Иво Проданов: Без добро летище няма истински туризъм

2018-а бе годината на излъганите очаквания за хотелиерите и ресторантьорите в Пловдив

Интервю

от Вяра Порязова 69 прегледа 0

Иво Проданов: Без добро летище няма истински туризъм

Иво Проданов е ресторантьор и хотелиер, собственик на ресторантите "Хемингуей" и „Memory”, сладкарниците Dolce Fellini, както и на арткъщи за гости "8 ½" и "Вилла Антика".

- Г-н Проданов, напоследък в Пловдив ударно се строят хотели, вероятно заради домакинството на града като Европейска столица на културата. Ще има ли бизнес за всички?

- Всеобщо схващане е, че от хотел най-лесно се печели. Ключова и съответно най-трудна е първоначалната инвестиция за строеж и обзавеждане, последващите разходи не са големи, поне докато не дойдат амортизационните. Важно е да инвестираш в добър мениджър, който да позиционира хотела добре, съответно да платиш повече на booking.com, за да рекламира обекта, и в добър екип. Само за сравнение ще кажа, че в моя хотел работят 6 души, а в ресторанта - 33-ма. Тоест при ресторантите мениджмънтът е по-сложен.

- При положение че средногодишната заетост на хотелите в Пловдив за миналата година е била 28%, достатъчна ли е тя, за да има печалба за всички?

- Явно да. Но има и нещо друго. Миналата година беше годината на излъганите очаквания.


Шумно се прокламираше, че ЕСК ще доведе до двоен ръст на оборотите

в ресторантьорския и хотелиерския бизнес. Министърът на туризма Николина Ангелкова обаче заяви, че се очаква ръст на туристите от 10%. По мои спомени тази цифра беше много по-напомпана преди време от местната администрация, когато се говореше за ръст от 50% и даже много повече. Очакванията обаче се ревизираха. Чакахме 80 000 души на церемонията по откриването, но и това не се случи. Вярно е, че имаше и външни обстоятелства като мразовитото време. Всички бяхме завладени от големи амбиции, не само хотелиерите, а и частни лица видяха добра пазарна ниша в годината на домакинството. Много хора инвестираха именно в това и накупиха апартаменти за бизнес. Прави ми впечатление, че строителите продават една кооперация на зелено, но вътре не живее никой. Тези предприемачи, които ще разчитат на airbnb и други подобни платформи, трябва да са наясно, че и за тази дейност се изисква мениджмънт.


- Не е работа туристите да стоят на тротоара пред кооперацията и да чакат хазяина да им донесе ключовете

Колко голяма заплаха са частните квартири за хотелиерите?

- Не са за подценяване. Статистиката отчита ръст в туристическия поток, който обаче не е видим в хотелиерството. А тези туристи трябва да са отишли някъде и най-вероятно са нощували по такива частни квартири. Разбира се, че са ни конкуренция, но няма как да я преборим засега. Лично за мен в момента по-неприятна гледка са денонощните магазини, които стават заведения вечер и нощем, без да са регистрирани като такива. Взима си човек една бутилка водка с шест чаши, компанията сяда отпред на масичката и си прекарва чудесно. Това е бич за малките заведения.

- Какво очаквате от ключовата 2019 година и Пловдив като Европейска столица на културата?

- Безспорно ръст. Но летището или по-скоро затихващите му функции много ни орязват надеждите.

Пловдив би могъл да е силен в уикенд туризма,

фестивалния и културния туризъм. Но за това ни трябва добро летище наблизо. В момента чуждестранните, платежоспособни и любознателни туристи кацат в София и ги водят на турове, еднодневни предимно, до Пловдив, а после продължават по други дестинации. Тоест ние не ги използваме пълноценно. А можеш​е да е обратно ​- да кацат в Пловдив и да отиват да разглеждат столицата за ден или два.


- Работят ли Община Пловдив, фондация "Европейска столица на културата" и бизнесът в синхрон, за да извлечем всички ползи от домакинството? Вие например сложили ли сте програмата на ЕСК в хотелските стаи?

- Не, нямаме я.


Управителката на хотела е звъняла седем пъти до фондация "Пловдив 2019",

но са ​й отговорили, че нямат разпечатани програми. Аз пък придобих правата да публикувам логото на ЕСК върху кутиите със здравословни бонбони, които произвеждам. В интерес на истината аз бях първият с подобно желание, поне така ми казаха от Фондацията.

- Ако бяхте министър или кмет с ресор туризъм, какво бихте променили?

- Смея да твърдя, че хотелиерският бизнес е на светло, и то защото ДДС-то му е 9%. Съвместно с Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация се борим и ресторантьорството да се облага със същата ставка и тогава няма да играем на котка и мишка с държавата. В много европейски държави това е така, защото и двата бизнеса се водят към туристическия бранш. А сега какво се получава? Натискат ни с много изисквания, софтуери, касови апарати...Подходът според мен трябва да е друг - след толкова много изисквания държавата трябва да даде нещо реципрочно. Да каже - ето, това е лицензиран софтуер, купете си го, за да излязат всички на светло и да има ясна отчетност, и в отговор намаляваме ДДС-то.


А да вляза „в обувките” на кмет с ресор туризъм? Досега не съм се замислял. Добре е, че местната администрация опитва да унифицира заведенията и да им сложи някаква цветова рамка, имам предвид тентите и сенниците, за да изглеждат добре. Ако сравним обаче цените тук, в идеалния център на града, и на Витошка в София, ще стане ясно, че тук са по-високи. Но това са приходи за общината, а и

не бива да задръстваме центъра с кафенета и заведения.


Единствено се надявам общината да намери начин да се справи с липсата на паркинг места, защото това наистина е голям проблем и решението зависи от нея.

- Освен в Пловдив, преди години държахте хитов ресторант и в Слънчев бряг. Защо се отказахте?

- Натиснаха ни с много високи наеми, но не беше само това. Пет години работих в Слънчев бряг, но 2017 година ми беше последната. Усещах, че ще има отлив. Туристите бяха непрекъснато мрачни, оплакваха се от неуредици, на пръв поглед дребни, но не бяха - че им взимат допълнително пари за шезлонги, че услугата не отговаря на цената, дори това, че камериерките и обслужващият персонал са непрекъснато намусени. Казваха, че предпочитат да отидат в Турция, където всички са усмихнати и услужливи. От колеги разбрах, че сезонът миналата година съвсем не е бил ОК, а за това лято прогнозите също не са оптимистични.

- Споменахте, че сте стартирали производство на здравословни бонбони, защо направихте завой в бизнеса си?

- Аз не съм ресторантьор или хотелиер в чистия вид. Аз съм предприемач. А

сладкарството и кулинарията са моята страст.


Започнахме производство на здравословни топчета, бонбони ​- трюфели, които се правят само от плодове без захар - папая, манго, драконов плод. Ходя в Тайланд и си ги подбирам сам. В началото тайландците ме гледаха с недоверие и все ме питаха: „Защо ще губиш от това, взимай плода, кисни го в 70% захар, той става 2,5 пъти по-тежък и обемист”. Най-накрая намерих една фабрика, където ги сушат естествено, на слънце. Всичко купувам оттам, а най-куриозното е, че пренасям суровината в България, произвеждам ги тук и пак им ги връщам като готов продукт. Това няма да трае вечно, може би ще дойде време, когато ще се наложи да изнеса производството натам.

Коментари