На 24 май комунистите тачат Петилетката*

На манифестациите в деня на светите братя Кирил и Методий повече са лозунгите, напомнящи за „революционното дело на БКП” *

Хасково

от Д-р Веселина Узунова, РИМ-Хасково 246 прегледа 0

Всяка година през най-красивия месец на пролетта отбелязваме Деня на солунските братя Св. св. Кирил и Методий и тяхното велико дело – славянската азбука. Още в края на ІХ век Източноправославната църква официално ги признава за светци, а през ХІІ век тя започва да отбелязва 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Денят не е избран случайно. Той е свързан с времето на Великоморавската мисия на двамата просветители, когато те със своята проповедническа дейност успяват да наложат славянската азбука сред част от западните славяни, за да могат и те да почитат Бога на свой език. Десет века по-късно, през 1863 г. Всеруският Синод взема решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий !“ След това решение църковният празник се чества във всички православни славянски страни.

Много по-рано още през 1851 г. за първи път в епархийското училище в Пловдив, по инициатива на Найден Геров 11 май се отбелязва не само като църковен празник на двамата братя, но и като граждански. Пет години по-късно - през 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. Св. Кирил и Методий – 11 май да бъде тачен като празник на българските ученици. Още през 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан” в Цариград, а през следващите години започва да се празнува и във все повече български градове.

На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" с първи стих "Върви, народе възродени”. Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише песен за наближаващия църковен празник на Св. св. Кирил и Методий и той използва като особено подходящ текста на Ст. Михайловски, към който написва музика. През следващата 1902 г. тази песен звучи като химн на празника на братята просветители в цялата страна.

Когато през 1916 г. в България се въвежда Григорианския календар, празникът се чества и от църквата и от държавата в един ден – 24 май. Отделянето на църковния от светския календар след 1969 г. оставя 11 май като църковен празник, а 24 май – граждански.

В Хасково празникът на светите братя Кирил и Методий се отбелязва още през 70-те години на ХІХ в. с тържествена църковна служба и празнично училищно тържество, а по-късно се въвеждат и шумни ученически шествия, начело с окичените със цветя ликове на солунските братя.

Дълголетната традиция да се чества деня на солунските просветители се продължава и след държавнополитическите промени на 9 септември 1944 г. Но както във всички сфери на обществения живот, и празничният календар претърпява промени, за да отговарят на ОФ-политиките и да въплъщават духа на новия обещственополитически режим. Именно в този дух Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България между 1953 и 1988 г. е преименуван на Ден на Ботев и загиналите в борбата против турското робство, капитализма, фашизма и в Отечествената война. 24 май също претърпява поправки. Първите по-големи празненства са през 1949 г., когато с указ е учредено най-високото отличие за наука, изкуство и култура в НРБ - Димитровският орден. През тези първи години празникът е поставен сред второстепенните и след Деня на свободата 9 септември и Деня на труда 1 май, и не е удостоен с толкова пищни манифестации и празненства. Впоследствие празникът е включен към партийния календар и през 60-те години започва да се чества с масови мероприятия в училищата и общоградски манифестации. Променя се и името му в духа на тогавашното партийно-атеистично възпитание и от ден на Светите братя Кирил и Методий, той се превръща в Ден на българската просвета и култура. Традиционно се отбелзва с манифестации, в които повече са лозунгите, напомнящи за „революционното дело на БКП”, отколкото преклонение и възвеличаване делото на двамата просветители. Много често именно на манифестацията се припомня за Петилетката – неизменната цел в живота на всеки трудещ се. „Винаги сред народа, винаги на ясни класови позиции. Това е верую и призив едновременно. Призив на партията и верую на цялата художествена интелигенция”, се казва в един кинопреглед от 1966 г. по случай 24-ти май.

През първите 5 години след 9-ти септември в страната, според запазените в архивите многобройни документи, стартира цялостна реформа в образованието, тъй като преустройството в тази област е от ключово значение за бъдещето на управляващата партия - изграждането на стабилно социалистическо общество и вярна на партията и народа марксистко-ленинска интелигенция. Още с излизане на програмата на ОФ за образованието на 17 септември 1944 г., където се приоритизира трудовия елемент в обучението и широката достъпност на народното образование е преценено, че за осъществяването на тези цели е необходимо прочистването на съществуващия учителски състав и създаването на „нова армия от боеспособно учителство”. В Хасково просветните въпроси се простират от проблемната материална база до ниския успех на учениците и крайният недостиг на учители. По време на съветската окупация повечето училища в Хасково и околните села са заети от съветските войски, пребиваващи на гарнизони в общината. Както отбелязва кметът Г. Даскалов, след напускането им сградите са „много изкъртени, повредени и се нуждаят от ремонт”. Това допълнително усложнява успешното възобновяване на учебния процес в града.

