Без реформи ще се окажем в периферията на ЕС

Брекзит гарантира проевропейски вот догодина Африкански план "Маршал" ще спаси Европа от бежанско торнадо

Коментари

от Хенриета Георгиева 83 прегледа 0

Без реформи ще се окажем в периферията на ЕС

Светослав Малинов е евродепутат, политолог и преводач. Доцент по история на политическите идеи. Депутат в 40-ото Народното събрание през 2005-2009 година и в Европейския парламент от 2009 г.

Завършил е политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.Специализира в политическа теория в Осло и Ню Йорк, магистър по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания.

Малинов е член на групата на Европейската народна партия. В Европарламента е член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред.

Един от основателите на ДСБ, заместник-председател на партията от 2011 г.

- Кое е най-сериозното предизвикателство за ЕС броени месеци преди изборите за Европейски парламент?

- Без съмнение това е Брекзит, тъй като преговорите са в много тежка и опасна фаза. ЕС е заявил позициите си, от които не може да отстъпи според правната си рамка. Лондон пък не може да намери вариант, който да бъде одобрен от всички крила в парламента и в правителството. В момента има много голяма опасност да се стигне до "твърд" Брекзит, напускане на Великобритания без споразумение. Това ще има ужасни последици за Острова, но и лоши за ЕС.

Ако не беше Брекзит, най-сериозно предизвикателство щеше да е дебатът около новия евробюджет. В момента се обсъжда многогодишната финансова рамка. Но ЕС, общо взето, е готов за оттеглянето на Великобритания, бюджетът е изготвен без нейната вноска, с много добри, разумни промени.

- Доколко сериозни са опасенията от твърде голям успех на популистите на изборите догодина?

- И сега популисткият вот е около 20%. Трябва да е абсолютно ясно, че проевропейските сили, тези, които са за развиване на ЕС към по-интегрирана, по-сплотена общност, ще спечелят огромно мнозинство. Резултатът им ще бъде много по-висок именно заради Брекзит. Цял свят вижда хаоса и лошите перспективи, които носи „мечтаният” от популистите вариант да напуснеш ЕС.

За първи път от години проучванията регистрират толкова очевидно повишаване на доверието към ЕС. В държави като Ирландия то стига до рекордни стойности.

Така че резултатите на евроизборите догодина ще бъдат много добри. Въпросът е дали новата Европейска комисия ще има политическа воля за по-радикални реформи в рамките на ЕС.

Брекзит действа оздравително, защото сне големите илюзии. В момента всички популистки движения стигат своя таван и постепенно започват да вървят надолу, както стана и в Англия.

В момента нито една от големите популистки партии във Франция или в Холандия не може да се обяви за излизане от ЕС - тази теза вече е мъртва за огромната част от европейците след последните 2 г. във Великобритания. Понякога грешките могат да се избегнат от другите само след като някой ги извърши.

- Как обаче да си обясним срива на доверието към управляващите и растящата популярност на националистите в ключова страна като Германия?

- Новата националистка партия Алтернатива за Германия събра сили покрай кризата с гръцкия дълг, когато германците възмутени видяха злоупотребата с парите им като данъкоплатци. Получи се много опасно разделение - част от германците и западноевропейците се почувстваха ограбени, когато видяха огромните публични дългове, бюджетния дефицит, безумните социални разходи, пенсии, осигуровки в Гърция. Бежанската криза само увеличи това вече породено недоволство, от което се възползваха националистическите партии в различни страни. Тези партии обаче не желаят страната им да напусне ЕС, а искат друго развитие на ЕС.

Най-важното е, че популистите на европейско ниво не могат да работят заедно, делят ги твърде много неща. Затова в момента, когато назрее проблем, националистите на европейско ниво веднага влизат в сблъсък помежду си. Затова са слаби. Могат да постигат само временни успехи в своите страни.

- Каква Европа да очакваме след изборите догодина?

- Няма да има шокови промени. Пътят напред обаче ще зависи от амбициите на мнозинството в новата Европейска комисия. Надявам се християндемократи, либерали и социалисти да съберат над две трети - това е ключът за успеха. Така ще има мнозинства за всички интеграционни процеси. Очаквам много сериозни реформи в Еврозоната, засилване на политиките, свързани с финансовата стабилност, с Банковия съюз.

Очаквам изграждане на единния цифров пазар, което да намали безумните различия в дигиталните технологии поради разминаванията на регулациите. Очаквам да се направят по-решителни стъпки в посока обща отбранително политика. Лично аз съм голям защитник на тезата за обща европейска прокуратура - за определени престъпления, но точно тези, които са най-опасни за Европа като цяло.

