Марта и Мартин празнуват днес

България

от Екип Марица 60 прегледа 0

Марта и Мартин празнуват днес

На днешния ден всички, които носят името Мартин и Марта имат имен ден. Те са кръстени на Свети Мартин Милостиви, който е бил епископ на град Тур.

На 12 октомври празнуваме паметта на светия наш отец Мартин Милостиви, епископ на град Тур (град в Галия (днешна Франция), намиращ се на ок. 350 км югозападно от Париж). Той произхождаше от Панония, от родители езичници, пише sveticarboris.net. Още от ранна възраст повярва в Христа и не обръщаше внимание на външното си образование, а се грижеше да напредва в Християнското учение и в науката на науките - тази за спасението на душата. Съвсем млад, на 12-годишна възраст той изпитваше желание да води уединен подвижнически живот по примера на преподобни Антоний, но баща му насила го изпрати да служи във войската в офицерски чин. Въпреки това Мартин и във воинското си звание живееше добродетелно и благочестиво.

Дълго време той не беше кръстен, а само оглашен, но по своето милосърдие надмина мнозина от християните. Като офицер, той беше изпратен на служба в Галия (днешна Франция). Веднъж през зимата настана страшен студ. Един ден, както минаваше през градските порти, Мартин видя някакъв полугол бедняк и макар сам да нямаше какво да му даде, сърцето му се изпълваше със състрадание - тогава без много да се замисля свали войнишкия си плащ, раздели го на две и половината даде на бедняка, а другата остави за себе си и сам се загърна в нея.

Някои от минаващите наблизо видяха постъпката му и взеха да се присмиват на чудноватото му облекло. Но той не се смути от това, а напротив - радваше се и помнеше думите на Спасителя: “гол бях, и Ме облякохте, ... доколкото сте сторили това на едного от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили” (Мат.25:36,40).

Същата нощ Мартин видя насън дивно видение: яви му се Сам Господ Иисус Христос, облечен в онази половина от плаща, която той бе дал на бедния. Спасителят се обърна към предстоящите пред Него Ангели и им рече:
- С този плащ Ме облече Мартин, макар все още да е само оглашен.

Когато се събуди, младият човек почувства в душата си неизказана радост и утеха, и незабавно прие св. Кръщение.

Две години по-късно св. Мартин напусна войската и предаде себе си на духовното ръководство на знаменития по своята образованост и благочестие Иларий, епископ на град Пуатие. Възлюбил от все сърце монашеския живот, той с дълбоко смирение отказваше на нееднократните предложения от страна на епископа да приеме презвитерски сан или поне дяконски.

Изминаха още няколко години. През това време младият подвижник напълно укрепна в добродетелта, и в изпитаната му чрез скърби и страдания душа все повече се умножаваше благодатта на Светия Дух. С разрешението на епископа той създаде монастир и скоро около него се събраха мнозина ревнители на иноческия живот.

Бог извършваше дивни чудеса заради Своя угодник св. Мартин. Веднъж той възкреси един оглашен, постъпил в монастира, който в негово отсъствие беше умрял. Нееднократно братята бяха свидетели как по време на св. Литургия Божията благодат видимо осенява преподобния.

След известно време епископската катедра в град Тур се освободи и трябваше да бъде избран епископ. Крайно смирен, св. Мартин дори и не помисляше за себе си такова нещо. Тогава под предлог да се помоли за една болна жена, християните го повикаха да излезе, заобиколиха го, отведоха го в града и насила го поставиха за епископ. Но и в този висок сан преподобният не остави своя строг подвижнически живот и често излизаше сам в някое уединено място за молитва и богоразмисъл.

Св. Мартин полагаше много грижи за обръщането на езичниците към Християнството и за изкореняването на идолопоклонството в Галия. Заради дивните чудеса, които Бог извършваше чрез него (например: светителят с молитва разруши един езически храм, а след това възкреси единствения син на някаква жена - езичница, който бе умрял) много невярващи хора се обърнаха и се присъединиха към Христовата Църква.

Веднъж св. Мартин влезе в Париж, съпровождан от множество народ, и на едно място видя някакъв прокажен човек, от когото всички се гнусяха. А той се приближи до него, целуна го и го благослови - тогава болният изведнъж се очисти от проказата, а на следния ден отиде в църквата и отправяше благодарствени молитви за изцелението си.

Неизброими бяха делата на милосърдие, които светителят проявяваше към бедните и нуждаещите се. Затова и хората го наричаха “Милостиви”. Нещо повече - своето крайно незлобие и ангелска кротост той по чуден начин предаваше и на околните си, и уталожаваше у тях поривите на гняв и жестокост.

Св. Мартин почина в Господа през 397 г., на около 80-годишна възраст. След блажената му кончина Бог прослави неговото тяло с нетление, а на гроба му се извършваха многобройни чудеса.

Православната църква празнува неговата памет на 12 октомври, а римокатолиците на 11 ноември.

 

Коментари