след година ме изкъшкаха. И то ме махнаха по факс -обади се секретарката на министъра и ми каза: Не идвайте на срещата на оперните директори, не сте вече директор! Така научих, че директор на ОФД е г-н Тасев, кларинетистът на Пловдивската опера.

Това обаче няма значение - Пловдив за мен е прекрасният град на моя дебют, тук съм се родил като артист.

Пях тук Алфред в „Травиата” на 15 януари 1978 г. Хонорарът ми за „Травиата” беше 20 лева, но го удвоиха - явно им стана неудобно, след като изпях партията. Впрочем тогава заплатата ми в Софийската опера беше цели 100 лева! Вълнението е още живо в мен. Няма да забравя какъв проблем ми създаде изваждането на парите, които Алфред хвърля в трето действие - бяха толкова неудобно сгънати в джоба ми, че посинях от напрежение да държа високия тон, докато ги измъкна от джоба на сценичния костюм.

Да, принудителната раздяла е разочарование, но съм свикнал за всяка несполука да виня първо себе си, а не другите. Вероятно не съм свършил нещо както трябва.

-Звучи твърде европейско. В България малцина приемат нещата така, не мислите ли?

-В България виждам само отмъстителност и черногледство. Хора, стъпили на някакъв пост, смятат, че от тях започва нова ера, докато всъщност са само продължение на тези преди тях.

Доволен съм, че за година като директор в Пловдив изведох състава в чужбина с 25 представления на „Аида”, поправих покрива на Филхармонията, служебните жилища.

Направих 12 благотворителни концерта в Пловдив, от които в осем взех лично участие. Бог ми е свидетел, не съм взел и стотинка, правил съм го за театъра. Договорих спектакли на „Аида” и „Тоска”.

На следващата година щяхме да имаме пет турнета в Холандия и Белгия с балета на Санкт Петербург. Имахме предложение за турне с 13 концерта в Южна Корея и 15 в Китай. Турнетата не се осъществиха - махнаха ме от директорския пост.

Направеното обаче остава.

- За кой неосъществен проект в Пловдив съжалявате особено много?

- Исках да сътворим тук нещо, което щеше да ни превърне в световен културен център. Японски архитекти от града побратим на Пловдив - Осака, предлагаха готов проект за покриване на Античния театър. А и при това са били готови да го осъществят безплатно. Става въпрос за лека подвижна конструкция, която ще се движи в зависимост от капризите на времето.

Това би превърнало Пловдив във фестивален център, в който могат редовно да гастролират световни звезди. Подобен фестивал бързо би станал печеливш - с 3300 билета за гости по 50-300 евро и 300 билета преференциално за пловдивчани на нормални цени. Сметката е проста - 1000 души по 100 евро са 100 000 евро само от един спектакъл. А тази сума позволява да се поддържа фестивален персонал с нормални заплати. При 30 спектакъла, което е съвсем осъществимо, вече ще има възможности за печалба и инвестиция на следващи спектакли.

Ако бях останал 3 години директор в Пловдив, подобен фестивал щеше да има минимум 25 спектакъла през лятото. Проектът обаче така и остана неосъществен. Убеден съм обаче, че ако някой от следващите директори на ОФД се пребори за реализацията на проекта, градът ще има един от най-печелившите фестивали с 3600 места, винаги под покрив - летен двумесечен фестивал с 30-40 спектакъла, както в Арена ди Верона например.

-Какво още е нужно, за да се превърне Пловдив в истински европейски град?

-След броени дни градът ще е европейска столица на културата. Само претенции и намерения обаче не са достатъчни. Какво ново е направено? Една зала „Борис Христов” - това е залата на моя дебют, която през 1978 г. се наричаше „Стефан Кираджиев”. Сега я кръстиха „Борис Христов” - голям певец, който обаче просто е минал през Пловдив. Защо не на някой заслужил пловдивчанин? Няма ли такъв? Нямам нищо против Борис Христов, той е единственият, който направи дарение на държавата в Рим. Но в тази къща днес просто живеят хора. Тя не стана студио, в което наши млади таланти да черпят от извора на италианската култура, каквато беше целта.

