Арх. Валентин Маринов: Стадионът като Юсейн Болт срещу нероден Петко

За две години могат да бъдат завършени три от 11-те подобекта само за 10-15 млн. лева

Интервю

от Валентина Йеремиева 31 прегледа 0

Арх. Валентин Маринов: Стадионът като Юсейн Болт срещу нероден Петко

Арх. Валентин Маринов е роден през 1952 г. във Велико Търново. Завършва с отличие Математическа гимназия, а след това и ВИАС - София, след което като първенец на випуска е изпратен по разпределение в Пловдив в Проектантска организация. Автор е на проектите на олимпийския Гребен канал и на реконструкцията на стадион "Пловдив", както и на много други. В първия демократичен мандат на местната власт /1991-1995 г./ е назначен за зам.-кмет и главен архитект на Пловдив. По-късно работи като главен архитект на район "Централен", а после на свободна практика. В момента е архитект в екипа на областния управител Здравко Димитров.


- Арх. Маринов, в Община Пловдив не бързат да ви възложат проектиране на стадион „Пловдив“, защото нямате авторски права. Как ще се реши този спор, който бави реконструкцията на спортния комплекс?

-Заместник-кметът Георги Титюков ме покани в общината, за да разговарям с юристите от дирекция „Обществени поръчки“. Те казаха, че според тях авторското право принадлежи на автора на основния проект на стадиона, а моите права са за реконструкцията. Навремето като секретар на Съюза на архитектите съм участвал заедно с представителите на други творчески съюзи в комисията за създаване на закона за авторското право и съм писал частта „Архитектура“. В закона изрично беше казано, че когато архитект прави проект за реконструкция на обект, това автоматически означава, че са му делегирани права от автора на основния проект. Но това беше през 1989 г. Сега в общината държат да намерят първия автор, защото имало прецеденти, че 70 години след смъртта на автора наследниците претендирали за права. В закона бяхме записали, че такива могат да притежават само архитекти. Другото е нонсенс. Какво значи например

@ins_sub: певец на чалга да се сдобие по наследство

с авторски права върху сградата на Военния клуб?

-Кои са първите архитекти, проектирали стадион „Пловдив“?

-Земнонасипната част на стадиона най-напред е правена по германски скици. Между 60-те и 70-те години са изградени западната трибуна и зала „Чайка“. Един от първите автори на комплекса е арх. Владимир Рангелов, който е починал преди десетина години. Работихме заедно, той беше в международната комисия на архитекти по спортно проектиране и ми разказваше, че навремето е направил пробив с това, че е

@ins_sub: монтирал фотоапарат между трибуните

на стадиона. Снимал всяка минута, за да покаже как те се пълнят. С това е опровергал мита, че първо се взимат най-хубавите места. Така става член на тази комисия. По-късно, когато бях избран в управата на САБ, станах член на същата комисия. Неговият колега, с който са работили заедно по проекта, се казва арх. Илия Харизанов. Сега е на 97 г. Арх. Рангелов е автор на зала „Чайка“, а арх. Харизанов - на останалата част на стадиона.

-Има ли документи, защото в Община Пловдив не могат да намерят първия проект?

-В семейството на арх. Харизанов пазят чертежите. Както вече сте разбрали, до кмета на Пловдив и до мен е адресирано писмо на арх. Илия Харизанов. В него той обяснява, че са работили заедно с арх. Владимир Рангелов по първичния проект и че поради напредналата възраст и влошено здравословно състояние е готов да отстъпи безвъзмездно авторските си права, за да не спира работата по обновяване на стадиона. Пише, че ще е благодарен, ако след реконструкцията се постави табела с имената на проектантите, работили през годините по изграждането на стадиона, което ще е признанието за многогодишния им труд.

-Това писмо достатъчно ли е, за да ви признаят за носител на авторските права?

-Очаквам представителите на общината да направят среща с арх. Харизанов и да се запознаят с документите. Едновремешните архитекти имат

@ins_sub: много развито чувства за морал и чест

в професията. И за мен на първо място винаги е било авторското право. Аз не съм си позволявал да пипна нещо, което е създадено от друг архитект, за разлика от масовата практика сега. С арх. Харизанов работихме заедно в Проектантска организация. Искам да разкажа една забавна случка. Бяха ме поканили за ловното изложение през 1981 г. да направя

@ins_sub: арена за изпитание на кучета за подземен лов.

