Честваме Трифон Зарезан по стар стил, как се е празнувало преди 100 г.

България

от Екип Марица 329 прегледа 0

Честваме Трифон Зарезан по стар стил, как се е празнувало преди 100 г.

Вярва се, че Трифунци, както се наричат Трифон Зарезан и двата дни след него, води началото си от Дионисиевите празници, празнувани още по времето на траките. Както става с много други древни обичаи, които църквата не може да изкорени, тя възприема и им слага нов етикет. Така живелият през 3 в. Във Фригия лечител Трифон, става по-късно патрон на по-раншните празници и днес ние ги знаем като дни на Свети Трифон.


Според народните поверия в някои части на страната пък, Свети Трифон е брат на Богородица. Веднъж тя минала покрай него с малкия Исус на ръце докато той режел лозето, той й се присмял, но тя продължила пътя си и отишла в дома му, като рекла на жена му: „Иди бързо на лозе, че мъжът ти си отряза носа” . Трифоница хукнала към лозето и като го видяла читав, му казала какво са й рекли. А той да се похвали, казал: „Аз не режа тъй, а тъй” и вдигнал ножиците да покаже как реже, но без да исканаистина си отрязал носа. Оттам идва и „Зарезан”, а в някои части на страната му викат и „Чипия”. Някъде на иконите той се изобразява с косер в ръка и с отрязан нос.

Ето какво разказва за народните традиции на този ден Михаил Арнаудов:

Денят 1 февруари (по нов стил 14 февруари – бел.админ) се нарича Трифон зарезан. Той се празнува от лозари, кръчмари и градинари, на които светецът е покровител. В Пловдивско още от вечерта селяните събират пари за коливо, свещи, ракия и гощавка, а на заранта бият камбаните като за голям празник. Като се съберат в черква, след литургия отиват всеки с бъклица червено вино на лозе и зарязват с наострен косер няколко най-плодовити лози, които се поливат с вино и благославят да родят много грозде.

В Скопско всеки взема от „кръстената” в черква вода, занася я с пепел на лозето си, за да „изпръхнува” гроздето, т.е. да има по-големи зърна. Като се „закроят” (зарежат) няколко лози, сяда се на веселба. В Струга и Прилеп наричат светеца „Трифон пияница” и вярват за него, че се е опил на лозе, та затова си пресякъл носа.

В Малгарско (Източна Тракия) садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите кютюци, един пита: „Трифоне, къде си?” А друг отговаря:” Под лозата, от грозде не се видя!” Първият добавя: „ До година хич да не се видиш!”

Празнува се не само Трифон, но и двата следни дни, наричани „Трифонци”. Тогава не се работи, от страх да не пострадат хората от вълци. Жените не плетат, не предат, не тъкат и не отварят ножици, за да бъдат затворени челюстите на вълците. По разни белези се гадае времето през годината.

В Родопско домакинята удря с брадва о някой стълб и вина:”Чуеш ли ме, Трифоне?” А от къщи й отговарят :”Не чуем те от масло, от сирене” и т.н. и това се нарича „Трифоносване” (за плодородие).

В Северна България (Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско) на тоя ден става избор на цар на лозята. Като се съберат, именно, на лозе, лозарите слагат на трапезата китка босилек, увита с червен конец, и три пръчки от лоза, и най-старият казва: „Кой е честит, нека поеме китката и да стане Трифон (цар)”. Който желае, става, поема китката и всекиму честити. Царят тогава благославя: „Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всяка гижа (пън) по чъбър!” Всичко отговарят „Амин”.

Коментари