Спомени от войната и любовта към Русия оживяват в картини

Брезите - символ на свободата и спасението в творчеството на Валентин Кузминов

култура

от Веселин Тонев 321 прегледа 0

ХАСКОВО
Анжелина ЯНЕВА

Юбилейна изложба на Валентин Кузминов бе подредена в галерия „Форум”. 28 платна са изложени в културната институция.

Поводът е рожденият ден на твореца, който бе на 8 юли, сподели вдовицата му Ирина Чавдарова. Почти всички картини са пейзажи. Брезите основно присъстват в изкуството на руския художник. Те са символ на неговото творчество. Само едно от платната е портрет на неговата майка – Антонина. Тя е рисувана преди повече от 50 години.

Любовта на Ирина и Валентин започнала като на филм. Хасковлийката се запознала с него в Берлин през 1961 година. Тя била там на лагер с още 25 деца от България точно по време на издигането на Берлинската стена. Там Чавдарова се срещнала с младия руснак, който тогава бил преподавател по рисуване и чертане.

С много добри спомени остава Чавдарова за престоя си там. Разказва за силната връзка между руските деца и българчетата. Още като се видели, те се запрегръщали и се сдружили.

Един ден била обявена тревога за опасност от война и българската група трябвало да напусне Берлин. Чавдарова и децата прекарали известно време в Ерфурт и Лайпциг, след което отново се върнали. В тази сложна обстановка се родила първата искрица на любовта между Ирина и Валентин.

Малко по-късно тя отпътувала за България, но в нея останал красивият спомен от преживяното там. Чавдарова била завършила полувисше и работела в Комсомола. Намеренията й били да продължи с енергетика в СССР, но след като се върнала в родината си, разбрала, че учебната година вече е започнала в приятелската страна. Така Чавдарова поработила тук, но само след година получила предложение да работи в Централния комитет на комсомола в Москва.

През септември Ирина пристигнала в руската столица. Веднага след като се настанила в общежитието, решила да отиде на разходка до Червения площад и да види Кремъл. Запленена от красотата на града с вековна история, тя се отправила сама към сърцето на Москва. Докато разглеждала историческия музей и мавзолея, изведнъж се натъкнала на бюро “Справки”. Чавдарова влязла вътре и започнала да търси адреса на Валентин. ”В онези години на сложна обстановка много трудно се намираше информация. Разполагах само с трите му имена и рождената му дата. Само за пет минути срещу пет копейки такса успях да намеря адреса му”, споделя с много положителни емоции вдовицата, връщайки се назад в спомените си.

Тя се отправила към вилната зона, където живеел Кузминов. Там, докато се чудела накъде да поеме, я срещнали руски войници и й помогнали да намери адреса. Още с появяването си на вратата на пленилия я руснак, тя била топло посрещната от семейството му и се запознала с тях. Той не бил вкъщи, но малко по-късно се появил. Оттогава се родила любовта на двамата и започнали да се виждат често. По време на престоя на Чавдарова и групата българи той присъствал почти постоянно до тях. Ирина се върнала в родината си през 1963-а, а нейният любим година по-късно дошъл, за да й предложи брак.

Брезите, които присъстват главно в картините на твореца, са символ на свободата и спасението. Чавдарова разказва, че съпругът й не обичал да говори за годините на войната, но наближавал ли 9 май - Денят на победата, започвал да й споделя спомените си. Той бил родом от село в близост до Москва. Немски войници нахлули един ден и разрушили къщата на семейството на Валентин. Майка му била бременна по това време, а той само на три години. Въпреки невръстната си възраст бил грубо сграбчен и изхвърлен от дома си. След това немците ги отвлекли и ги принудили да вървят пред редиците им по пътя за Москва, за да ги използват като щит и руските войници да не стрелят по тях.

Валентин и семейството му, както и останалите, които били в плен, успели да се измъкнат към 1 часа през нощта. Те обмислили къде е най-неохраняемото място и успели да избягат. Преминали през брезова гора, а малко след това стигнали до път и видели товарна електричка. Качили се на нея и успели да стигнат до града.

Валентин наследил таланта си да рисува от своя баща. Той бил шофьор в ботаническата градина в Москва, а майка му работела в текстилен комбинат. Зрънцето също покълнало и в брата и сестрата на твореца, който прекарал голяма част от живота си в Хасково. Те обаче решили да се развиват в съвсем различни поприща. Само Валентин продължил с рисуване. Той е завършил Задочен народен университет по изкуствата към Министерството на културата в Москва. “В Русия дори има картина, дело на бащата на съпруга ми и трите му деца. Те четиримата заедно са работили по нея”, добави Чавдарова.

Картините, които са изложени във “Форум”, са рисувани в България. Далеч от родината Кузминов не спира да рисува брези - споменът за немските войници никога не угаснал. Красивите дървета обаче символизират и копнежа на твореца по Русия.

За него България се превърнала във втора родина. След като пристигнал тук, Валентин дори спрял да рисува с темпер, а решил да твори с акварел.

Зрънцето на таланта му се пренесло и у неговите внуци. Александър, който живее в САЩ, се занимава с графичен дизайн. Виктор, който ще бъде абитуриент догодина и живее в Хасково, рисувал заедно с дядо си. Част от неговите картини са рамкирани. След смъртта на Валентин той обаче захвърлил четката. Тази година изненадал приятно баба си. За 14 февруари изработил на компютъра си графичен портрет на приятелката си и й го подарил за празника на влюбените.

Коментари