Хасковски ченгета залавят украински килъри

Васил Матвеев: Криминална полиция беше последният бастион в системата

Хасково

от Делян Аврамов 3596 прегледа 0

Полковник Васил Матвеев от Хасково е криминалист с огромен опит. Роден е на 30 септември 1960 г. Кариерата си започва от най-ниското стъпало, постепенно и с много труд израства в работата си.

От 1975 до 1979 г. учил в средното милиционерско училище „Феликс Едмундович Джержински”. „Първо то беше в Стрелча, после се преместихме в Пазарджик”, разказва опитният полицай, който в момента е пенсионер. С усмевка обаче добавя , че бившо ченге, бивш индианец и бивша проститутка – няма.

След милиционерското училище веднага е назначен на работа – на 6 септември 1979 г., на патрулна-постова служба в Хасково. „С нас започна подмяната на старото поколение”, допълва Матвеев.

През 1980 г. Васил е приет във Висшата специална школа на МВР „Георги Димитров” в „Симеоново” – София.

„През 1983 г. се срещнах с полковник Георги Тишевишки – началникът на отдел „Криминален” в тогавашното Окръжно управление на МВР. Той е невероятен професионалист. Каза ми, че има свободни щатове и да идвам в криминална. С още един мой колега започнахме работа там и трупахме опит. Учехме се от полк. Тишевишки – капацитет в професията. Началник на районното беше Бончо Владев, а шеф на криминалистите в управлението – Тенчо Узунов.

Постепенно Васил Матвеев се издига до началник на група "Тежки престъпления" и изпълнява длъжността началник на сектор „Криминална полиция” в ОДМВР (по негово време РДВР).

Като шеф на криминалистите в региона ръководи и акцията по залавянето на украинска група за мокри поръчки.

Става въпрос за убийството на Ергюн Рашид – Лизнатия. Той бе застрелян на 24 март 1997 г. пред блок №9 на улица „Червена стена” в Хасково. Арестите на свързаните с разстрела бяха извършени на 5 април с.г.

„Разследването и задържанията бяха извършени по всички канони. Операцията беше на територията на 3 области”, разказва опитният полицай.

След екзекуцията на Лизнатия криминалистите влизат в дирите на украинците Андрей Емилиянов, Владимир Шелепко и Милания Бережная. Според оперативната информация Емилянов е шеф на групата за поръчкови убийства. Самият той е служил в Афганистан по времето на някогашния СССP.

„Първите двама бяха в Стара Загора, а физическата извършителка на убийството се криеше в Силистра. Взехме разрешения за СРС и всичк​и бяха поставени под наблюдение. На 4 април почина чичо ми Иван Атанасов – Дъвката.Той е от първите началници на криминалната милиция след 9 септември 1944 г. Бях на бдението при покойника, когато ми се обади началникът на служба „Полиция” в РДВР Георги Антонов. И на него му свалям шапка. Научи ме много по организационните неща. „Време е да тръгваш към Силистра. Милания се готви да бяга. Веднага сформирай оперативна група за задържането й. Избрах още двама колеги и в 1 ч. поехме към другия край на България”, връща се Матвеев 21 г. назад в спомените си.

Когато пристигнали, посрещнал ги лично шефът на тамошната дирекция. „Събра колегите, посочи ме и каза: „Този човек ръководи акцията, каквото ви каже той, това ще правите. Тогава един от местните криминалисти ме попита: „Какво правим?” Отвърнах му, че първо ще подремнем малко.

Междувременно всички полицейски сили бяха вдигнати на крак и градът беше блокиран. Къщата, където се криеше Бережная бе под наблюдение. Същото се случваше в Стара Загора. Разпоредих да не се нахлува в жилището, защото вътре имаше дете”, разяснява ситуацията криминалистът.

Накрая изчакването дало резултат. Украинката повикала такси, а хасковлията дал команда да стартира операцията по задържането на килърите. „Направихме й комбинация. Началникът на районното в Силистра и шефът на криминалистите им се преобляк​оха като катаджии и спряха таксито. Уж за рутинна проверка. Аз също отидох до колата и задържах Милания, която в същия момент четеше статия за себе си във вестник „168 часа”. Рубриката беше „Десет малки негърчета”, а автор на материала Миролюба Бенатова.

Украинката започна да обяснява, че не разбирала езика ни. „Отиваме в Хасково, имаш да мислиш 5 часа”, казах й. После й сложихме чувал на главата, за да й въздействаме психологически, и я качихме в нашата кола с другите ми двама колеги. Още на излизане от града махнахме торбата, след като Милания проговори на чист български и поиска да отиде до тоалетната”, разказва в детайли Васил, сякаш случката става днес.

Пътят към Хасково преминал в мълчание. Другите двама от групата също пътували към ареста.

При разпитите на родената през 1970 г. в Крим Милания Бережная криминалистите приложили тактиката на доброто и лошото ченге. „Естествено, лошото бях аз”, подчертава Матвеев

На 6 април 1997 г. арестуваната признава и разказва детайлите по убийството на Лизнатия. „След като разстреляла жертвата, от „Червена стена” украинката избягала по улица „Крали Марко”. Пистолетът „Макаров” изхвърлила в контейнер до Техникума за обществено хранене. Оръжието, с патрон в цевта, намерихме на 7 април. Имахме късмет, че не са прибрали сметта оттам”, казва офицерът.

Бережная излязла с версията, че се запознала с Ергюн Рашид в Турция. Там той я тормозил и насилвал, затова решила да си отмъсти. „Лично проверявах датите, за които твърдеше, че са били с Лизнатия в Турция, не съвпадаха, бил си е в България”, довери Матвеев.

По време на разследването обаче, необяснимо как, тези дати изведнъж съвпаднали. Милания е осъдена, срещу другите двама няма достатъчно доказателства за съпричастност в екзекуцията.

 „Без мотив, няма убийство, а какъв беше той в този случай?” С такъв отворен край завършва тази история.

Покрай днешния празник на МВР, пишещият тези редове, задава въпрос за сегашната ситуация в системата. „Нещата куцат. Кадровата политика не е добра. Попаднаха случайни хора, които тази работа не ги влече. Кандидатът за служба не се проучва по каноните. Не може и не б​ива да бъдат назначавани хора, ако техни близки имат криминални прояви”, коментира опитният криминалист.

Той допълва, че полицията е отражение на действителността. Добавя, че сега в системата на офицерски длъжности се приемат хора с „измислено” висше образование.

„Издигат се ръководни длъжности, като се прескачат нива. Поставят се хора, които си нямат хал-хабер какво трябва да правят. Не е само моя констатация и други мои колеги са на същото мнение, че се издигат политически назначения. Щом партия се бърка в тази система, нищо добро не ни чака. Така некадърни началници, назначават под себе си други такива, за да ги гледат като господ”, анализира ситуацията полковникът.

„Последният бастион беше криминална полиция. Все още има честни и почтени момчета, които работят! Честит празник, колеги! Живи и здрави да сте и семействата Ви, също, съвсем искрено го казвам. Благодарност и почитания към моите учители Георги Тишевишки и Илия Петков”, сподели в края Васил Матвеев./Марица