Франция - Хърватия е възможно най-големият празник

Много рядко златните медали са блестели върху футболисти, които едновременно са и класни, и представили се великолепно на самото първенство, в Русия ще е така

Спорт

от Диян Тодоров 79 прегледа 0

Футболът не се завърна у дома, но спря там, където рядко е бил - при справедливостта. Финал Франция - Хърватия е най-доброто, което можеше да се случи на световното първенство в Русия. Всеки фен си има пристрастия, но обективността изисква да се признае, че това бяха най-силните отбори на Мондиала.

Отличи се и Белгия, но няма как финалистите да са трима.

Във футбола невинаги най-силният побеждава, тази истина е известна.

Затова на финали са играли семпли отбори, а даже и титла са печелили.

През 1954 г. фамозните унгарци на Пушкаш имат един слаб мач и той е последният - 3:2 за ФРГ. В по-ранната фаза на турнира маджарите разбиват същия съперник с 8:3. Кой да предположи, че двата тима ще са на финал, спечелен от немците?!

През 1990 г. Марадона носи на гърба си Аржентина. Тя играе в 90-те минути на финала, без да представлява нещо особено.

Подобни нелепости са не само нечестни. Те носят трайни поражения за футбола.

Най-често тимовете късметлии успяват единствено благодарение на „бетона”, който забъркват пред вратата си. После се намират треньори, клубове и федерации, които силно се впечатляват от ефективността на защитното „ноу-хау”. Започват да го прилагат, ужасът е за зрителите.

Сега е различно. Франция и Хърватия са най-стойностните отбори. Откроиха се сред останалите. Не играят защитно.

Няма месия при тях, поне четирима играчи и от двата тима се сред най-добрите на постовете си. Един от двата най-добре представили се състава ще бъде шампион.

Франция е много силен отбор. Не особено атрактивен, но почти невъзможен за побеждаване. Там е Мбапе. Французите сътвориха мач шедьовър с Аржентина (4:3).

Дешан постигна феноменален баланс в състава и стори това, което друг не успя -разпределение на силите на играчите така, че по пътя към финала да стават по-силни.

Не се знае таванът на този отбор. Хърватите са и добри, и атрактивни. Истинска наслада е да се наблюдава златното поколение на Модрич и Ракитич. То показа не само класа, но и дух.

Възкръсваше от нищото, след като губеше в резултата срещу Русия и Англия. Мачът срещу добрите стари островитяни бе едновременно красив и грозен -англичаните вкараха гол, но през цялото време приличаха на студенти, издебнали своя професор и сами написали си шестица; професорът обаче ги спипа и скъса.

Изключително ценно и при двата отбора е, че няма чудеса, всичко се дължи на дългогодишен труд. Това е същият отбор, който Дешан гради от четири години. Това е същият тим на Хърватия, който игра изключително добре преди две години на европейското първенство.

Но имаше един човек тогава, който носеше съотборниците на гърба си. Страната му успя да спре и двата тима - първо Хърватия, после на финала Франция. Помните ли го? Кристиано Роналдо. Гърбът на Роналдо и днес бе як, но стигна само за излизане от групите. Другият голям световен ас - Меси, бе немощен. Но кой го пречупи? Хървати и французи, разбира се!

Истинско щастие е, че Хърватия спечели група D и двата отбора се разминаха на осминафинал. Кой ли вместо тях щеше да се придвижи напред?

Ужасната и непотребната никому Аржентина?

Или пък Дания, която блести с Шмайхел, но оня, от трибуните? Футболът днес спечели дори с имената на полуфиналистите. Твърде рано е да се завърне той в Англия. Но е симпатично как младите момчета на Саутгейт, които никой не слагаше в сметките, са там, където например медийният герой Неймар не е.

Освен всичко мачът в неделя има добавена историческа стойност.

При успех Франция ще се изравни с Аржентина по титли и ще задмине Англия. Истински ужас за родината на футбола! Спечели ли Хърватия, Давид ще бие Голиат. Но Хърватия вече направи мача исторически.

През 1962 г. Чехословакия спори с Бразилия за купата и оттогава не е имало световен финалист извън познатите големи имена.

Повече от половин век Давид не бе на сцената, вече е.

Световното първенство, което изпращаме, бе съпроводено и с недостатъци. Фамозен футбол липсваше, треньори новатори нямаше. Мбапе е единственият млад футболист, загатнал за място сред големите. Атлетиката все така доминира над техниката.

Да е жив и здрав Дон Диего, защото той сътвори най-големите атракции!

Но с малки изключения (идеален вариант няма) всеки се нареди в крайното подреждане там, където му е мястото. Който от двата тима стане шампион в неделя, ще бъде справедливо.

Много рядко златните медали са блестели върху футболисти, които едновременно са и класни, и изградили силен колектив, и представили се великолепно на самото първенство. Биха прилягали на Мбапе и Гризман. На Манджукич и Модрич - също.

Припомняме, че големия мач е само след няколко часа на стадион "Лужники" в Москва от 18 часа. Срещата ще се излъчва от БНТ и БНТ HD.