Надникът на преписвачите в Рим бил 25 сребърника, или 1 златна монета

Най-скъпо платени сред учителите били тези по публично говорене. Всеки техен възпитаник им плащал по 250 денарии месечно

Регион

от Делян Аврамов 3030 прегледа 0

Експозиция "Парите през вековете. От древността до наши дни" е подредена в хасковския Регионален исторически музей (РИМ) по повод 90-годишнината му. Нумизматичният рай е показан в новата зала на РИМ, чийто ремонт приключи. Част от изложените монети до І в. сл.  Хр. са в монетен каталог на английски, който може да бъде купен в музея. На откриването бе световно признатият специалист по нумизматика и бивш директор на Националния исторически музей проф. Иля Прокопов.

Експозицията може да бъде видяна от вторник до неделя, уточниха от РИМ.

Преди появата на парите хората от най-древните времена са разменяли храни и предмети, тясно свързани с ежедневието им. Това са различни изделия от кост, кремък или глина, плодове и зеленчуци, месо и риба. С развитието на търговията се оформя и нишата за задоволяването на капризите на по-заможните класи и постройки. Става въпрос за екзотични подправки, скъпи платове и накити от злато или сребро.

Пазарите се сформирали под покровителството на храмовете и божества. Обособени били специални места за размяна. Там важали определени условия и правила. Така пазарът се превърнал в едно от най-оживените места, където можело да се намерят изобилие от стоки, а хората търгували спокойни, че няма да бъдат измамени или ограбени.

Изобилието от различни платежни средства обаче затруднявало търговците. Постепенно древните разбрали, че е много по-удобно да използват универсални предмети за сделките си. Това били парчета метал с предварително установено тегло. Така в Източното Средиземноморие се появили предмети от метал, изпълнявали ролята на пари при сключването на сделки по тържищата. Тези  разплащателни средства сега са известни като домонетни форми. Сред тях са слитъците, изобразяващи разпъната волска кожа, предмети във формата на брадвички, сърпчета, гривни, делфинчета, рибки, стрелички и други. Такива артефакти са откривани и по нашите земи.

Най-старата показана монета в експозицията "Парите през вековете. От древността до наши дни" е кизик от едноименния гръцки град от южния бряг на Мраморно море. Монетата е от VІ в. пр. Хр. Тя тежи 16 грама и е изработена от естествено злато и сребро. От едната й страна е изобразена риба тон, основната стока, с която Кизик търгувал в онези времена.

Римляните започнали да секат монети около ІІІ век преди Христа. Те възприели идеята от древните гърци. Първият монетен двор на Рим бил на хълма Капитолий, непосредствено до храма на богинята Юнона – съпругата на върховния бог Юпитер. Названието „монета” идва от един от епитетите на Юнона, който означава „защитница”, „покровителка” или „пазителка” на римляните.

През І - ІІ век амфора със зехтин се търгувала за 1 денарий. Тази монета е изработена от сребро. 100 обикновени бутилки вино стрували 1 ауреус. Това е най-скъпата монета, защото е отсечена от злато. Парата с най-ниска себестойност в древен Рим е бронзовият ас. 2 аса пък били равностойни на 1 дупондий, също от бронз. 4 аса пък образували 1 бронзов сестерций. От 10 до 16 аса се равнявали на сребърен денарий. 25 денарии се разменяли срещу 1 златен ауреус. Така хлябът преди около 2000 г. в Рим струвал 1.5 денарии. Един вол струвал 100 сребърни монети или 4 златни. Цената за теле пък била 20 денарии. 

През ІІІ – ІV в. работниците, пастирите и тогавашният аналог на съвременните репортери – преписвачите, получавали 20-25 сребърни монети дневно или надник по 1 жълтица, ако обърнем денариите в ауреуси. Това било достатъчно  да си купят 2 кг месо или 6 чаши пшеничено вино. „За 3 дни биха могли да си купят чифт евтини обувки, а за месец риза”, коментираха уредници от Регионалния исторически музей в Хасково. Месечно началните учители взимали  за един ученик по 50 сребърни монети, или 2 жълтици. Най-скъпо платени били преподавателите по публично говорене. Всеки техен ученик месечно трябвало да им брои по 250 денарии.

Във военно време парите за армията се пренасяли в мобилни монетарници. Те са популярни сред колекционерите като легионерски касички.

Без да ни е нужна машина на времето, се пренасяме в Източната римска империя, иначе казано Византия. След налагането на християнството в империята на лицето на монетите се появяват Исус Христос и Богородица. На гърба се изобразяват други светци. Гръцките букви заместват латинските, а езическите знаци отстъпват място на православната символика. Сечали се монети от мед и злато, сребърните били рядкост. Паричните единици във Византия се сформирали на основата на златния солид и неговите подразделения семис – половин солид, и термис – една трета от солида. В обращение за ежедневни нужди са и медните пари. Такава е фолисът. Това е медна монета от 40 нумии, използвана при дребни сделки.

Отсичани били и нейни разновидности. Такава е половин фолис или 20 нумии. Имало още деканумия – 10 нумии, и пентанумия – 5 нумии.

През V-VІІІ век хората заработвали средно по 5-6 солида годишно. Близо 80% от доходите си харчили за храна. През VІ век килограм жито струвал 1-2 фолиса, а килограм хляб между 3 и 5 фолиса. Лещата била друга широко разпространена стока. Килограм от нея се харчел по 2-3 фолиса. Между 7 и 14 фолиса струвал литър зехтин. Най-евтината риба се продавала за около 3 фолиса за килограм. Цената на магаретата вървяла обаче от 3 до 8 златни солида. Работните коне  стрували между 10 и 15 жълтици. Специално обучените ездитни военни коне обаче били доста по скъпи. Цената им варирала от поне 18 солида и достигала до 23 златни пари.

Занаятчиите, войниците и чиновниците си позволявали да купят със спестяванията си имоти или да си платят медицински преглед или дори лека хирургична намеса./Марица

 

Коментари