Докторът треньор Иван Горев: С жена ми имаме 12 извънбрачни деца

Спасихме живота на футболист, който си глътна езика по време на мач

Интервю

от Добринка ДИМОВА 82 прегледа 0

Докторът треньор Иван Горев: С жена ми имаме 12 извънбрачни деца

Д-р Иван Горев е най-добрият лекар сред треньорите и най-добрият треньор сред лекарите. Той е най-младият носител на наградата „Лекар на годината 2017”. Завършил е Медицински университет - Пловдив. Миналата година взима специалност по обща медицина и вече практикува в Куклен. Има около хиляда пациенти. Голямата му страст е баскетболът. В момента д-р Горев завършва курс за следдипломна квалификация за треньори към Национална спортна академия. Ръководи отбора на Атлетик 95 Куклен, който играе в Националната аматьорска лига по баскетбол.

Д-р Иван ГОРЕВ,  лекар на годината за 2017    

 


- Защо според вас бяхте номиниран за лекар на годината?

- Наградата в раздела „Млад лекар в доболничната помощ” беше една прекрасна развръзка на годината. Никой не ми каза защо съм номиниран и за мен бе голяма изненада. Вероятно роля за тази награда е изиграло и участието ми в сдружението „Вашку да Гама”. Това е мрежа за млади лекари в началото на специализацията си или непосредствено след взимане на специалност по обща медицина към Световната организация на общопрактикуващите лекари.

Аз съм първият наш представител там, участвам и в съвета на движението. „Вашку да Гама” се грижи за това младите лекари в общата медицина да имат възможност да виждат как се реализират колегите, да участват в проучвания и програми за обмяна.

Тази година в Прага се запознах за пръв път на живо с всички хора, които работят в движението. И съм много ентусиазиран да представям България там и да участваме по-активно.

- Как се насочихте към медицината?

- Майка ми е лекар, работим заедно. Неминуемо ми е повлияла. Ала някак от дете винаги съм искал да се занимавам с това. Майка ми има специалност педиатрия. Дълги години е работила като участъков лекар - предшественикът на съвременния фамилен лекар. Семейството на един такъв специалист е обречено често да се среща с неговата работа и с пациентите му. Защото го търсят постоянно вкъщи. Това продължава и до днес, случва се и с мен, но ние сме свикнали и не се оплакваме.

В общата медицина има много голям терен за развитие на млади лекари и възможности човек да се чувства щастлив от работата си в една такава специалност. Бих желал да послужа за пример в това отношение. Вероятно няма идеално щастие, но човек трябва да намира някакви свои начини да се чувства щастлив от всичко, което прави.

И да го прави с повече желание. Дори резултатите да не се появят веднага, да не спира да вярва, че рано или късно ще дойдат. Иначе без ентусиазъм нищо хубаво не може да се постигне.

- Разкажете някой случай от практиката ви, който няма да забравите цял живот.

- За съжаление докосващите случаи са свързани с не много приятни ситуации. Обикновено са свързани с близки. Бащата на мой приятел се оплака, че е настинал. Дойде при мен за преглед със задух и изпотяване. Реших да му направя кардиограма и се оказа, че има масивен инфаркт. За щастие достатъчно бързо стигна до интензивно кардиологично отделение, където му спасиха живота.

Често с майка ми преглеждаме дечица, които пренасочваме за консултация. Понякога се оказва, че имат по-сериозен проблем. Ако си го уловил навреме, е удовлетворяващо, че не си пропуснал нещо.

Преди време пък давах дежурства на спортни събития. Един от първите ми напрегнати случаи е, когато по време на мач футболист си удари главата, загуби съзнание и си глътна езика. Акуратната намеса му спаси живота на това момче.

- Кои са най-сериозните проблеми в работата ви?

- Най-баналният проблем е с ресурса, който предлага общата медицина, и недотам добрата му употреба. Ние трябва да правим дадени изследвания на пациенти с определено заболяване. Но се оказва, че невинаги в момента те са най-необходимите за този човек. И когато искаш да му направиш изследване, което по една или друга причина е по-необходимо, си с вързани ръце.

