Д-р Милена Коцева: Странните деца са интересни, приемете ги!

Учителите и родителите на "нормалните" да обяснят на хлапетата си, че всички трябва да живеем заедно

Интервю

от Ангелина Димитрова 34 прегледа 0

Д-р Милена Коцева: Странните деца са интересни, приемете ги!

Милена Коцева е завършила Медицинския университет в София. След пет години клинична практика в областта на акушерството и гинекологията сменя попрището и започва работа във фармацевтичната индустрия. Определя опита си в областта на лекарствената безопасност като безценен.
Д-р Коцева има специален интерес към децата с проблем в развитието и обучителни трудности. Преди седем години лични мотиви я карат да обърне поглед към детското развитие и различните терапии, които се прилагат за преодоляване на изоставането в развитието на децата. Оттогава д-р Коцева консултира родителите на деца с проблеми в развитието.

- Д-р Коцева, как реагират родителите, когато разберат, че с детето им има сериозен проблем?

- Много различно и особено важно е как ще реагира майката. Колкото по-бързо тя успее да се отърси от първоначалния стрес и започне да работи конструктивно, толкова по-бързо нещата започват да се подобряват. Обикновено, когато имат дете с проблем, семействата трябва тотално да реорганизират живота си и да преразпределят своите задължения и внимание. Всичко се променя тотално. Родителите трябва да се съвземат и да приемат детето си такова, каквото е, без да се срамуват от него. И моментално да започнат да работят с него за преодоляване на изоставането му.

- Татковците тръгват ли си в такива случаи?

- Моето лично мнение е, че много малко са онези мъже, които в момента, в който видят, че животът става труден и сложен заради проблема с детето, си тръгват. Ако майката успее да разбере, че бащата също изживява своята драма и също се наглася към новата ситуация, семействата се запазват и обединяват. Тя е основната фигура в случая - налага се бързо да се стабилизира, за да задържи всички около себе си, да остане в синхрон с бащата и да помогне на детето.

- Каква е причината да се появяват тези проблеми в развитието?

- Има безброй теории. Аз лично смятам, че причината е комбинацията от гените, които носи човек, и външната среда. Науката епигенетика изучава външната среда и нейното въздействие върху гените. Външната среда може да доведе до активиране на едни гени и до потискане на други. Далеч не всички гени, които човек притежава, функционират активно. Кой ген ще функционира и кой ще спи, зависи от външната среда.

- Как останалите приемат децата с проблеми?

- Много трудно. Ако майката на такова дете е спокойна, че обществото - учениците, учителите, съседите и всички останали, ще възприемат детето по абсолютно нормален начин, нейната тежест и ужасът, който изпитва, ще бъдат наполовина. И ще е много по-лесно на това семейство да се съхрани и да започне бързо да помага на детето си. За съжаление в България сме много назад в това отношение. Всички знаем, че децата, които са били различни до този момент - с физически недъзи или с проблеми в развитието, са били старателно крити. Ние продължаваме да не знаем кои са тези деца, колко са, къде са. Всички сме свидетели на непрекъснатите протести на родителите на деца с увреждания, но личният ми опит показва, че хората живеят в свой си свят. Децата дори не подозират, че има други деца с проблеми. Те продължават да бъдат далеч от очите на техните връстници и това никак не е добре, защото децата с нормално развитие, израствайки, без да са в контакт със своите връстници с проблем, ще родят още едно такова поколение, което няма да е толерантно, няма да разбира и няма да приема различните деца. И реално промяната в България ще се забави изключително много. На един от тези протести аз заведох 9-годишната си племенница, където тя видя 15-20 деца в инвалидни колички. И плака в продължение на 2 часа - докато бяхме на протеста. Не беше виждала такива деца и дори не подозираше, че те не могат да ходят, не могат да говорят и тези деца имат различни нужди, но са деца и искат да бъдат приети. Беше тотален катарзис за нея.
Ако едно дете с проблем в развитието бъде тотално и безрезервно прието от своите връстници и от учителите си, това ще доведе до много по-бързо наваксване на детето и достигане на нивото на връстниците му или поне близо до него. Всякакви обидни подмятания и шушукания от деца, а не дай боже, и от възрастни потискат децата с увреждания. За съжаление дори и някои учители, които би трябвало да са призвани да приемат всички деца еднакво и с безрезервна любов, не са готови за това и не искат да приемат децата такива, каквито са. Всичко това пречи, спъва, тормози и не води до нищо добро. Разбира се, родителите страдат заедно с децата си от подобно отношение. Имам много примери пред себе си, които показват, че едно дете може да се справи, когато е в среда, която го приема, и същото това дете може хич да не се справи в среда, която не го приема.

- Споделете някой.

- Дете от аутистичния спектър с много добри познания в областта на природните науки и математиката - толкова добри, че да бъде прието в Природоматематическата гимназия с изпит от олимпиада. То попада в клас с млада класна ръководителка, която преподава английски език. Голяма част от децата в аутистичния спектър имат проблем с езика, с разбирането на езика, с експресивната реч и с това да учат езици. Поради тази причина то не се справя по английски и български език. Младата учителка не желае да приеме това дете с всичките му особености и успява да обедини целия клас и родителите около себе си и дружно да искат да изгонят това дете от класа. Мотивът бил, че то не се справя по български и английски език и съответно не може да бъде в елитна гимназия. И другият мотив е, че от време на време става и се разхожда в класната стая, без да пречи на никого. В българското училище продължава да битува усещането, че децата трябва да бъдат застопорени на чина и не е нормално те да се движат, дори да имат тази вътрешна нужда. Да не говорим за дете от аутистичния спектър, при което по принцип нивото на стрес на организма е по-високо и когато стигне критична точка, детето наистина има вътрешна нужда да стане и да се раздвижи. Това би било абсолютно лесно обяснено на останалите. Учителката обаче не желае да научи какво е аутизмът, не желае да приеме детето такова, каквото е. За щастие в съседния клас учителката е отворена и с широка душа. Тя събира класа си и всички заедно решават, че детето е добре дошло при тях. И то завърши гимназия, при това много добре.

