Антоний Гълъбов: На дневен ред е бюджетът, не оставки

Президент в ролята на политически деец е опасно за държавната конструкция

Интервю

от Хенриета Георгиева 51 прегледа 0

Доц. Антоний Найденов Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в Департамент Политически науки на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство. Автор на монографии и студии.

-Автентично ли е напрежението в страната от последните седмици, или е подклаждано целенасочено от опозицията?

-Не смятам, че има нещо автентично в напрежението. То е по-сложно като феномен, тъй като в първите редици на протестите за цената на горивата виждаме лица, които наблюдавахме и около казуси като онзи с козите на баба Дора. Става дума за сложна система от политически и корпоративни интереси. Със сигурност групите, които бяха извадени на преден план, за да блокират пътищата и за да търсят провокации с полицията, не са нито граждани с ограничени доходи, нито хора, които пряко носят тежестта на актуалното българско общество. Да, протестът бива употребен. Това е големият проблем, тъй като на мястото на автентичния граждански протест все по-често виждаме проектиране на т. нар. групи за натиск.

-Ще успеят ли управляващите да овладеят ситуацията?

-Управляващата коалиция и правителството са две различни неща. И за съжаление изгубиха време. След края на европредседателството ни имаше набрана инерция, добър ритъм на работа на администрацията. Това беше моментът бързо да се лансират нови цели. Изгуби се време, в което всъщност се разгърнаха тези сценарии с протестите. Всяко управляващо мнозинство, всяко правителство трябва да създава ясен хоризонт за предстоящите си действия, за да разшири обществената подкрепа. Това е единственият път, за да бъдат неутрализирани както спонтанно възникващи недоволства, така и организирани сценарии.

-Това ли е полезният ход за управляващите? Ще се случи ли прословутата оставка на вицепремиера Валери Симеонов?

-Управляващото мнозинство следва ясно да заяви, че извън чисто моралния аспект на нещата онова, което заслужава или не заслужава оставка, са действия, а не думи. Вече е напълно очевидно е, че се изчерпва сценарият с репликата на Валери Симеонов, която беше съвсем различна, но беше сплескана и сведена до две фрази. В момента панически действия в посока оставка биха били контрапродуктивни.

Нека да кажем нещата такива, каквито реално са в едно демократично общество. В момента вървят три законопроекта, които трябва да дадат смислен и цялостен отговор на този проблем. Едва ли някой сериозно се съмнява, че българското общество има тежък проблем с хората с увреждания, със социалната самота и изолацията, с липсата на кадри. А тези три законопроекта по различен начин допринасят за общо решение на наболели проблеми. Защо никой не желае да коментира тези законодателни решения?! Очевидно е, че няма идея как да се реши този проблем и точно оттам идва усещането за двуличие. Симулирането на възмущение обаче е доста досадно на фона на липсата на реално отношение към хората с увреждания.

-Има ли всъщност сериозна нагласа у хората за промяна? Наистина ли предсрочните избори чукат на вратата?

-Едни и същи хора говорят това от две години. Оттогава доста врати се отвориха, други се затвориха. Важно е да не влезем в този безсмислен разговор, който водихме в края на 2013-а и началото на 2014 г., когато някакви "граждански активни субекти" ни предлагаха да пишат конституция по интернет. Разговорът сега се води, поне от едната страна, горе-долу от същите центрове на влияние. Надявам се да не стигнем до елементарни обяснения какво пише в конституцията.
В момента всякакъв вид прибързани решения са грешни. Много важно е да бъде приет бюджетът, да бъде гарантирана основната институционална рамка на страната. А опозицията трябва да работи в Народното събрание върху законопроекти, вместо да бойкотира заседанията.

-Готова ли е тази особено агресивна напоследък БСП реално да управлява?

-Не, собствените фигури на БСП са наясно, че не желаят избори. Те не се готвят за предсрочни парламентарни избори, дори избягват да мислят за редовните избори за Европейски парламент през май догодина. Очевидно при отсъствието на желание да бъдат предизвикани предсрочни избори говоренето за тях цели само да отмести вниманието от други важни неща.

Основният въпрос за БСП като най-голямата опозиционна сила е в посоката на движение - дали БСП остава европейска левица, или се превръща в националсоциалистическа формация, дали БСП ще продължи да се конкурира с националистическите партии, или ще се завърне към общата линия на развитие на европейската левица в момента. Това е големият въпрос, на който и отминалият пленум на БСП не даде отговор. Това е и въпросът, от който ще зависят резултатите на БСП на европейските и на следващите ги местни избори.

Основният риск за БСП е в загубата на собствения облик, в загубата на европейската ориентация. Разкъсана между един социален популизъм и един национален популизъм, БСП се отдалечава от европейската левица и това се вижда от всички. БСП е единствената партия в Европа, която, губейки избори, се опитва да се оприличи на националпопулистките партии и движения, като губи собствения си политически облик.

-Алтернатива ли е наистина Корнелия Нинова на Бойко Борисов, както лидерът на БСП твърди?

