Антоний Гълъбов: Борисов действа с точността на хирург

Появи ли се проблем, премиерът го отстранява на момента

Интервю

от Галина ГЕОРГИЕВА 642 прегледа 0

Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършил е социология в Софийския университет. През 1987-1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН, където е старши научен сътрудник. От 1998 г. е експерт в "Прозрачност без граници". Председател на Управителния съвет на Института за публични политики и партньорство. Преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и в НБУ.


-Оставката на Димитър Главчев предотврати ли парламентарна криза?

-Строго погледнато, парламентарна криза нямаше, защото евентуалното напускане на БСП не би успяло трайно да блокира работата на НС. Бихме могли да мислим, че и ако депутатите от Воля не влизат, това би могло да наруши работата на парламента. Но реално парламентарна криза нямаше. А от страна на ГЕРБ имаше превантивен удар, чиято цел беше да спре атаката на БСП и успя. Чухме мнения на политици от ГЕРБ, че това е загуба и че са претърпели поражение. Но според мен в по-цялостен план това не е така. Целта на опозицията не беше да получи оставката на г-н Главчев, а да предизвика поредния многословен дебат, в който да успее да постигне политически цели. Така че реакцията от страна на ГЕРБ по-скоро имаше положителен ефект. Новият председател на парламента Цвета Караянчева има необходимия опит и качества, за да може не само да замести достойно Димитър Главчев, но и даде нова динамика на парламентарната работа.

-Т.е. БСП не е имала основание да иска оставката на Главчев и преигра с този ход, както и с решението си да бойкотира заседанията на парламента?

-Да, така е. Грешката на г-н Главчев е в липсата на преценка на ситуацията. Ясно беше, че по време на заседанието в сряда се търсеше провокация. Част от уменията на председателя на НС е да оценява подобни ситуации и да избягва генерирането на напрежение. Всеки, който види кадрите от онзи момент, ще разбере, че половината парламентарна група на БСП е около трибуната. А тези хора нямат работа там. И в това отношение внасянето на ред в залата е много важно умение, то невинаги може да се реализира по конкретен текст от Правилника за организацията и дейността на НС. Така че лошата оценка на ситуацията, нервното напрежение и всичко друго предизвика тази реакция на Главчев и той изгони Нинова от заседанието. Разбира се, БСП търсеше точно това.

-Как оценявате реакцията на Борисов? Той дойде на пожар в парламента, каза, че стабилността на държавата е по-важна от всичко. Угоди ли на опозиция и жертва ли Главчев?

-Не. Това е послание не към опозицията, а към българските граждани. И голяма част от хората го възприемат точно така. Става дума за последователна политика на ГЕРБ, а не конюнктурно решение. Още от създаването си, от първите избори и избрани кметове и съветници преди повече от 10 години, ГЕРБ постъпва по този начин - когато става дума за проблем, свързан с техен представител на което и да е ниво във властта или около него се генерира прекалено голямо напрежение, Борисов и ГЕРБ оттеглят подкрепата. Напоследък Борисов действа с точността на хирург - появи ли се проблем, той го решава на момента. Това действа вече толкова пъти, че голямата част от българското общество одобрява подобен тип политическо поведение. Обратното - вкопчването в поста на всяка цена, кръговата отбрана, в която в момента се намира БСП по отношение на поне един от народните представители, чийто имунитет е свален - не се харесва на хората. Тази амбиция на всяка цена да се стои, както правеше и Станишев, не е одобрявана от българските граждани.

-Очаквате ли БСП да продължи да атакува ГЕРБ, или ще се кротнe, след като е друг председателят на НС?

-Не. За съжаление БСП се движи по улица без изход. Промяната в поведението на социалистите започна още в края на миналия парламент. Спомняте си Таско Ерменков с едно черно знаме, което развяваше в пленарна зала. Този стил, свързан с новото ръководство, е много по-провокативен и конфронтационен и цели да привлече общественото внимание. Но големият проблем е, че от началото на 44-ия парламент БСП е много ниско ефективна като законодателно присъствие. Да, има внесени законопроекти, но има малко постигнат резултат. Те ще продължат да се движат по тази линия. Въпросът е колко дълго ще издържат в тази надпревара със самите себе си, в това да радикализират все повече и повече всяка ситуация. Това в средносрочен план не им носи никакви ползи. От изборите насам моделът на конфронтационно поведение не разширява електоралната подкрепа на БСП. Сондажите не показват, че позицията, отстоявана от БСП, води до разширяване на гражданската подкрепа за тях.