Така ще се запълни празнината в доверието към някои прокуратури. Например в България само ще спечелим от наличието на такъв орган. Много се надявам да се намерят сили за продължаване на политиката на енергийния съюз, да се направят инвестиции, за да се осигури пълната независимост на ЕС, особено на някои уязвими държави, от енергийно изнудване, най-характерно за Русия в последните години.

- Докога миграцията ще е толкова сериозен проблем?

- Това ще е основен проблем в следващите десетилетия. Дори да няма никакъв въоръжен конфликт, пушка да не пуква в Африка, бежанци ще има - по много причини. Дори в момента се обсъжда въвеждането на нови правни понятия за бежанците като т. нар. климатични мигранти.

Става въпрос за хора, които бягат от родната си не много развита държава поради липса на вода. На практика част от държавите в Африка не могат да осигурят нормални условия за живот.

Единственият вариант е Европа да инвестира в тези региони. Радвам се, че независимо от популистките залитания и щуротии, има съгласие, когато става дума за предотвратяване на бъдещите бежански вълни чрез инвестиции в болници, образование в Африка. Когато става въпрос за инвестиции в такива кризисни региони, никоя политическа партия не е била против на последните срещи на Европейския съвет.

Това е начинът да се предотвратят причините за нови бежански вълни. Каквато и охрана да въведе Европа на границите си, хора, които избират между ЕС и гладна смърт, не могат да бъдат спрени по никакъв начин.

Затова трябва да се направи всичко възможно да се инвестира там - нещо като африкански план Маршал по подобие на американския в размер на 160 днешни милиарда долара, който помогна на Европа да се възстанови след Втората световна война.

Сега Европа ще направи нещо подобно спрямо Африка, за да намали бъдещия миграционен натиск.

Да, в момента няма силен бежански поток, броят на мигрантите е намалял десетки пъти от критичната година, но говорим за решаване на проблема поколение напред. Това може да стане само със смекчаване на суровите условия за живот в Африка.

- Ще съумее ли Европа да намери балансирано решение за търговската война със САЩ?

- Тук точно в момента сме в добра фаза, за разлика от Брекзит. В много голяма степен митническата война, т.е. взаимното повишаване на митата беше прекратено. Човек обаче не бива да се успокоява, особено с президент като Доналд Тръмп, който променя становищата си светкавично.

- Готови ли сме ние, българите, за предизвикателствата на обединена Европа?

- Позитивното е, че сме убедено проевропейски настроени. Има обаче една голяма стратегическа опасност - изниква много тежък проблем за България като държава, която в момента не е подготвена да участва в следващата фаза на изграждане на ЕС.

Ако се получи голямото проевропейско мнозинство в Европарламента догодина и се излъчи силна, амбициозна Европейска комисия, с лидер много по-агресивен от Юнкер, което е много вероятно, реформите ще започнат първо с държавите, които имат по-голяма институционална близост с Еврозоната, с държавите, които имат по-добре работещи институции.

А България още не е минала първия си тест за реформа в съдебната система, поставен преди 10 години. Ние още не сме в Шенген. На практика най-лошият вариант за България е без реформи да преживеем още 5 години, което ще ни отдалечи вътре в рамките на ЕС. Ние ще станем наистина държава, която ще бъде далече от ядрото и от интеграцията на Съюза - това е прословутата измислена теза за двете скорости. Ако се случи, само ние, българите, ще сме си виновни.

Никой не пуска различни скорости в Европейския съюз. Когато обаче упорито си забил пети в земята, никой няма да те влачи. Ако не направим тези реформи, ЕС ще се развие, ще си довърши институционалните промени, а държави като България просто няма да участват. Ще изостанем драстично - това е сериозното ми опасение.

В Европа никой не говори за стабилност - всички говорят за растеж и реформи. Само у нас мантрата е стабилност, а тя не работи никъде, дори в най-богатите държави.

- Трябва ли да сме обидени заради реакциите в Брюксел след убийството на журналистката в Русе?

- Да, гледат ни с подозрение, но ние всъщност формално сме под мониторинг. Истината е, че когато България влезе в ЕС, парадоксално влоши драстично показателите си по свобода на медиите, вместо да ги подобри. Напук на обичайната практика у нас след членството показателите относно степента на честност на избори и свобода на медиите се влошиха.

Т.е. ние нямаме пълно членство - не сме си довършили реформите. След като благородно са ни приели, без да сме отговорили напълно на условията, ние вече 10 години не сме в състояние да си приключим реформите. Да, имаше двоен стандарт към България, но той беше в наша полза.

Добре е, че са ни приели, макар неподготвени. Оказва се обаче, че когато една държава влезе в ЕС, няма лостове да я накараш да си довърши реформите. /Марица.бг





Коментари