-Защо нашите гласове се ценят повече навън?

-Вероятно защото сме прости и злобни. Когато ме махнаха от Пловдив, отидох да пея в Бризбейн, Австралия, Макбет и мой познат питал къде маестрото си лиже раните. Е, разочаровах ги - вместо с рани се занимавах с Макбет.
От 2010 г. досега не съм бил поканен в Пловдив. Бях помолил да си отпразнувам 40-годишнината с „Тоска”. Замълчаха. Едва като разбраха, че идвам с цирка, ме поканиха да пея, но поети ангажименти вече не ми позволяваха. Лъжа е писаното в сайта, че са ме канили няколко пъти, а маестрото бил зает. Не ме каниха, аз ги помолих, защото на 15 януари 1978 г. пях в „Травиата” в този дом, на който смениха името вероятно от амбиции да сме по-близко до света.

А както виждате, никой у нас не се сеща за Борис Христов, нито за Николай Гяуров, нито за Гена Димитрова, нито за който и да е от великите български певци. Имаше дори абсурди като този при откриването на Старозагорската опера да не бъде поканена Анна Томова-Синтова, една от най-големите ни световни диви, любимка на Херберт фон Караян! Това е българинът!

Дано Бог е милостив към мен и ми позволи да стана артистичен директор на фестивала в Правец. Ако това стане, ще разберете, че има големи български певци по света. Ще пренеса там това, което бях замислил за Пловдив, където един кмет ме попита: Има ли нужда от това изкуство? Може би градът има нужда повече от баскетбол, отколкото от опера?!

- Накъде върви културата ни?

-След като министър стана отличникът Вежди Рашидов, операта във Варна се обедини с драматичния театър в център за култура. Директор стана певица, която за мен е нулево ниво, даже под. Там не ме канят, въпреки че съм почетен гражданин на Варна. По-добре - направих си 40-годишен юбилей с цирка. Всички симфонични оркестри - във Варна, Пловдив, Бургас, бяха унищожени. В Русе още има филхармония благодарение на упоритостта на Найден Тодоров. Какво става с оперните театри? Когато бях директор в Пловдив, имахме 223 души на щат, направихме балетна трупа, направихме премиера на Античния театър. При г-н Тасев останаха 152-ма.

-Ще се осъществи ли идеята за сграда на операта в Пловдив?

- Слушам това от повече от 15 години, мога да го слушам още толкова. Съдете по делата!

- Кой е най-добрият оперен театър у нас в момента?

-Този в Стара Загора, наравно с Русенския. Има чудесни спектакли през лятото и в Бургас, където имат покрит летен театър. Софийска опера с Пламен Карталов отидоха да продават Вагнер на руснаците, които ги смазаха с критики, а у нас излезе, че това е най-големият успех на операта.

- За какво мечтаете?

-Аз съм щастливец, бог ме обича и ми помага. Имам ученици в цял свят. И в България има много таланти и всеки можещ има шанс за успех. Както казва големият режисьор Теди Москов: Уволнете кадърните артисти - те ще се оправят и сами, погрижете се за некадърните!

Мечтая да се посветя изцяло на преподавателска дейност. Да създам в Полша студио за майсторски класове за певци от цял свят.

Сигурен съм, че подобно студио може да се превърне в школа за певци за световните сцени, на които големи звезди ще преподават тънкостите на професията. Мечтая да преподавам, да съм „производител” на певци, на естетика.

-Дъщеря ли ще ви наследи?

-Най-малката, Беата, е на 22, втори курс в консерваторията в Гданск. Развива се много добре, идва в майсторските ми класове. Казвам : Слонът има огромен глас, но всички се заслушват в славейчето! Учи при моята приятелка проф. Божена Харашимович, отлична певица, с която съм пял.

Малкият ми 3-годишен син - Калоян Калудов Супермен, не спира да пее от сутрин до вечер.

Коментари