-Този скандал в парламента потопи темата за ревизия на приватизацията. ГЕРБ иска промяна в конституцията. Ще се изкарат ли на показ престъпните сделки, или това е една пушилка?

-Промяна в конституцията е мащабно усилие, което предполага мащабна подкрепа. Съществена част от политиците в България обаче имат отношение към приватизационните сделки. Онова, което ми се струва логично и правилно да се случи, ако се върви към отмяна на давността за престъпления, е онези дела, които са били прекратени поради изтичане на давността, да бъдат подновени. Това е по-разумният и правноиздържан подход. Идеята за някаква изключителна национална ревизия, в която сделка по сделка да бъдат преглеждани и евентуално да бъдат прекратявани със задна дата, ми се струва прекалено голямо усилие, за което няма устойчива парламентарна подкрепа. Когато се стигне до чувствителни за една или друга политическа сила приватизационна сделка, това мнозинство ще се разпадне.

-Другата тема, която беше изместена от бурята в парламента, беше докладът на Брюксел. Какво ни каза ЕК според вас?

-Документът е много кратък, със сигурност тези 12 страници, които представлява докладът, са по-малко от досегашните подобни. Докладите досега имаха и техническа част с конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети. Докладът сега трябва да бъде поставен в един по-ясен контекст. На първо място той идва 9 месеца след предишния и в това отношение го допълва и отчита междинно развитие. Второто важно послание е, че срокът, до който България трябва да се справи, е краят на следващата година. Мандатът на Европейската комисия изтича, от началото на 2019-а ще бъдем в кампания за Европейския парламент и България има около една година, в която би могла да компенсира забавянето с тези поне 10. Важното в доклада е, че няма нови идеи, няма нови експерименти, не ни се предлага да направим нови много тежки структурни реформи. Има ясни 17 препоръки, които са от доклада от януари. Документът сега отчита докъде за тези месеци след парламентарните избори законодателната, изпълнителната и съдебната власт са успели да се придвижат в изпълнението на тези мерки. Да, изводът в доклада е, че нито една от тях не е изцяло изчерпана. Но в сравнение с предходни доклади тук има списък с неща, които реално са направени - след промяната на Закона за съдебната власт, прекият избор на членове на ВСС, разделянето на двете колегии - всичко това са конкретни неща, които България има основание да отстоява. Досега имахме няколко доклада, в които в общи линии се говореше твърде общо за проблемите. В момента е ясно, че това е дневният ред, ЕК ще наблюдава вече само изпълнението на тези 17 препоръки, няма нови препоръки, трябва да се изпълнят тези и имаме една година, в която това трябва да се случи.

-Само след месец и половина ние ще поемем европредседателството, как този доклад ще се отрази върху имиджа на държавата?

-Той и досега се отразява върху образа и на България, и на Румъния. Преди дни имаше в представителството на ЕК в София едно паралелно представяне - представителят на ЕК за България и представителят на ЕК за Румъния заедно представяха резултати от общественото мнение в двете страни. И по отношение на двете страни този мониторингов механизъм изигра своята роля. Даде основание на политици в Европа да се позовават на това че двете страни не са изпълнили нещо. Време е да излезем от този механизъм, и то с реално постигнати резултати. Така че отново казвам - имаме една година, за да бъдат постигнати тези вече конкретни, поставени във времето, ясно описани действия.

-Задават ли се предсрочни избори?

-Не. БСП не е готова за избори. Нито една друга партия освен ГЕРБ не е готова за избори. Единствената партия, която би могла да отиде на предсрочни избори след три месеца, е ГЕРБ. Всички останали разчитат на стабилността на управляващото мнозинство и се позиционират спрямо следващите най-вероятно европейски и местни избори.

Коментари