ПАМЕТ: Незнайния войн е излят в Италия

Преди 90 г. хасковлии, банки и частни фирми събират 300 000 лв. за построяването на паметника на днешния пл. "Свобода"

Хасково

от Екип Марица 433 прегледа 0

Милена Лавчева

ХАСКОВО

Милена ЛАВЧЕВА

В каре!!!!

Христо Георгиев е от Хасково, вече пенсионер. Изявен родолюбец. Има огромна страст към историята, особено към българската. Преди е работил като спортен организатор на стопанска дирекция „Местна промишленост и битови услуги”, която вече не съществува. Негова е инициативата в онова време да организира ежегодна лекоатлетическа щафета в Хасково, наречена „Обиколка на Паметника на Незнайния войн”. Тя се провежда от 1980 до 1990 г., като има участници от цялата страна. Откриването на щафетата ставало тържествено с духова музика и отдаване на почести към храбростта на загиналите ни войни с падане на колене. Стартът е бил от паметника, финалът също. Обиколката минавала пред сградата на ХЕИ, Лебеда, автогарата и свършвала на площада. Оттогава са и особените сантименти на Христо Георгиев към този величествен паметник. Събирал е информация за него от всевъзможни източници, най-вече от местни издания от миналото. Христо не може да се примири с мисълта, че по-голямата част от хасковлии, особено младите, не знаят за какво е вдигнат Паметникът на Незнайния войн.

------------------------------

Да се постави табела на Паметника на Незнайния войн на пл. „Свобода” в Хасково с информация какво символизира, кога е построен, кой е скулпторът и кой е майсторът-каменоделец. За това настояват родолюбците д-р Теодосий Андровски и Христо Георгиев от областния град. Те неведнъж са опитвали да прекарат идеята пред съответните институции, но така и не са успели. Вече седем години се боря за това, но кой съм аз, че да ми обърнат внимание, коментира за „Хасковска Марица” Христо Георгиев. Според неговите проучвания, вероятно на пръсти се броят хората от Хасково, които знаят за какво точно е вдигнат паметникът на пл. „Свобода”.

Още през 1991 г. журналистът Симеон Стоянов прави проучване и анкета сред хасковлии с въпроса знаят ли какво представлява и познават ли паметника, край който минават всеки ден. Повечето вдигали рамене, неколцина казали, че е паметник на братята-освободители, други заявили, че е на борците против фашизма и капитализма, трети смятали, че е на съветските воини. Все пак Симеон Стоянов случил на трима души, които били наясно за паметника. Една учителка по литература, едно момиче, което работело в музея, и един словоохотлив 80-годишен човек. Дядото споделил на журналиста, че понеже е млад, едва ли помни когато са искали да скрият от очите на хората този паметник, като го опаковат с дъски. Тогава дядото обяснил и скритите символи на воина с пушка и защо е обърнал взор на югозапад.

Толкова ли е трудно и скъпо да се постави информационна табела, както в останалите градове в страната, пита д-р Теодосий Андровски. Според него по-голяма част от съгражданите ни не знаят нищо за най-величествения паметник в страната, изграден в чест на загиналите воини в четири войни. Най-главната причина за изграждането му обаче е превземането на Одринската крепост, допълва Христо Георгиев.

На 2 юни 2017 г. се навършват 90 години от откриването на Паметника на Незнайния войн, който се издига на пл. „Свобода” в Хасково. Това е кръгла годишнина и идеален повод да се постави мраморна табела, закрепена на предната страна на паметника. Ако е метална и отстрани някъде сложена, тя ще се порути, смята Христо.

На табелата трябва да е изписано следното:

Руско-турската освободителна война (1877-1878)

Сръбско-българската война (1885)

Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913)

Първата световна война (1915-1918)

Скулптор: Тома Делирадев

Каменоделец: Иван Атанасов

Високият 18 метра Паметник на Незнайния войн в Хасково е изсечен от витошки гранит. Главната фигура – войникът с пушка при нозе, е излята от бронз в Италия, а второстепенните са изработени от карарски мрамор, пак на Ботуша, обясни Христо Георгиев.

Войната си е война. По каквито и причини да се води една война, в нея загиват синове на народа и съвсем естествено е да се иска да се увековечи паметта и героизмът им. Както в цялата страна, този повик се чувства и в Хасково, разказва историята за построяването на паметника Христо. Родолюбивото гражданство в Хасково поема инициативата за построяването на паметник на загиналите в Руско-турската освободителна война (1877-1878), Сръбско-българската (1885), Балканската и Междусъюзническата (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). Но поводът му идва и от проявения героизъм и саможертва на 10-и пехотен Родопски полк, съставен предимно от войници от Хасково и региона. На 12 срещу 13 март 1913 г. 2-ра рота от 3-ти взвод на полка първи извършват пробива на силно укрепения с ровове, телени мрежи и бетонни ограждения турски форт Айджийолу. И през нощта развяват победоносно българския трибагреник на форта. А на сутринта превземат Одрин с цената на много свидни жертви.

