Как елитът чисти боклука. Теорията на заоблените камъчета

Коментари

от Георги Петров 130 прегледа 0

Как елитът чисти боклука. Теорията на заоблените камъчета

Прочел съм го това, което ще ви разкажа, много отдавна в някакво романче от онези, които някога четяхме във влака. От София до Пловдив примерно се пътуваше почти 4 часа. И ако някой не ти е заел уж запазеното място, и ако осветлението в купето не е повредено, и ако си имал късмет да нямаш бъбрив и досаден спътник, сядаш и си четеш.

Та тези тогавашни романчета за влака обикновено бяха преводни, защото не беше в добрия тон социалистическият писател да се занимава с безредни любви и изневери и с пикантните подробности, които правеха занимателни за читателя тези любови и изневери.

Та в някое от тези романчета имаше - епизод ли да го кажа, сцена ли, в който или в която един от героите, на когото е поомръзнала вечно разлигавената подпийнала компания, разказва на дамите и господата виц. Претенциозна дама е седнала в луксозно заведение с намерение да обядва. Докато отегчено прелиства още по-луксозно изработеното меню, келнерът горещо препоръчва специалитета на заведението - аржентински телешки език, приготвен по френска рецепта от италиански шеф готвач.

О, не, в никакъв случай не бих сложила в устата си нещо, което е било в устата на животно! Моля ви, направете ми един най-обикновен омлет, казва дамата.

Вицът е свършил, а жените и мъжете от компанията се споглеждат недоумяващо. Защо не се смеете бе, тъпаци, крещи в изстъпление разказалият вица. Който го е разказал, за да ги тества и да им докаже, че са изцяло лишени от чувство за хумор.

Вицовете, уважаеми дами и господа, са като камъчетата, които буйните води на реките в горните им течения къртят от скалите, край които текат. И ги влачат, докато съвсем ги заоблят.

Сега т. нар. социални мрежи разказват вицове. Изобилно! И изключително заоблено, за да са достъпни за широката публика. Защото не е още прието, след като примерно актьорът разкаже горния виц и види, че публиката на шоуто немее недоумяващо, да заяви: Ще ви дам един жокер! В коя част от тялото на животното е било яйцето, преди да бъде превърнато в омлет?

Та в днешния си интернет вариант вицът извисява келнера над претенциозната дама. След като тя декларира, че не би сложила в устата си нещо, което е било в устата на животно, той казва: Тогава да ви предложа яйца! Очаквам в някой от следващите му интернет варианти келнерът да каже на претенциозната дама, че предлага яйца, защото те са били не в устата на животното, а в края на храносмилателната му система.

„Изненади може да има само ако аз поискам!“ Тава каза г-н премиерът ни Б. Борисов в отговор на журналистически въпрос - очаква ли изненади при гласуването на новите министри.

Почти две денонощия след този изблик на държавническа мъдрост дамите и господата от политическия елит на родината ни, в т.ч. и от опозиционния му сектор, се споглеждаха недоумяващо. Дни след това имаше някакви реакции. Имаше в столицата след това вицово сравнение и някакъв протест с неясни и неосъществими искания, но за сметка на това пък солидно охраняван от полиция и жандармерия.

Да дадем някакъв жокер. Горното изявление на г-н премиера ни е заоблен вариант на „Държавата,- това съм аз!“ на Краля Слънце Луи XIV, управлявал Франция 72 години. Историци твърдят, че на 13 април 1655 г. още непълнолетният Луи XIV се появил във френския парламент тенденциозно облечен в ловен костюм. Подразнил се от факта, че в речта си спикерът на парламента го поставя след държавата, като неколкократно използва словосъчетанието "държавата и краля". Луи прекъсва речта на председателя и произнася знаменитата си фраза.

При царуването или кралстването на Луи XIV Франция процъфтява. Да се надяваме ли и ние на нашето заоблено камъче?!

И тъй като това вицово сравнение на величини, разделени от няколко века, пък и по мащабите си, се наложи от предстоящите промени в правителството ни, струва ни се, че ще бъде удачно да напомним как е разсъждавал Кралят Слънце в такива случаи. „Когато дам някому хубава длъжност, аз създавам 99 недоволни и един неблагодарник“, е казвал той, според Уикипедията.

Лесно му е било на Краля Слънце, нямал е президент на главата си. Ето сега нашият президент г-н Румен Радев забави освобождаването на г-н Младен Маринов от доскорошната му длъжност главен секретар на МВР и с това забави избирането му за министър на МВР.

