За ракетата на Гришо, перата и перушината

Коментари

от Красимир ДИМОВСКИ 513 прегледа 0

 За ракетата на Гришо, перата и перушината

Ракетата на Гришо събуди заспалите чувства на възторг у народа и възбуди едни хора от двайсетаците. Ония, дето са от двайсетте процента на професор Иво Христов. Които са тесни интелектуалци (да не се бъркат с тесните социалисти). Вопълът на журналиста Волгин например,  че "да превръщаш някакъв спортист в идол е признак на много, ама наистина много нисък интелект", направо го прати в челната десетка на осемдесетаците (обратните на интелектуалците).

Вчера обаче и писателят Терзийски додаде в интелектуален пристъп (да не се бърка с друг) следното: "Григор Димитров, известен български тенисист с европейски и световни постижения, получи за играта си в Лондон 2,5 млн. долара. Игра на тенис. Горе-долу в същите времена писателят Калин Терзийски - също получавал европейско и световно признание, докато пишеше за лондонско издание, а именно - за вестника на българите, живеещи във Великобритания - получаваше за всеки свой разказ по 25 паунда". Разсъжденията за тарифите вече не са от компетенцията на Иво Христов. Те надхвърлят неговата оптимистична теория за българския народ и директно ни пращат при колегата му - социалния психолог Иван Хаджийски. Който пише: "Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас- завистта". Сещате ли се, онази, шестата от поредицата на смъртните грехове. Между другото, понеже е време за пост и богопослушие, да ви ги напомня: похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и горделивост.   

Ама това са други работи, свързани с ценностите. За споровете на нашите интелектуалци и политици днес какво да кажем - мъката им е и в бита, и в душевността. Бит като Волгин и душевни като Терзийски.

Не знам още колко скрити двайсетаци ще се закачат за ракетата на Гришо... Знам само, че между тенис ракетата и писателското перо няма никаква, ама никаква разлика. Всичко зависи от ръката на този, който ги държи. И от това, дето е над ръката - ума. И от това, дето е над ума - таланта. А между това да си най-добрият на на финалния Мастърс в тениса и да пишеш сюжети за гурбетчийското "будилниче" общото е само, че действията се развиват в Лондон. Нещо като компютри, компоти и така нататък.  

Когато многоуважаваният Терзийски вземе Нобел за литература, ще получи в комплект и онези пусти "2,5 млн. долара". Когато попадне в топ 3 на световните бестселъри - също.  

С една дума - също като Гришо.

Коментари