Владимир Зарев: Нашата егоистична политическа класа заслужава единствено презрение

Българската литература стана достояние на европейския читател, младото талантливо поколение на писатели скоро ще заеме своето достойно място
14-09-2017 18:00 142 0

Владимир ЗАРЕВ, писател
Интервю на Анжелина ЯНЕВА

Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. в столицата. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1973 г. работи в списание „Съвременник“. Автор е на 18 книги. Най-новият му роман е “Орлов мост”. Неговите книги са превеждани в Русия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия и Германия.

Писателят стана носител на тазгодишната национална литературна награда "Елин Пелин". Тя му бе връчена за цялостно творчество през последните 10 години и за принос в българската литература.

- Бяхте председател на журито на националния конкурс за дебютна литература “Южна пролет” тази година. Ако бъдете поканен отново, бихте ли приели и с какви впечатления оставате?

- Това е един от най-хубавите, най-красивите, традиционни конкурси за млада литература, която трябва да бъде поощрявана и аз участвах с голямо желание в него. Разбира се, ако ми предложат отново, бих станал председател на журито. Тази година имаше интересни текстове - някои от които бяха много добри и заслужават не само поощрение. Те показват, че в България расте едно младо талантливо поколение, което много скоро ще заеме своето достойно място в националната ни литература. Освен това искам да подчертая, че аз страшно много харесвам Хасково. Не съм бил много често тук, но градът с неговата величествена Света Богородица, която бди над всички нас, с тези страхотни часовникови кули, ме привлича с цялостната си атмосфера. Нека кажа с цялата си духовна атмосфера и с удоволствие се връщам тук!

- Какво мислите за новите писатели. Сред младото поколение в кои виждате потенциал?

– В националната ни литература през последните ни 20 г. навлезе мощно едно цяло поколение български автори, част от които заслужиха не само национално, но и европейско признание. И с удоволствие ще посоча някои имена на хора, които просто обогатяват българската литература и създават един цял свой свят. А това са автори, белетристи като Георги Господинов, Милен Русков, Деян Енев, не мога да изброя всички. В поезията също навлязоха много силни автори, които просто заслужават нашето внимание. Мога да отбележа, че съвременната ни национална белетристика не е така епична, както беше. Няма такива епични автори, трудно се намират като Емилиян Станев, Димитър Димов, Димитър Талев. За сметка на това стана по-модерна и по-психологична. Мисля, че едно от нещата, които сега България достойно може да изнесе на световната сцена, е българската култура и най-вече българската литература. Тя стана достояние на европейския читател. Много наши автори вече са влезли в лавиците на американски книжарници.

- Какво съветвате младите автори?

- Ще отговоря с удоволствие на този въпрос. От няколко години редовно участвам в едно начинание на Националния дворец на културата за творческо писане. Там водя курс, като непрекъснато се стремя да обясня на младите, любознателни, започващи писатели, че писането не може да се научи. То не е занаят, учи се занаят, а писането е нещо друго... То включва в себе си въображение, много силно творческо писане, оригиналност и т.н. - неща, които не могат така да се научат. Казвам им също, че ако писането можеше да се научи, да се преподаде, то тогава всички професори, преподаватели по творческо писане щяха да бъдат най-големите писатели, а те не са. Писането се учи по два начина. Единият е на базата на опит - грешка, като младият писател пише, харесва или не харесва това, което е написал, но продължава да пише и така самоусъвършенства себе си. Тук е много важно да бъде изключително самокритичен, защото ако не е самокритичен, той няма да напредне. Вторият най-важен начин е като чете. Изключително важно е младият писател да чете, за да може да сравни опита на другите със своя, не само емоционалния и философския, но и художествения опит на други големи майстори в световната литература със своя, да се докосне до магията на тяхното творчество, да се докосне до необикновеното в тяхното творчество. Това, което ме порази обаче е, че тези хора, които си бяха дали парите да участват в този курс за творческо писане, са чели удивително малко! Те четат главно себе си и своите приятели. И това е едно от нещата, които най-много липсва на най-младите подрастващи писатели в националната ни литература. Това е естетическа опитност, която е добита чрез четене, чрез любопитството да надникнат в света на други големи и велики писатели!

- Голяма част от авторите споделят за проблема с по-големия процент, който от издателствата и книжарниците налагат, за да разпространяват или продават книгите им. Много от тях са разказвали, че печалбата е толкова минимална, че дори обезценява труда им.

