Има ли стратегия за тези деца?

Коментари

от Цанка Семерджиева 256 прегледа 0

Не съм от родителите, които протестират срещу Стратегията за детето. Просто защото я прочетох и видях, че в проекта от 73 страници няма нищо ново и защото знам, че с документи като този деца не се възпитават, нито се създават подготвени за живота хора. Имам обаче някои въпроси, който струва ми се, трябва да вълнуват цялото ни общество покрай тази стратегия.

Вижте тези снимки. Това са деца, които ровят в контейнерите. По- голямото е на възраст 1.-2. клас. То обаче не е в училище, нито сестричката му е в детска градина. Всеки ден по няколко пъти тези деца, абсолютно безнадзорно пресичат натоварения бул. „Левски” и ровят в контейнерите. Каката понякога хваща малката за косите, явно с възпитателна цел.

Кой ги пази тези деца?

Защото те са малгуганите в риск , а не глезльовците, които си имат всичко у дома, но са получили родителски шамар.

„Всяко дете в България, на всеки етап от детството си, живее и развива своя потенциал в интегрирана здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние, при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижа за деца”, гласи Стратетията.

Как точно ще сложи тя край на битието на децата от снимката?

Кои са професионалистите?

Онези от „Закрила на дедето”, които са обикновени чиновници с работно време до 17 часа?

Или онези, които хал хабер си нямат за децата от снимката, но ако утре реша да изтегля влога, който съм правила на детето си, ще ми цъфнат на вратата у дома, за да видят в какви условия живее то. Безумното право им дава и сегашният Закон за закрила на детето, а струва ми се, че не за такива случаи трябва насочват усилията си „професионалистите”.

При подготовката на стратегията „децата имаха важно място в процеса на консултиране– чрез провеждането на допитвания, насочени към детски и младежки организации, към ученически съвети и чрез участия в тематичните срещи на представители на Съвета на децата към ДАЗД, се заявява още в проекто- документа.

Децата от снимките питахте ли ги? Някой знае ли изобщо за тяхното съществуване?

Като всяка стратегия и тази за детето си има оперативни цели, „формулирани секторно, като адресират: намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата; осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование на всички деца, подобряване на здравето на децата, насърчаване на участието на децата при формиране и изпълнение на политики, свързани с техните права и отговорности.”

Моля? Пак погледнете снимките и помислете за смисъла на словосъчетанието „равен достъп”.

Стратегията има и принципи: за най-добрите интереси, за недопускане на дискриминация – като ръководен принцип на, право на участие, право на живот, оцеляване и развитие. „Държавата, както и всички отговорни институции, трябва да осигурят в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Преодоляването на бедността, социалното изключване на децата, както и достъпът им до качествени здравни грижи трябва да са основна грижа на държавата и обществото и да преминават през всичките политики.

Как точно държавата ще направи така, че да няма ровещи в контейнерите хора?

Питам, защото вече повече от 25 г. нещо не се получава и тези хора ги виждаме само ние репортерите, Лео Кадели и хората с добри сърца, които му помагат.

„Благосъстоянието на детето е пряко свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата към родителите. Стратегията се основава на философията, че развитието и подкрепата към децата следва да бъдат насочени към развитие на компетентности, необходими за живот през 21 век”, пешо още в документа.

У нас, в европейската държава България, в 21 в., хора оцеляват от контейнерите за смет и това със стратегии няма да се промени. Нищо, че „ извежда ангажимента на възрастните да подготвят децата за света, в който ще живеят”.

Чудите се кой ще контролира всички тези алабализми?

Ами ще има още една комисия, след тази за борба с противообществените прояви и онези за не знам какво си. Чиновниците ще имат работа, администрацията ще расте в името на детето, ще се пишат отчети, които други по- големи чиновници ще приемат.

Между другото някога да се прочели в тези сухи отчети колко са децата в Хасково, които ровят в контейнерите и живеят без ток и вода?

Не сте, и аз не съм. Нали ви казах, че тях почти никой не ги вижда.

А от тях трябва да се започне, от бедността, която в някои махали е поразяваща. И като я оправят тази мизерия, след това да влизат в училищата „професионалистите”, за да обясняват за 9-годишния ми син какви са му правата.