- Как да се впишат тези деца?

- От изключителна важност е да се обсъжда различието като нещо положително. Да сме различни е хубаво, иначе светът би бил твърде скучен. На първокласници и на деца в детската градина това може да бъде обяснено. Ще ви разкажа още един реален пример. В първи клас има дете със странно поведение. То прави впечатление на останалите, че не желае да контактува и има свои интереси, в които потъва до крайна степен, говори си само или говори непрекъснато едно и също. Един от съучениците му пита майка си защо това дете е толкова различно и не иска да играе с тях. Тя отвръща - защото е аутист. На въпроса какво означава това, се дава отговор, че е човек, който се държи ненормално и е болен. На следващия ден детето разказва на всички в класа новото си откритие и започва да пита учителката дали на това дете се дават лекарства и дали то ще умре. Учителката обаче отговаря така - да си аутист, значи да си различен. То е нещо като термин. Както ти си далекоглед, така той е аутист. Всеки от вас е различен с нещо, има силни и слаби страни. Това дете е по-различно от всички вас, но това не означава, че няма силни страни и че не може да научите много неща от него. Това са различните подходи. Един родител, колкото и да иска да обясни ситуацията добронамерено, не знае как да го направи. Никога не му е говорено, не знае. И чрез обяснението си създава допълнителен проблем.

- Често останалите родители обвиняват различното дете в агресия.

- Ако едно дете реагира по специфичен начин, който на хората отстрани им прилича на агресия, трябва да кажем, че няма просто детска агресия от нищото, а има нещо, което иска да каже това дете. Най-често тези деца са подложени на тормоз или търсят начин да общуват, понеже са отхвърлени от останалите. Те искат да общуват и тъй като не намират разбиране у връстниците си, изглеждат сякаш са агресивни, стараейки се да привлекат тяхното внимание. Това се случва непрекъснато. Каква е причината едно дете да изглежда агресивно, трябва да се изясни с голяма степен на точност, за да не се навреди на него и семейството му.

- Дайте пак пример.

- Дете от аутистичния спектър, което има огромна нужда да бъде прието и да си общува с някого. То се интересува много от една тема и иска да говори за нея непрекъснато със съучениците си. Децата обаче са деца - ще го чуят веднъж, втори път, трети път, ако въобще го чуят, и повече няма да искат да слушат едно и също - това е разбираемо. То обаче има нужда да общува с останалите и в огромното си желание това да се случи навлиза в личното пространство на някое дете, докосва го, дърпа го, дори ако щете, го натиска в ъгъла, за да привлече вниманието му и да му каже нещо. И това се усеща като агресия. Само че това не е агресия, това е вик - аз съм тук и имам нужда да общувам с вас. Макар че и другите деца имат права да имат лично пространство и да играят или да не играят с това дете, има начин да се обясни на двете страни, така че никой да не се чувства напрегнат и застрашен от отсрещния. На класа трябва да се покаже, че детето има енциклопедични познания и може да им бъде полезно. Винаги трябва да се намери нещо, с което това дете да бъде интересно на останалите. А учителят има начин да направи това - въпрос на малко усилия от негова страна.

Изследвайте малчугана за биохимични дефицити и дисбаланси

В работата си с децата с проблеми в развитието д-р Коцева се основава на принципите на Walsh Research Institute в САЩ и неговата теория за биохимичните промени. При деца с аутизъм, хиперактивност, дефицит на вниманието, дислексия, диспраксия, поведенчески проблеми и хранителни разстройства често има биохимични дефицити и дисбаланси, а доста от тях са с тежки метали в кръвта.


Паралелно с другите видове терапия е добре да се направят кръвни изследвания за нивата на някои витамини, минерали и други показатели, които имат пряко или непряко отношение към процесите в организма и метаболизма на невротрансмитерите. Трябва да се оцени и състоянието на стомашно-чревния тракт, за който напоследък се доказа, че има пряка връзка с процесите в мозъка.


Лечението, което назначава д-р Коцева, е винаги с хранителни добавки - витамини, минерали, амино- и мастни киселини, а не с химически лекарства. То се провежда само след индивидуални кръвни изследвания. Комбинирано с подходящи физически упражнения и звукостимулация на мозъка, води до значителни подобрения в 70% от случаите.

Различните световни звезди Лео Меси и Стив Джобс - великите аутисти

Много световни звезди са имали отклонения в развитието си като малки. Това обаче не им е попречило да се реализират в живота и да се превърнат в идоли за милиони хора по света. Представяме ви най-известните хора с различни проблеми в детството си:

Известни личности с аутизъм:

Дарил Хана, Сюзан Бойл, Лео Меси, Стивън Спилбърг, Джим Кери, Стив Джобс.
Деца аутисти отглеждат Робърт де Ниро, Тони Бракстън, Силвестър Сталоун.

Успели хора с дислексия:

Шер, Том Круз, Упи Голдбърг, Антъни Хопкинс, Тед Търнър.

Актьорът Даниел Радклиф пък е страдал от диспраксия.

Коментари