Налага се да го прехвърляш, да търсиш друг вариант. Дори човекът да си плати изследването, което не е приемливо, но все още се случва в системата. Важно също така е да се обърне внимание на липсата на доверие към младите лекари. Някои от колегите се оплакват, че не получават достатъчно възможност за изява и развитие, което ги кара да избират други места за специализация, дори извън страната.

Злободневните проблеми пък са нормативни. В държавите, които имат по-голям опит, редица проблеми са преодолени с електронното здравеопазване. При нас тепърва се надяваме това да се случи. Много би облекчило работата ни, ако има някакъв здравен регистър, електронни досиета. Това обаче изисква и сериозно инвестиране.

- Мислите ли за специализации?

- Работата на общопрактикуващите лекари е достатъчно ангажираща и нямаме никакво време за допълнителни специализации. Единственото се опитвам да започна да правя ехографии на пациентите в Куклен заедно с мой колега, който е по-тесен специалист в тази сфера. Ала занапред ще го развиваме това начинание.

- Как съчетавате работата си като лекар с ангажиментите към баскетболния отбор?

- Заниманията с отбора ме спасяват от прегарянето в работата, което е проблем за голяма част от общопрактикуващите лекари. Аз съм запален спортист от дете. Освен баскетбол дълго време съм играл и футбол. В университета бях и в двата отбора. В един момент, когато започнах да работя по-активно, осъзнах, че нямам достатъчно време да спортувам. И реших да променя това.

Всичко започна от едно отборче в Куклен от 5-6 момчета. В началото беше много трудно да се сработим. Участвахме в една лига в Пловдив. За всички беше нещо ново да играят организиран баскетбол.

В Куклен имаме и детски отбор, който участва на различни нива. Треньорът и мениджър на детския отбор ми предложи някои от по-големите деца да ги взема в един своеобразен мъжки отбор.

Някои от тях участваха за известно време, но след това станаха студенти и се разпръснаха из цялата страна. Тогава остана възможността да сформираме отбор с момчетата, с които така или иначе се познаваме. Не всички са от Куклен, повечето са пловдивчани. И така човек по човек сформирахме Атлетик 95 Куклен. Избирал съм ги не толкова според някакво върховно спортно майсторство, а според това да имат добри личностни качества, за да могат да създадат добър колектив.

Знаехме, че в София има Национална аматьорска лига по баскетбол. Условията са добри и ние решихме да се пробваме. Миналата година започнахме от трета дивизия, успяхме да я спечелим и се качихме в горната, втора дивизия. Това беше доста героично за нас.

Едно, че двама от основните ни състезатели се контузиха точно за финалния мач. Друго, че отборът, който цяла година водеше дивизията, игра с нас на финала. И ние бихме убедително.

- Феновете имате ли си? Разкажете някоя забавна история от мач.

- Близките, приятелите и семействата на момчетата са ни фенове. Идват по 20-30 човека на мач. Винаги е много забавно. През септември тази година се ожених и разбира се, целият отбор беше поканен на сватбата.

Жена ми Ангелина не одобрява това мое хоби, защото отнема много от времето ми. Ала момчетата решили да ни изненадат, като ни подарят една огромна картина, на която е изобразен целият отбор.

И поднасяйки ни я, обясниха на Ангелина, че вече се е сдобила с 12 извънбрачни деца, за които трябва да се грижи и да не ги отхвърля с лека ръка. Беше много прочувствено. По време на редовния сезон пък претърпях операция. Имах скъсана коленна връзка, раздвижването става бавно. Наложи се да водя един мач по телефона.

На следващия обаче момчетата ме принудиха да отида в София. Съгласих се. Мачът мина, бихме, голяма радост беше. Тръгваме, вече се беше стъмнило. На Околовръстното има една прословута дупка, в която спукахме и двете гуми. Дойде Пътна помощ, но в камиона има само две места. А аз не мога да си сгъвам крака и пътувам легнал.

И решихме да пътувам в моята кола. Залягам и тръгваме, но шофьорът кара като обезумял. Взе разстоянието София-Пловдив за отрицателно време, летяхме. Аз съм на платформата в моята кола и имам чувството, че всеки момент ще се откачим.

Сега ми е забавно, но тогава не беше. Като пристигнахме, разбрах, че човекът чакал дете и бързал да отиде при жена си в болницата. /Марица.бг

Коментари