Гергана Райжекова: Рок групите ще са успешни, ако имат ментори

Необходимо е всяка банда да намери своя имидж и да е уникална по стил, за да се помни и разпознава, смята изследователката на алтернативната сцена
05-09-2017 11:47 1131 0



Гергана Райжекова е родом от Хасково, но живее и работи в София. Тя е вторият в България изследовател на родната рок алтернативна сцена. Съсредоточава се върху групите, които сега съществуват, клубовете където свирят и различните фестивали, които са се случвали в страната. В момента пише докторска дисертация на тема “Развитие на съвременната алтернативна сцена в България (музикални клубове и медии), която скоро защитава.
Срещаме се на спортна площадка „Спартак” по време на второто издание на тридневния рок фестивал. Той бе организиран от община Хасково в лицето на зам.-кмета Милена Трендафилова и рок група John Steel и с мощната подкрепа на местния бизнес.

Гергана РАЙЖЕКОВА,
Изследовател на българския алтернативен рок,

Интервю на
Милена ЛАВЧЕВА

-Г-це Райжекова, откога правите изследване на родната рок сцената и по Ваши наблюдения има ли бъдеще рокът в България?

- Моето изследване е на база наблюдения и множество интервюта с музиканти, журналисти, ивент мениджъри, радиоводещи, т.е. всички, които са в тази ниша. Преди, както до голяма степен и сега, младите рок алтернативни банди не са се познавали и са свирели по разни читалища и репетиционни. Така през 1987 г. се организира голям концерт в Борисовата градина, където съществуващите групи се качват на голяма сцена пред около 5 хиляди души публика и така, с този фестивал може да се каже, че започва официално рок алтернативното движение в България. Това от своя страна доказва колко важни са такива събития като рок фестивалът в Хасково. Т.е. да има място и време през годината, където се събират различни групи от различни градове и в различни стилове, за да се види кой докъде е стигнал, какво има още да се работи, и разбира се да създават контакти, да се запознават, да обменят ноу-хау. Това е много важно за самата сцена. Последните години фестивалите се появяват и изчезват. Няма устойчивост, така че групите да са по-спокойни и да са сигурни, че отново ще свирят на даден фестивал, а не само по клубни сцени. Така че се надявам рок фестът в Хасково да продължи.

Друг момент е свързан с подкрепата на общината. Организаторите на хасковския рок фест споделиха, че идеята за фестивала е на група John Steel, хедлайнери в последния ден, след което общината заедно с множество частни фирми се включват с активна подкрепа. Общината като държавна институция трябва да се включва в подобни културни инициативи и да помага с финансиране, логистика и експерти, защото всички виждаме, че групи, които са получавали държавна подкрепа все още никой не може да измести от рок сцената като групите от първата рок вълна – Сигнал, Щурците, ФСБ. Това са вече повече от 30 години, което не говори добре за сцената.

-Какво липсва на сегашните рок групи?

- Липсва им един гръбнак, който да ги обединява. Малко хора знаят, че преди 1989 г. е имало изискване всяка група да има по минимум един концерт на месец, а сега групите сякаш са невидими. Може да си представите какво е за една млада, нова група да излиза на сцена всеки месец, а и по-често – това е уникална школовка. Бързо развиваш професионални качества, бързо се научаваш как да повлияваш на публиката, как трябва да си облечен, как да се представиш, какво поведение да имаш, за да те запомни публиката и т.н. Това, което липсва сега на сцената са именно ментори, които да ги съветват и напътстват групите. Независимо дали в онези времена са се появявали случайно такива, било някой от техниците или специалисти, които са помагали на групата, било като идеи от самите групи, които са се съревновавали по общите им концерти. Сега трябват много ментори. Липсват хора-стожери, които да кажат на младата група „ОК, момчета, вече правите трети концерт с кавъри, сега е време е да направите нещо авторско!” или „Сега вие се качвате на сцена, трябва да се облечете за сцена” или „Какво ще кажете на публиката, как ще представите членовете?” Такъв пример е Тони Арнаудов – Сатаната от град Пловдив, който парадоксално е най-положителният човек на рок сцената. Всъщност, знаете ли, че група Контрол, която е култова група на сцената, са тренирали всяка една стъпка преди концерт? Как ще излезе вокалиста, дали ще направи кълбо, какво ще каже на публиката, как ще я предизвика - всичко това е тренирано. Групите се заблуждават, че има случайни неща, когато говорим за успех. Между другото група Контрол е вдъхновена точно от концерта 1987 г. в Борисовата градина, когато гледат Васо Гюров и група Кале и Кольо Гилъна решава да си направят група. Точно в този ред на мисли тук има деца, които сега ще гледат, но догодина ще поискат и те да участват в концертите. Нещо, което много липсва в рока, е чувството за общност – да се предава щафетата, бивши музиканти да предават личния си пример, да помагат по някакъв начин на малките, а не да емигрират от дълга си.

-В този смисъл музиканти от величината на Лий Фолкнер и Дъги Уайт с изявата си в Хасково смятам, дават пример на младите рок музиканти и ги нахъсват за изяви...

- Добрият пример от подобни концерти е, че една звезда може да е много близко до нас и ти можеш да се докоснеш до този човек, може да го заговориш ей сега и да се убедиш, че големите звезди са много скромни, умерени хора и големи професионалисти. Тези срещи са важни, защото провокират човек да направи скока, да започне и да извърви този професионален път. Но музикалната сцена в България и чужбина е много различна.

-Защо е различна?

