9-годишният, размазал връстник: Убих го, за да спре да плаче

Безпризорното момче дълго се измъкваше от полицията, която беше набелязала друг виновник

Крими

от Делян Аврамов 3766 прегледа 0

Историята на Асен Андреев от Хасково е сред най-смразяващите кръвта случаи в България. През 2004-а той разби с плочка главата на 2-годишната Кичка Колева. За щастие момиченцето оцеля. Не оцеля обаче пребитият по сходен начин през 2006-а 8-годишен Мурад Мустафов. Тялото му бе открито захвърлено върху боклуци в квартал „Хисаря”.

Майка е поела с дъщеричката си към банкомат в Хасково, за да си изтегли детските. Жената изпуска за момент от поглед 2-годишната си щерка Кичка Георгиева в центъра на града през юли 2004 г. и детето изчезва. Веднага започва издирване.

След часове полицаите се натъкват на ужасяваща гледка. В градинката зад Дома на армията Кичка е открита в безсъзнание с разбита глава и рани по краката.

Така започва историята, която години по-късно бе описана от журналиста Тодор Кръшков в романа му „Брутално.bg”. Именно Кръшков впоследствие откри алибито на първия заподозрян по случая.

Вероятно заради растящото напрежение и безпокойство на хората полицията побърза да арестува 27-годишния Станимир Георгиев от близкото село Орлово. 4 дни след инцидента бе обявено, че Станчо, който страда от олигофрения, е извършител на тежкото престъпление. Служители на реда услужливо разходиха пред фотообективите и камерите на репортерите страдащия от тежка форма на умствена изостаналост.

Междувременно бяха събрани 2000 подписа от хасковлии с настояването за смъртно наказание за Станчо. Той обаче не можеше да бъде съден заради психичното му състояние. След още три дни в регионалния вестник „Новинар юг” излезе публикацията на Тодор Кръшков, която цитираше жители на Орлово, видели Станчо да пренася жито на своя съселянка в същия ден и час, в който би трябвало да е извършено издевателството с момиченцето.

Постепенно случаят взе да заглъхва до другото зверство от ноември 2006 година. Тогава сред боклуци в полето край квартал „Хисаря” бе открит трупът на 8-годишния Мурат Мустафов. За последно момчето било забелязано да си играе на улица „Белоградчик”, където го оставил училищният бодигард. В 9.30 ч. на 15 ноември тялото на детето било открито от местен овчар.

Часове след огледа на мястото там пак пристига оперативна група на полицията. От една от колите криминалистите извеждат дребно мургаво момче. Това е 9-годишният Асен Андреев. Малко по-късно същия ден полицията обяви, че хлапето е признало за убийството на Мурад. До него полицаите стигнали, след като свидетели разказали, че видели Асен и жертвата му заедно около 15 часа на 14 ноември. Те отишли да занесат хляб на бабата на Андреев. На връщане от жилището й станало и убийството. „Мурад падна, докато си играехме, удари се и взе да реве много силно. Затова го ударих с камък в главата, за да спре”, обяснил пред разследващите Асен. После допълнил, че се прибрал в апартамента си в квартал „Орфей”, където си играл на компютърни игри.

Впоследствие медицинска експертиза установи, че главата на 8-годишното момче е смазана с над 15 удара с камък.

За да се предотврати вендета след разкриването на този случай, невръстният извършител бе поставен под полицейска закрила.

На 17 февруари Асен бе отведен под конвой за разпит от следовател пред съдия. На излизане от залата следователят Петко Петков обяви другата смразяваща новина, че освен за убийството на Мурад Мустафов, малолетният Андреев е признал и за жестокия побой над малката Кичка. Сторил го, когато бил 7-годишен. На разследващите им направил впечатление сходният начин на извършване на зверството в двата случая.