- В България от литература не може да се живее, но не е така само тук, а и в повечето страни в Европа. От литература могат да живеят много големи писатели, които пишат на голям език, които са много превеждани и които живеят сред големи народи, свързани с традиция в четенето, т. е., които изпълват големи тиражи, техните произведения се тиражират мощно. Такива страни са САЩ, донякъде Германия, Франция, Англия, Русия, но там също писателят трябва да е мощно пробил и да има своето национално и световно признание. Аз мога да кажа, че печеля прилично в България. Някои мои романи, например “Разруха”, има 12 тиража. Другите ми книги “Битието”, “Изходът”, “Законът”, които направиха тази поредица от филми “Дървото на живота” - интересен сериал, също имат доста сериозен тираж за България. Моите книги се превеждат много. В Германия са преведени трилогията ми “Битието”, “Изходът”, “Законът”. Това са три романа с над 800 страници, които излязоха в едно от престижните издателства с твърди корици, но после друго немско издателство закупи правата и ги преиздаде с меки корици. Значи това са три тома по над 700 страници. Същата е съдбата на “Разруха”. Тя излезе в едно от най-мощните европейски издателства и сега се преиздава в меки корици. Значи, когато човек успее да излезе извън националните рамки, той би могъл да получи и така едно прилично бих казал материално признание. В България, за жалост, се чете малко. В момента тук на пазара има 10 мои романа. Част от тях са писани преди 10 ноември, но продължават да се преиздават и да се купуват, което означават да вълнуват и впечатляват хората. Това са трилогията “Битието”, “Изходът”, “Законът”, романите “Разруха”, “ Светове”, “Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Лето 1850“, последният ми роман “Орлов мост”, два много интересни психологически романа - „Хрътката“ и „Хрътката срещу Хрътката“. Общо взето те имат добър прием. В никакъв случай не мога да се оплача, но за да достигне трайно писателят до своя читател, той трябва да положи наистина много усилия и да подчини своя талант на изцяло трудната съдба да отстоява себе си. Защото невъзможно е човек да бере плодове от едно дърво, което още не е посадил !

- Защо няма гражданско общество у нас, според вас?

- В последния си роман разглеждам защо не може да се случи гражданско общество в България. В България ние имаме една истерична егоистична политическа класа - една политическа класа, която заслужава единствено презрение и осъждане, която е тотално корумпирана и мисли само за себе си. И тази политическа класа, заедно с продажната съдебна система, заедно с олигархията, това вплитане на мафията с държавата може да бъде овладяно и озаптено единствено от едно живо действащо гражданско общество, което да не позволи разграбване на националното богатство. Аз имам една такава мисъл, която още навремето бях изказал. Това е, че във всяка държава има мафия, но че българската мафия си има държава. Единствено мощна гражданска съпротива на всички нас би могла да озапти тази политическа българска класа. За жалост, това общество не сполучи, не успя по няколко причини. Първата е, че все още едва зародилото се гражданско общество не успя да излъчи елит, не успя да излъчи тези 100 или 120 души, които всички ние да припознаем като новата активна част от политическия ни живот. Втората причина е, че това движение, едва зародило се, не можа да предложи някакъв всеобщ национален идеал - една всеобща национална кауза, която всички ние да припознаем като своя и зад която всички да застанем с цялото си желание това да се осъществи. Аз им предлагах, тъй като имаше няколко движения, които са идвали при мен. Аз им казвах най-разумно е да се започне от това, например, да се осветлят всички големи сделки, които са правени от началото на прехода до днес, да се види кой и как разпродаде България и на каква цена. И да се поиска сметка от тези хора, които извършиха това гигантско безобразие, аз ще употребя по-точната дума - това престъпление. И третата причина е, че олигархията и политическата класа платиха и отново разделиха хората на две – на сини и червени, на добри и лоши, на наши и ваши. И по този начин умъртвиха движението, обезсилиха го и фактически отнеха огромна част от неговата реална енергия.

- Скоро наближава рождения Ви ден. Имате 70-годишен юбилей? Какво ще си пожелаете?

- Ще си пожелая две неща. На първо място здраве, на второ – да довърша новата си книга “Забрава”. Това е един красив роман за старостта и една невъзможна любов...


Седмични издания

С какво ще се отоплявате тази зима?

С елекричество, нямам възможност за друго
С твърдо гориво както всяка зима
С газ
С климатик, санираха ми жилището