Самият г-н президент каза, че го прави, защото не са спазени изискванията на закона това освобождаване и новоназначаване да се съгласува с него. Други пък казват, че причината, поради която е поискана оставката на стария министър на МВР, е била причина да се поиска и оставката на досегашния главен секретар на МВР. Вместо това той е издигнат за министър.

И самият г-н президент казва, че това издигане, логично или не, си е работа на г-н премиера. Да не би пък и той да извисява глас против авторитаризма и пренебрегването на законите, а тайно да си мисли, че държавата ни наистина това е г-н премиерът ни?

Каквато и да е държавата ни, тия дни е малко по-чиста. „Да изчистим България заедно!“, това беше девизът. И дълго беше медийно подготвяно това почистване. И обилно беше медийно отразено. Само дето влезлите в задочен спор един с друг - президент и премиер, не бяха снимани с по чувал боклук на рамото. Всичкият ни друг елит се направи на боклукчия.

Това, казват, била международна инициатива. На много места по света дори и красавиците от еротичния елит слизали от токчетата си и хващали метлите. Не вярвам в Япония да има такава инициатива. Защото, за да я има, трябва да има боклуци за чистене, а там няма. Понеже японците са се организирали да пазят чисто около себе си.

Докато ние едва ли не се чувстваме длъжни отсега да започнем да цапаме и замърсяваме, за да има смисъл и следващата година да осъществим „Да изчистим България заедно!“. И при нас би било възможно да се създаде организация да пазим чисто около себе си, но само ако г-н премиерът ни поиска и съгласува това си желание с г-н президента.

То много отдавна се говори, че и разследващата журналистика е възможна у нас, но полицаите са на друго мнение. Хайде да допуснем, че полицаите са оковали в белезници край Радомир журналистите Димитър Стоянов и Атила Биро по погрешка! Да допуснем, че после са се сащисали и са ги държали при себе си, не казвам, че са ги задържали, без никакъв смисъл! Защото никой не им е заповядал да ги пуснат. Но когато висшият полицай пита в национален ефир какво правят журналисти на място, където полицията работи, това е повече от притеснително. Все едно ние да го попитаме какво правят полицаи на място, където се краде.

Ако единият от разследващите журналисти не беше румънец и ако за освобождаването им не беше се застъпил румънският консул, можеше и по-лоши неща да им се случат на тия журналисти. Защото, ако те работят със словото, полицаите работят с други средства. Може не разследващ журналист да си, може ангел небесен да си, но те ще ти сложат белезниците за всеки случай. Иначе утре ще ги обвинят, че ни си вършат работата.

Както Владо Беряну намекна, че нашите български медии не си вършат работата както трябва по случая със задържането на двамата разследващи журналисти. Той нали е българин и румънец едновременно, проследил е румънските медии. Веднага след задържането големите им заглавия са били свързани с това незакономерно и неоснователно задържане. Докато нашите медии два дни мълчаха.

Нали знаете защо мълчаха! Защото не знаеха дали г-н премиерът ни би поискал да не мълчат. А тези медии, които себеотрицателно не му угаждат, са толкова малко, че лесно биват заглушени в мощния хор на угаждащите му.

Ето на и бившият ни кмет г-н Славчо Атанасов е заоблил камъчето. Имам известни резерви към партията му, но споделям мнението, че той като личност заслужава уважение. Та той сега, дали започва предизборна кампания, или пък му идва от сърце, ама каза, че ще измоли от Бойко 25 милиона, за да стегне стадион „Пловдив“.

Няма закон за държавния бюджет, няма планувани приоритети, удряш коленете пред Човека Слънце в държавата и той... Абе, нали след една победа на националния ни отбор по футбол той им обеща едно кокетно стадионче за стотина милиона. Защо и на Пловдив да не подхвърли една четвърт от тази сума! Нали и тук управлява негов наместник!

Малко бие на пезевенклък (сводничество), ама ни се ще да посъветваме нещо г-н Атанасов, колкото и да са нефелни съветите ни. Ако наистина много му се иска да реанимира стадион „Пловдив“, да сложи едно перде на очите си, да целуне скута на величието и да се кандидатира от името на партията му.

Един негов предшественик на пловдивския кметски стол пристана на Слънцето и сега от негово име и от името на партията му час по час вади нож на умрялото куче на комунизма. Срещу живи и действителни депутатска заплата и почести, а не като герой от евтино романче. /Марица.бг

Коментари