- Различна е, защото там тя е бизнес. И тъй като е бизнес има много строги правила, тежки договори с големи изисквания към групата и разбира се, начин да се разпределя печалбата. Съответно трябва да се хранят всички по стълбичката, които се занимават с мениджърство, пиар, с написването на текстове, композиране, стайлинг, хореография. Тази машина е добре смазана и произвежда звезди, но при нас има едно неразбиране и всеки е специалист по всичко и нищо не се получава в крайна сметка.

-Има ли шанс български групи да правят бизнес?

- Имам наблюдение върху много банди, опитвали през годините да пробият в чужбина, но там конкуренцията е убийствена и се оказва, че или нашите групи не са достатъчно добри, или пазарът не допуска музикални емигранти. Моето виждане е, че в България може да се пробие по-лесно.

-Като изследвате рока, прави ли ви впечатление, че именно само тази музика обединява хората и от абсолютни непознати ги прави освен съмишленици, много близки, приятели?

-  Като цяло рокът съдържа в себе си много революции, които са се случвали на фона на тази музика. А за революция трябва да имаш съмишленици, с които мислите в една посока. Човек като чуе една песен си спомня преживяното на нея и на концерт ние изживяваме една и съща “емоционална зараза”. Всъщност веднага знаеш, че този човек, който е на това събитие може да ти стане приятел, защото обичате една и съща група или стил. В този ред на мисли рокът винаги ще стои с едно високо вдигнато знаме за това, че щом слушаш рок, ти имаш съмишленици из целия свят.

Що се отнася до хасковските групи, искам поздравя групата Different Highway. Чух за тях за първи път преди една година, когато интервюирах главен експерт „Култура“ към община Хасково Венета Въжарска, благодарение на която групата участва в Дните на Хасково. В моето изследване обръщам внимание на празника на нашия град като едно ежегодно, богато на събития време. Оказа се, обаче, че за девет години и над тридесет и три дни, изпълнени от сутрин до вечер с тържества и концерти по случай Дните на град Хасково, има едно единствено участие на млада рок група, при това местна. Това е доста притеснително и говори за отказ да се премине напред, да се живее в настоящето. Ретро казусът в България е навсякъде и ние сами спъваме нашето развитие. Има качествени нови групи, но никой не поема отговорност от институциите да им даде едно рамо.

-Какво бихте посъветвали младите рок групи, за да са успешни?

- Бих ги посъветвала да пеят на български език. Извинението, че езикът на рока е английски език веднага може да опровергаем с хиляди примери и песни-класика в жанра. За публиката, която не знае английски език, цялото изпълнение звучи като един бял шум, нещо непонятно, което никога няма да докосне сърцето на публиката. Отново за пример ще дам групата Different Highway и факта, че запомних песните им, които бяха на български език. Ти си българин, изпей мъката си на своя език, не се крий зад чужда реч. Това е една стъпка, за която бандите сериозно трябва да помислят, защото рока в България през последните години е изгубил своята идентичност. Другата препоръка е да намерят своя автентичен почерк. За да си харизматичен, ти трябва да си различен от всички, да заложиш на своя символика. Има много групи, които се хлъзват по наклонената плоскост да правят кавъри и буквално се превъплъщават във вокала, в човека, чиято песен изпълняват. Перят се с чуждо творчество. Когато отивам на концерти и има много кавъри знам, че съм си загубила времето, защото тази група няма сериозно отношение към това, което прави, няма цел. С кавъри и имитация се стига до упадъка на сцената.

-Ако няма кавъри от друга страна и се предлагат само и изключително нови и непопулярни песни, съгласете се, няма да има толкова публика. Ето чухме кавъри на Dio, Rainbow, Whitesnake, Deep Purple – толкова любими групи, чухме парчета, които разтуптяха сърца и вдигнаха адреналина на публиката...

- Да, имаше още трибют на Metallica, песен на Godsmack. Кавърите са част от музикалния репертоар и печелят техническо време, ако една група няма достатъчно авторски песни. Но на българската сцена те преобладават през последните години, което означава, че нещата не са наред. Не е нормално група на 4 или 5 години да има една авторска песен. Това означава, че след години няма да има какво да изследвам, защото всичко ще е имитация.

- Вие какво слушате?

- Любимата ми българска група е пост-пънк групата Voyvoda, а от чуждестранните имена любими са ми групата Alt-J, също The Strokes. През юни гледах на живо Slaves, които като присъствие на сцената за мен бяха гвоздея на фестивала INmusic Festival в Хърватска. Просто не може да отлепиш очи от тях, изкуството да си интересен до най-малкия детайл, да си шоумен. Отблизо следя и изявите на едно от най-провокативните явления на музикалната сцена тези дни - Стругаре.

- Какво Ви е впечатлението от феста в Хасково?

- Впечатлена съм от няколко неща като това, че фестивалът, макар и за втора година, вече е тридневен, групите са от различни градове и има интерес. Догодина може да има и групи от цялата страна и се надявам това да се случи с малко повече гласност и реклама. Също така всяка група е получила хонорар, което е важно, тъй като твоят труд на музикант е оценен. Това показва уважение към музиката като изкуство от страна на организаторите, а не е събитие тип опит да се отбие номера, да се усвоят някакви средства и да се експлоатират децата. Т.е. има наченки на професионализъм, което може да прарасне в нещо голямо./Марица.бг




Седмични издания

С какво ще се отоплявате тази зима?

С елекричество, нямам възможност за друго
С твърдо гориво както всяка зима
С газ
С климатик, санираха ми жилището