Тя е построена в Труд и представлява траншеи, в които кучета гонят лисици. Бях подготвил нещо нестандартно - кръгла арена като колизеум за кучета, и ходех да показвам проекта на ловците и рибарите. На връщане съм изтървал калъфа с чертежите, а те не бяха подписани. Намерили са ги и са ги занесли на арх. Илия Харизанов. Като ги погледнал, казал: „Аха, това е само Вальо Маринов“. Познал ме е по стила. А когато в края на 80-те подготвяхме проекта за реконструкцията на стадиона, той вече беше пенсионер.

- Какво ще последва сега, след като арх. Харизанов ви е прехвърлил авторските права?

-Община Пловдив би трябвало да мине към директно възлагане на проектиране на мен. Екипът е същият, с който съм работил и по реконструкцията. Да чукна на дърво, колегите са живи и здрави, с малки изключения.

- Има ли шанс спортният комплекс „Пловдив“ да стане втори национален стадион, както депутатът Славчо Атанасов предлага в писмото си до премиера Бойко Борисов?

-Има, разбира се. В тази ситуация стадионът е като Юсейн Болт срещу нероден Петко. Юсейн Болт си е Юсейн Болт, а за Петко

@ins_sub: тепърва трябва да се работи по забременяване.

/Смее се/. Иначе има дадености - в центъра на България е, достъпен, в паркова среда, с места за паркиране. През годините се нагледахме на бомбастични искания: дайте 50 млн., дайте 250 милиона за комплекса, но нищо не се случва. Затова на последната презентация на плановото задание за проектиране, на която бяхме заедно с кмета Иван Тотев и заместника по спорта Георги Титюков, разделих реконструкцията на 11 подобекта с цел стадионът да се върне към живот.

- Кога и на каква цена би могло да стане това?

- Всеки от 11-те подобекта може да бъде изпълнен самостоятелно. Трябва да се започне с първите три - да се махне долният ред трибуни, които са върху насип, и да се изградят стабилно нови, да се направят съблекални от западната страна, стаи за журналисти, да се спазят изисквания за VIP, а също така да се построи козирка. Ако това се свърши,

@ins_sub: стадионът може да се ползва от 15 000 зрители,

което е достатъчно за първенства от национален шампионат и за първия кръг международни мачове. Оттам нататък следват други етапи - привеждане към съответствие на западната трибуна и на новата от източната страна, решение със зала „Чайка“, която е опасна и трябва да бъде съборена. След това може да се изгради нова козирка, да се направи вертикална планировка, благоустрояване, паркинги. Вече действат нови норми за спортните съоръжения и няма начин да не се съобразяваме с тях. Така например стъпалото на съществуващите седалки е 75 см, а според новите изисквания трябва да е 90. Това означава, че 20-те хиляди седалки, които ще се премахнат в първите три етапа, ще бъдат намалени на 15 000. Горните седалки, които са още 35 000, ще станат на 25 000. След цялостната реконструкция стадионът ще събира около 40 000 зрители, което е най-подходящ вариант, включително и за световните първенства.

- Колко средства са нужни за първите три етапа?

-- Между 10 и 15 млн. лева. Те могат да се реализират за две години. Според мен не е проблем общината да заделя по 5-7 млн. лева годишно, за да има стадион. Плановото задание беше прието от общината и единственият проблем, който спира процедурите, е с авторското право. Смятам го за разрешен, след като арх. Илия Харизанов отстъпи правата си. Остава да ми възложат проектирането. За две години на стадиона може да бъде върнат животът. Ресурсът на стадион „Левски“ е изчерпан, защото под него минава метро и не може да се направи козирка за най-високата степен, нито да се разгърне паркирането, а и не е така достъпен, както пловдивският. Затова трябва да му търсят ново място, което ще е на къра. Дали стадион "Пловдив" ще успее да се класира за втория национален, ще се решава на друго ниво, но при всички положения реконструкцията му трябва да завърши след 30 години застой.

Коментари