За първи път въпросът се поставя от местния вестник „Родопска звезда” през 1924 г., който подпомага инициативата за построяване на паметник с различни материали. Подема се и се разгръща широка обществена дейност по подготовката за изграждането на паметника в Хасково. Въпросът се пренася и в казармите. В Хасково за първи път въпросът се поставя от младия капитан от Хасковския гарнизон Иван Хубенов (ген. Хубенов в Отечествената война 1944-1945). От казармите идеята стига до общината, а по-късно и по селата в околията. Тя се възприема и е била съставена комисия, в която основна роля играе тогавашният помощник кмет в общината Йордан Йорданов. Той е бил известен в града като изключително енергичен човек и организатор по театрална линия, разказва Христо Георгиев. Йорданов влязъл във връзка с различни ведомства в страната и Художествената академия и успял широко да разгърне обявения конкурс за паметника в Хасково. Явили се доста кандидати с проекти. Под влияние на д-р Герджиков, който е бил член на комисията, одобряват проекта на младия скулптор Тома Делирадев, който е от италиански произход. Положително мнение за проекта дал и скулпторът на свободна практика Андрей Николов от София, уточнява днес Христо Георгиев.

Открита е и подписка, с която са събрани 75 000 лева. Помощ оказват и 3 банки, както и повече от 20 частни фирми. Общината дарява 30 000 лева. Сумите, набрани чрез дарения от различни организации в Хасково и околията, възлизат на 300 000 лева.
Строителството на паметника започва през лятото на 1925 г., а на 6 май 1926 година след предварителна подготовка се провежда церемонията по полагането на първия камък. В 9 часа на площада са строени военни части, ветерани от Одрин и от войните, ученици, граждани, идват хора от околията. Тържеството завършва с концерт на градски певчески хор и военен парад.

На 2 юни 1927 г. настъпва и дългоочакваният миг за хасковлии. В присъствието на около 20 000 души от града и околията се извършва освещаване на Паметника на Незнайния войн. В 10,05 мин. с подобаваща тържественост, в присъствието на цар Борис III и други официални лица, под звуците на „Мила Родино”, паметникът е открит. Всички падат на колене, за да почетат паметта на хилядите знайни и незнайни български войни. Над града се разнасят осем топовни гърмежа. Всенародните тържества продължават през целия ден, а вечерта по улиците на града минава факелно шествие, разказа Христо Георгиев.
-----

Комплексът е единствен в страната

Като идея Паметникът на Незнайния войн представлява пирамидално-конусовиден комплекс с височина 18 метра. Връхната бронзова фигура представлява български войник, който след като е изнесъл на плещите си цели четири войни, е застанал „спокоен и мълчалив” с пушка в нозе. Но с поглед бистър и бдителен, насочен към бъдещето, готов всеки момент да поеме защитата на границата на Родината. Тази идея е вложена и в текста на надписа върху основната южна плоча, който гласи: „Българино, помни миналото – вярвай в бъдещето!”.

Останалите по-малки фигури в комплекса представляват българския войник по време на войните в три от четирите тогавашни основни родове войски – пехота, кавалерия и артилерия. Вместо тях е представено бойното разузнаване, уточнява Христо Георгиев.

Като композиция Паметникът на Незнайния воин е сполучлив израз и реализация на замисъла на автора: да се увековечи образът на Незнайния български воин – син на българския народ – минал и настоящ пазител на България. Това е творба на майстор, която радва окото на зрителя, вълнува душата и буди размисъл, казва Христо Георгиев. За тогавашния център и профил на площада той е бил нещо вълнуващо. При сегашния център, който е реконструиран с обновените и модерни сгради около него, с красивите шадравани, облицовани със стъклокерамични пана, като на северната страна на единия от тях е изобразен гербът на Хасково, със забележителното водно кълбо, водоскоци и водни гъби, с водните и светлинни ефекти, със зеленината и цветята на градския парк, осветлението на площада, с обновения наскоро паметник и прожекторите към него, той запазва своята внушителност и съдържателност. Именно те определят неговото художествено-възпитателно и мемориално значение, допълва Христо Георгиев.

Паметникът на Незнайния воин е единственият и най-величествен в страната и за чест на хасковлии той е в нашия град и затова заслужено той е един от символите на Хасково, убеден е Христо Георгиев.

Снимка: hristo_georgiev

Христо Георгиев

d-r Androvski

Д-р Теодосий Андровски

Коментари