Акад. Георги Марков: Без Деня на победата нямаше да има Ден на Европа

За нас продължавам да си мечтая да бъдем българи в Европа и да живеем като европейци в България

Интервю

от Хенриета Георгиева 898 прегледа 0

Не се поддавайте на автоцензурата - от нея дори американската армия не може да ви освободи


Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив, внук на герой от Първата световна война. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Дългогодишен директор на Института по история към БАН.

Какъв е историческият заряд на двойния празник 9 май - Ден на победата и Ден на Европа?

За да има Ден на съвременна Европа, на Европейския съюз, трябваше да има Ден на победата на антихитлеристката коалиция. Без този Ден на победата щеше да има една друга нова Европа, на Третия Райх. Запознат съм с тези планове на Хитлер за обединение на Европа под германска власт. Поради това не бива да противопоставяме двата празника. Преди 4 г., бях председател на инициативния комитет за отбелязване на 70-годишнината от Деня на победата, чух приказки: Ще отбележим Деня на Европа, а не Ден на победата. Тъй като се свързва преди всичко с победата на Червената армия на Източния фронт. Но дори Уинстън Чърчил признава, че без Червената армия нямаше да има победа над Третия Райх, нямаше да има такъв Ден на победата. В Първата световна война решаващият фронт е Западният, а във Втората световна война - Източният.


Истината е ясна - в последните минути на 8 май 1945 г. в Берлин се подписва безусловната капитулация на Третия Райх, с което завършва войната в Европа, но тя продължава в Азия срещу Япония до 2 септември 1945 г. За Европа обаче 9 май е първият ден на мира след Втората световна война. Без 9 май 1945 г. нямаше да има 9 май 1950 г. Това трябва да се признае исторически, а не да се политизира, да се свързва само с паметника на Червената армия, който журналистът Иво Инджев упорито иска да събори.

Да престанат да бръщолевят политици, политолози и историци любители. 9 май е и Ден на Европа, заради Декларацията на Робер Шуман от 1950 г., поставила началото на европейското следвоенно обединение. Декларацията неслучайно е произнесена точно на 9 май.

Трябва да се разглежда тази историческа приемственост между края на Втората световна война в Европа и победата над Третия Райх.


Искам да изтъкна, че загубихме Втората световна война. Въпреки че воювахме в заключителния етап на войната срещу Германия, не бяхме признати не само за съюзници, а дори за съвоюваща страна. И на 10 февруари 1947 г. подписахме заедно с другите съюзници на Третия Райх договор, отново в Париж, като победена държава, със съответните клаузи за репарации и военни ограничения.


Но победата на антихитлеристката коалиция създава предпоставки за развитие на следвоенна Европа и след Студената война, когато вече го няма СССР, основна опора на антихитлеристката коалиция. Така че едната дата предшества и предпоставя другата.

Не бива да политизираме историята. Напоследък се дразня от една нова автоцензура - наричат я политическа коректност, която замества идеологическата преди 1989 г. По-младите колеги се съобразяват с тази или онази фондация и премълчават някои факти. Не мога да приема до американското посолство паметник на американските летци, загинали геройски в небето над София.


Историята е такава, каквато е, не можем да я променим, няма как да върнем миналото. От 60 милиона жертви във Втората световна война 26 милиона са съветски граждани. Нека уважаваме числата.


Преди 1989 г. се премълчаваше значението на Втория фронт, който също има принос за края на войната. Сега пък излиза, че войната се е решила на Втория фронт, което просто не е така.

Заздравяха ли раните от войната 74 г. по-късно?

Дълбоки са раните. Имам впечатления и от Германия, и от Русия, работил съм по архивите. Руският народ даде страшно много жертви.

Няма друг народ страдалец като руския, който да не рухне след толкова жертви

Наскоро един депутат сподели надежди, че засилени санкции срещу Русия щели да доведат до икономическа криза и падане на Путин. Ами после? Кой ще държи бутона на ядреното куфарче? Явно депутатът не е чел Достоевски, не познава народопсихологията на руснаците, които колкото повече страдат, толкова повече се стягат. Ако на американците им закрият Макдоналдс, ще запалят Белия дом, не дай боже. А руснаците ще карат на хляб и водка, както са карали векове наред.