По данни към 1951 г. Хасковски окръг се нарежда на второ място по брой на училища (758) след Софийски. Към есента на 1949 г. Хасково разполага с 6 начални училища, 3 прогимназии, 7 гимназии и 3 малцинствени училища с общо 5340 ученици и 183 учители. Строежи, ремонти и модернизиране занимават местните партийни и държавни ръководители. Усилията са насочени към общодостъпно основно образование, в центъра на което се поставя социалистическото възпитание. Политическото прочистване на учителските състави изправя управляващите пред сериозен недостиг на учители по много предмети и високия процент на слабите ученици. Оказва се, че учителите трудно се адаптират към новите учебни планове и приоритизирането на необичайни дотогава учебни дисциплини. Нерядко явление през тези години са и ученическите стачки и бунтове в гимназиите, вероятно предизвикани от чистката сред учителите, нововъведенията на ОФ в учебните програми и лошата материална база. Случващото се в просветата, а и настъпилите промени се отразяват върху учебно-възпитателния процес и неговите резултати - средният успех на хасковските ученици до 1949 г. се движи между 3.30 и 3.75.

В резултат на безогледните чистки в периода между 1944 и 1948 г. броят на уволнените учители за страната надхвърля 4000 души. Няма информация точно колко са уволнените и изселените учители от Хасково в двата етапа на организираното прочистване – между 1944 и 1946 г. и след изборите през 1946 г., когато специално Окръжно инструктира да се уволнят учителите, симпатизиращи на царското семейство и подкрепили кандидати на опозицията на последните избори. В тази група са включени и онези, гласували за кандидати на коалиционните партньори на ОФ, участвали в изборите с отделни листи. По-известни случаи на упражнени репресии над учители са осъдените от Народния съд Поля Григорова, Иван Петканов и Атанас Николов, учителите в прогимназиите Рапонджиев и Рамадан, които учили децата, че има Бог, учителите в Земеделската гимназия Люба Брайкова и Лиляна Овчарова и др. Чистки са организирани и сред учениците и студентите. По решение на преподавателските съвети по политически причини са изключени 27 хасковски студенти от висши училища, а създадените родитело-учителски комитети получават правото да проучват, предлагат за изключване и изключват ученици – деца на „врагове на народа”. Десетки от тях остават без право да завършат гимназиално образование или да продължат в университета.

Министерството на народното просвещение назначава специална комисия, която да инспектира учебната литература и да предложи учебници за унищожение или пренаписване, така че те напълно да отговарят на директивите за пропагандата и просвещението на ОФ. Още през септември 1944 г. в бр. 15 на в. „Народна борба” учителят от с. Брястово Т.К. Митев разкритикува старата учебна програма на увеличените хорариуми по история, български език и литература и вероучение, твърдейки че така се е целяло единствено издигането на „великобългарските шовинистични идеали на фашизма”. Ненужно според него е „съзнателното търсене на онези събития, в които е проявена жестокост и господство на българския народ над съседите му”. В защитната си теза за просветната програма на ОФ, Митев не пощадява традициите в българското образование в нито една дисциплина. Предметите, насочени към възпитание на родолюбива младеж с богата общочовешка ценностна система са разнищени и отхвърлени като вредни. Смята се за правилно „пълното унищожение на цялата идеалистична схоластика в училищата и въвеждане на трудовия принцип при обучението”. Такава радикална промяна и такова неистово отрицание на всичко „старо” прогонва доброволно или насилствено квалифицираните преподавателски кадри от училищата. Поради крайната липса на учители от министерството премахват изискванията за ценз при постъпване на работа като редовен учител. Предимство да заемат учителски места се дава на партизаните, политическите затворници и участниците в съпротивителното движение или техните съпруги, пред всички останали, независимо от квалификацията и опита. Създава се пословичната практика за привилегироване децата на изявените партийци, което води до спадане нивото на общото образование. От лятото на 1945 г. се премахва една година от гимназиалния курс на обучение, за да могат младежите да се включат в производството по-скоро.

Образователните промени, които съпътстват първото десетилетие от управлението на Комунистическата партия в България нанасят в значителна степен удар върху дългогодишната традиционна образователна система на страната през този период. Събитията от близкото минало ни дават повод в навечерието на големия празник на Светите братя Кирил и Методий през призмата на времето да оценим усилията и труда на учителите в онези години и по-късно за по-доброто и модерно образование и възпитание на бъдещите поколения.

* Заглавието е на редакцията

Коментари