Днес е Денят на безсмъртните българи

култура

от Цанка Семерджиева 104 прегледа 0

Днес е Денят на безсмъртните българи


Румен Сейреков

В световната култура, макар и рядко, проблясват идеи, които разкрепостяват съзнанието и динамизират духа. Такава е и една от идеите на българина-мъдрец Ваклуш Толев – за Ден и дом-светилище на 13-те поименни безсмъртни българи. Тя носи социалния заряд на оптимизма и влива във вените ни енергия за битие. Битие, което е идея не за оцеляване, а за достойно присъствие в бъдещето на една Обединена Европа. Идея, която е „българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест“, по думите на автора.
Във време, когато културата на всекидневието изнася на преден план заглъхващото ехо на съдбата и сенките на миналото, идеята за 13-те безсмъртни поименни българи извежда слънчевата страна на българската историчност. Днешната социалност е зациклила в критични преценки на близкото и по-далечното минало. И от миналото извежда в настоящето ни единствено своите основания за недоволство. А ако някой случайно отправи поглед към бъдещето, то пак е с песимизъм.
Малцина извеждат от миналото ни основания за оптимизъм, а те са толкова много – да вземем само това, че няколко мощни световни империи около нас днес ги няма, а България е тук. Но само единици могат да изведат от миналото ни енергии, с които се прави отговорно настояще и се отвоюва достойно бъдеще. Затова, в навечерието на 28-ми август, е важно да припомним идеята за 13-те поименни безсмъртни българи, и то с думите на нейния автор, Ваклуш Толев:

„Не е достатъчно историята да се помни – историята трябва да се прави, а бъдещето – да се отвоюва.“, казва Ваклуш Толев. Той подчертава още, че „Народ, който няма идеи за бъдност, е осъден да вегетира. А българският народ никога не е вегетирал. Дарението му да ражда големи личности и предназначението му да бъде утроба на знания и култура са го съхранили в една достойна тринадествековна история. Но тайната не е във фактите на историята, а в прозрението за историческо предназначение. Не фактите правят история, а Духът в осъществяване на провиденцията прави историческите събития.
Имаме основание да утвърдим един Ден и да създадем един Дом на безсмъртните българи – те направиха историята на България в нейните 13 столетия жива плът от плътта си. Те нямаха страх, че трябва да понесат отговорности – просто служеха. А служението е надмога над себичността и неговият белег е отговорността. Тях не може някой да ги отдели, защото не са отделни въглени от една гаснеща жарава. Тези 13 безсмъртни поименни българи са огнените езици на онази велика клада, на която сложихме изпитанието си – можем ли чрез жертви да направим тринадесетвековна България. Пред тази история ние винаги ще се покланяме, пред тези 13 безсмъртници винаги ще коленим! Те са живото доказателство за тезата ми, че човекът не е даденост, а достижимост.“
На въпроса кое налага необходимостта за този Дом-светилище и защо е наречен така, Ваклуш Толев пояснява:
„Домът-светилище на безсмъртните ни личности е неизбежна необходимост не за оцеляване, а за ново историческо битие на България в Третото хилядолетие! Сложих думата „дом“, защото тя говори за едно вътрешно роднинство. Домът не е улица – домът е сградената вътрешна сигурност и защита. Народ без светилища е като дете без дом – ако не осъзнае необходимостта от светилище, ще вегетира.”
„Велика е тайната на числото 13“, казва още авторът на идеята. „13 вековна е нашата история. 13 стои в хороскопа на България, стои в нашата зодия – Козирога, оформя нашата аура – аурата на Мъдростта! Тринадесет са и поименните безсмъртни българи.
Всички сътворени от Отца сме безсмъртни, но аз говоря за белязани в социалния храм, за поименни безсмъртни в Дом-светилище на българската национална доблест! Тези 13 поименни безсмъртни българи са изведени с прозрение за предназначението на България от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта. Те са определени не от биография, а от характеристика.

Цар Борис III – Обединителя. Осъществява националния дух, като обединява един посветен народ! (Затова денят на неговата кончина е Ден на тринадесетте безсмъртни.)
Кхан Аспарух – Основателя. Донася тук идея за земя и държава!
Княз Борис – Покръстителя. Ражда прозрение за етническо обединение и стратегия за култура!
Цар Симеон – Просветителя. Създава стратегия на културата Златен век на българската книжнина!
Свети Климент Охридски – Азбучника. Извежда буквите из пазвата на народната гълчава!
Свети Йоан Рилски – Покровителя. Полага аскетичното начало на българското монашество!
Свети Патриарх Евтимий – Мистика воин. Изразява мистичния дух на българина чрез исихазма!
Отец Паисий – Будителя. Извиква миналото като идея за национална свяст!
Васил Левски – Иконата на българската свобода. Служи пред олтара на Живота!
Баба Тонка – Майката на безстрашието. Сумира националната идея на безстрашието – без сълзи пред гроба на България!
Княз Александър Батенберг – Съединителя. Жертва трон и династия за съединена България!
Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений. Предсеща предназначението на България!
Ванче Михайлов – Воина на оскърбените българи. Избира съдбата на прокудените за целокупна България!

Нашата свещена земя винаги е раждала достойни синове – безкрайна е тяхната низа. Но тези 13 личности носят и нещо друго – те не отразяват и не следват, а предварват живота. Затова животът ги потвърждава в безсмъртие!
Нито подражателството, нито аналогиите са потребно доказателство за наложителната необходимост от този Ден и Дом. Ние, българите, имаме историческо съзнание и незатрита памет за великите си личности. Но нямаме Храм на безсмъртните българи. И трябва да го изградим – най-напред в сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат. Няма по-властно нещо от това, когато Духът намери своя олтар!“

Могат ли идеите, които тези 13 безсмъртници ни предават от вековете, да спасят България от бъдни беди? Да, защото те създават не внушена малоценност, а измерения за национална отговорност.
„Те са живото духовно вълмо на българската бъдна историчност. Безсмъртните българи динамизират националния дух на един посветен народ.
Тринадесетте не са имена, те са идеи, енергия за нови пътища!“, казва Ваклуш Толев.





Коментари