-Нинова е алтернатива на Мая Манолова и обратното. Но от гледна точка на управленския потенциал, от гледна точка на способност за управление на сложни процеси не виждам кога и как г-жа Нинова е доказала подобна компетентност.

-Говори се за конспиративни схеми около президента, който наистина влиза в доста активна популистка роля. Има ли наистина подобни схеми?

-Опасявам се, че около президента има хора, които биха искали да се видят в ролята на партийни функционери в някаква нова партия - доминирана, лидирана от него или под негов патронаж. Надявам се, че президентът няма да се поддаде на това.

Много обезпокояващи са негови изказвания като това, че е в края на законодателния процес - то означава, че той не познава ролята на Народното събрание. Президентът има право на отлагателно вето, но окончателното решение е на парламента.

При подобно ниво на разговор очевидно е, че имаме проблем, защото президентската институция е много важен елемент от конституционния ред на България. И когато президентът реши да застане в ролята на политически деец, това нарушава общата конструкция на държавата.

Президентската институция е място за постигане на съгласие по важни въпроси. Ако президентът започне да се превръща в страна по един спор, той не е в състояние да постига съгласие между другите страни. Точно затова и институцията на Консултативния съвет за национална сигурност - важен инструмент за постигане на съгласие между политическите партии, в момента е блокирана.

Президентът не е политическа фигура, а елемент на държавата. И всяко нарушаване на този баланс рано или късно се отразява върху способността на държавата да управлява кризи, включително и остра политическа конфронтация.

-Очаквате ли натрупването на напрежение в обществото да предизвика непременно появата на нови играчи?

-Най-вероятно ще проверим това още на предстоящите европейски избори. Аз лично не виждам подобна възможност. Но тезата за новите лица винаги е била използвана за лансирането на популистки проекти и може би има потенциал за мобилизация в тази посока.

-Десните правят заявка за завръщане в следващ парламент. Имат ли реален потенциал партиите, които в момента са извън парламента?

-Моментът е подходящ, ако е налице необходимата политическа зрялост. Десните формации биха могли да се явят с обща листа на европейските избори, тъй като по-важно от различията между тях е единството им по отношение на европейския път на България. Ако това бъде постигнато, десните формации и десните избиратели, които биха подкрепили подобна единна листа, биха могли не само да запазят този един мандат, който имат в момента в Европейския парламент, а дори да постигнат два. Но в обратния случай, който за съжаление ми изглежда по-вероятен, може да се окаже, че и този един техен мандат в ЕП ще бъде загубен.

-Предстоят ли изненади на политическото поле преди изборите догодина?

-О, ще бъдем свидетели на множество провокации и усилване на тона. Но в следващите две седмици това ще започне да стихва, тъй като всички си дават сметка, че нито технологично, нито по какъвто и да е друг начин е възможно да се постигне нещо повече в момента. Това не означава, че няма да продължи пропагандната война. Това е най-неприятното, тъй като всяка ескалация на конфронтацията руши обществения морал, създава усещане за заплаха, за загуба на ориентация. За което, поне в момента, не виждам основателни причини.

-Избори две в едно през май догодина - доколко вероятен е подобен сценарий?

-Технологично това изисква най-малко 4-5 месеца време, което означава, че всъщност прозорецът за подобен сценарий вече се затваря. Точно затова сме свидетели на тази агресия. По-опасният сценарий е друг - при колебливи, неубедителни резултати на европейските избори да стигнем до ситуация, в която да проведем местни и парламентарни избори едновременно идната есен. Именно след европейските избори през 2014 г. ДПС оттегли частично подкрепата си за кабинета Орешарски и отидохме на парламентарни избори. След една година това би било опасно, защото би означавало цялостна смяна на властта едновременно - на парламентарно мнозинство и на мнозинство в местната власт. В условия на агресивен популизъм подобна смяна може да дестабилизира трайно страната.

-Каква е вероятността от подобно опасно движение?

-Много важно е политическите партии да се обърнат към избирателите си, да влязат в тона на изключително сериозния европейски дебат, който тече в момента. Ако политическите ни партии създадат яснота за избирателите как ще се отрази техният избор върху бъдещето на ЕС, ще имаме ясни изборни резултати за Европейски парламент, които може би ще стабилизират политическата ситуация. Ако обаче партиите продължават взаимните нападки и обвинения, неглижирайки европейските проблеми, можем да очакваме неубедителни резултати на изборите, които да дадат основание за търсене на по-трайно решение във вътрешен политически план.

Ние заедно с Европа сме на един и същи кръстопът. Голямата щета, която допуснахме през изминалите години, беше нещо, което сме отстоявали винаги, от Възраждането до развитието на демократична България: че патриот и европеец не са две различни неща. Българският патриот е европеец, ние сме европейски граждани и трябва да решаваме общата ни съдба в ЕС. Жалко, че в последните три десетилетия демокрация движението ни не беше нито единно, нито еднопосочно, нито достатъчно активно. И затова сме тук, където сами се докарахме.

Коментари