Нека не политизираме историята, да почетем жертвите във Втората световна война, да отдадем почит и към загиналите руски войници и да не бутаме паметника на Червената армия. Има договор от 1992 г., съгласно който трябва да се съхранят паметниците на руската и на Съветската армия, включително и Альоша в Пловдив. Като бутнаха мавзолея на Георги Димитров, заличиха ли ония 45 години?!

Да,преди 1989 г. имаше концлагер в Белене, но бе построен и НДК,домакин на скорошното ни европредседателство. Да не вкарваме историята ни в черно-бялата схема и да противопоставяме Деня на победата на Деня на Европа.

Десетилетия по-късно обаче светът остава разделен. Доколко тревожно е това?

Разделение имаше и след Втората световна война, когато светът беше двуполюсен. Имаше две велики сили. Но след края на Студената война САЩ решиха, че са вече единствената свръхсила, че ще направят света еднополюсен, ще осъществят глобализация по американски. Не може да има еднополюсен свят, историята го е доказала. Винаги се появява друга сила. Ето, възкръсна единствената империя в света, Китай отново стана свръхсила. Русия също се завръща като велика сила. Неслучайно Тръмп се отказа от глобализацията и се върна към изолационизма и протекционизма - видя, че глобализацията работи не за САЩ, а за Китай.

Ще преодолее ли Европа покровителственото отношение към нас, членките на ЕС от бившия соцлагер, което е една от разделителните линии?

Още преди 9 май 1945 г., на 9 октомври 1944 г. в Кремъл, Чърчил и Сталин делят процентно Югоизточна Европа. Чърчил ни продаде на Сталин. Ставаме военната плячка на Сталин, както казва един любител историк. Чърчил казва на Сталин: Накажи грешните българи!

Защо крият тази сделка между Изтока и Запада, между болшевизма и западната демокрация?!


Всъщност най-великият англичанин Уинстън Чърчил, обявен за такъв от сънародниците си, ни зачерква в червено още през май 1942 г., когато със съветския външен министър Вячеслав Молотов подписват съюзния договор. Обяснимо е, той ни мрази още заради провала на Дарданелската операция през 1915 г., когато България не се намесва във войната срещу Тройния съюз, срещу Османската империя и Чърчил е разжалван като министър на Адмиралтейството. Обяснимо е неговото българомразство. Чърчил е този, който ни предава на Сталин с удоволствие, нека знаем истината и за най-великия англичанин!

Но и днес в ЕС гледат на източноевропейските страни като на обременени от комунизъм, били сме 45 г. под петата на комунизма и още не сме били дорасли за демокрация. Има пренебрежение, под сурдинка.


Затова Виктор Орбан е прав да се възмущава. Когато унгарците въстанаха през 1956 г., западните велики сили ги изоставиха. През 1968 г., когато войските на Варшавския договор влязоха в Чехословакия, държавният лидер Александър Дупчек е в Кремъл. За да го смачка морално, вождът на СССР Леонид Брежнев му казва: Няма да изтървем Чехословакия, геополитическия ключ на Европа! Снощи уведомих президента на САЩ Линдън Джонсън, че влизаме в Чехословакия, и той каза: "Влизайте!". Това е цинизмът на голямата политика. Има го и на Изток, и на Запад.

Кое е най-важно за България в днешна Европа, изправена пред толкова предизвикателства?


Трябва да ни признаят не за първо и второ качество европейци съобразно това кой кога се бил присъединил към ЕС. Трябва да ни признаят за част от европейската християнска цивилизация. Имаме история, толкова древна, която много европейски държави нямат. Нека не бъдат високомерни, да не ни натякват за отпусканите за магистрали пари.

Важно е в епохата на глобализация да запазим националната си идентичност. Много мощни фондации харчат луди пари, за да изграждат европейска идентичност. Били сме първо европейци, а после българи! Напротив - точно обратното, това, че сме добри българи, не ни пречи да сме добри европейци. Още през 2006 г. обявих моята мечта: да бъдем българи в Европа и да живеем като европейци в България. Дано се осъществи!


Не сме научили уроците на историята. Трябва да спрем да пренаписваме учебници. А медиите не трябва да се поддават на автоцензурата - от нея дори американската армия няма да може да ви освободи!