„Срещнах момиченцето и го заведох да се люшкаме. После тя каза, че иска при майка си, и се разплака. Ударих й един шамар. Продължи да плаче. Заведох я в градинката зад ДНА и я ударих с плочката в главата няколко пъти, за да спре да реве”, разказал Асен, но обяснил, че не помни точно колко удара е нанесъл.


„Най-после е приключен случаят, който стоя отворен повече от 2 г. и по който бе задържан невинен човек”, каза тогава следователят Петков.


„Реално Асен е бил лишен от родителски надзор. Майка му го е изоставила, когато е бил 2-годишен, а баща му не го е припознал след раждането и няма родителски права. Андреев беше записан в училището в село Клокотница, но не е посещавал учебните занятия. Израснал е по улиците”, припомниха запознати със случая му.

След изтичането на полицейската закрила Асен Андреев бе пратен в Дом за малолетни в Пловдив. След 2017-а с решение на съда бе пратен в ТВУ за 3 години.

„Не е в интерес на Асен да бъде огласено мястото, на което ще бъде изпратен, тъй като към него има отправени заплахи”, коментираха тогава магистрати. Според психолозите тогава той бил абсолютно адекватен и е съзнавал деянията си. Не проявява агресивност и е намерил приятели в Дома в Пловдив, където бе временно настанен. Там към него е прикрепен възпитател, който го държи под непрестанно наблюдение.

По неофициална информация Андреев прикарал 3-те години в ТВУ-то в Бусманци. В момента вече е пълнолетен - на 21 години.

Авторът на романа „Брутално.bg” Тодор Кръшков:

След два шамара ще признае, че е убил и Кенеди

Потресаващата случка с децата е включена в романа „Брутално.bg” на писателя и журналист Тодор Кръшков. След „Кръв” това е втората му книга, номинирана за роман на годината на фондация ВИК.

Кръшков успя да открие, че набеденият за престъплението има алиби.

„То си беше за книга, когато всичко лъсна. За описване е как дете от седмата до деветата си година води полицията за носа. И с ината си по версията за Станимир Георгиев полицията да допусне да се стигне до убийството на дете”, коментира Кръшков. Той допълни, че случката с умствено изостаналия е типичен пример за т.нар. схема „оперативен резерв” на МВР. „Тя действа и досега при подобни случаи. Образно казано - Мунчо като Станимир има по много села и градове в България. В неговия случай след почерпка с вафла, лимонада, сладолед и два шамара той ще признае, че е стрелял и по президента Кенеди. Най-лесната измислица със заподозрян, който няма как да бъде съден, а от друга страна, полицията трупа точки за разкриваемост и активи, а няма престъпник”, убеден е Кръшков.

„Беше петък, когато полицията обяви, че Станимир Георгиев е арестуван и е признал за случката с Кичка. Полицаите разхождаха задържания като мечка. Тогава нямахме съботен брой и повечето други колеги щяха да ме изпреварят. Затова реших да отида до Орлово и да говоря с майката и съселяните на Станчо, за да напиша нещо по-различно. Не очаквах да се случи точно това. Първо намерих майка му. Живееше в барака от найлони и картони. Тя ми обясни, че си е бил на село, когато би трябвало да е в Хасково, и че нищо не е направил. Допълни, че цял ден е помагал на жена и е пренасял житото .

Заведе ме при въпросната съселянка. Тя потвърди казаното от майката. Същото заявиха и още няколко комшии. Върнах се, направих материала и в понеделник излезе. Щом публикацията се появи по лавките, отидох и при следователя Петко Петков. Беше ядосан, но ми каза: „Хубаво си го написал!”. Петков е от дълги години следовател и не вярваше от самото начало, че Станимир е извършителят, и виждаше, че доказателствата издишат”, спомня си Тодор историята за алибито на Станчо. Кръшков добави, че попитал няколко дни по-късно и тогавашния шеф на РДВР-Хасково полк. Иван Петров дали е сигурен, че младият мъж от Орлово е нападателят на 2-годишното момиченце. „Да, категорично”, отговори ми той", сподели журналистът.

Коментари