Ще могат ли вече адвокати да работят за фирми, които имат юрисконсулти?

00-00-0000 00:00 276 0

Прокуратурата образува няколко проверки за безстопанственост, поради ползването на външни адвокати при наличието на юрисконсулти във фирмите. Засега производствата са при обслужване на държавни или общински фирми и учреждения. Но няма никаква принципна пречка да се образуват досъдебни производства и срещу търговски дружества без държавно или общинско участие.

Работата на прокуратурата е да обвинява и да защитава собствеността, особено на държавните и общинските дружества. Така че не можем да се сърдим на прокуратурата, че си върши работата, като са назначени проверки в конкретни фирми. Напротив, фактът, че прокуратурата разшири проверките за спазване на законността, трябва да се приветства.

Проблемът е дали занапред вече е допустимо адвокати да работят за фирми, в които работят юрисконсулти.

По света този въпрос не стои. Всички големи адвокатски фирми имат за клиенти големи търговски дружества, а също и държавни или общински структури. И тези търговски дружества, или учреждения, или общини имат големи правни отдели. Адвокатските фирми се занимават с по-сложните или по-важните казуси или дела. Но е въпрос на вътрешно решение кои дела или въпроси са сложни или важни. Ако преценката за това се извършваше от правоохранителните органи, то никой нямаше да смее да наема външни адвокати, защото нямаше да е сигурен как правоохранителните органи ще преценят дали даден въпрос или дело са сложни или важни.

Сложността и важността са твърде относителни и широки понятия, които може да се тълкуват в твърде неопределени граници. Например, Министерството на финансите има голям правен отдел с висококвалифицирани юристи, много от които знаят добре чужди езици. Но дали те ще могат да водят едно голямо и сложно международно арбитражно дело, примерно пред Парижкия или Вашингтонския арбитраж? Или дори и да могат, ще се справят ли толкова добре, колкото адвокати, специализирани в тази материя и работещи по десетки или стотици сложни арбитражни дела годишно? Със сигурност наемането на голяма чужда или авторитетна българска фирма за водене на едно такова дело ще бъде в пъти по-скъпо в сравнение със случая, когато делото би се водило от юрисконсулти. Воденето на едно голямо арбитражно дело ще струва милиони евро. Със сигурност заплатите на няколко юрисконсулти за една година не са толкова.

Дали не е налице безстопанственост? В тези случаи може само да се помисли колко стотици милиони евро ще загуби държавата при неуспешен изход на делото. Още повече, че пред България непосредствено стои угрозата да бъде осъдена за милиарди евро във Вашингтонския и други арбитражи от електроразпределителни дружества и други фирми, работещи в областта на енергетиката. Разбира се, гаранции за спечелване на което и да е дело няма - и най-добрата адвокатска кантора може да загуби дадено дело. Въпреки такъв евентуален риск, навсякъде по света, а също и в България, се наемат големи и авторитетни адвокатски фирми за водене на големи международни арбитражни дела или важни или сложни производства пред националните съдилища. Тъкмо неосигуряването на висококвалифицирана защита от авторитетни чужди и български фирми би било безстопанственост, защото потенциалните вреди биха били неизмеримо по-големи от спестените хонорари.

Има и друг важен аргумент, който често се пропуска - че при спечелване на делото, изгубилата страна заплаща разноските, направени от спечелилата. Така добре защитаваната държавна институция или дружество има най-голям шанс да възстанови заплатените адвокатски възнаграждения.

В решение № 10 от 29 юни 2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. Конституционният съд подробно изследва въпроса за дължимостта на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение от страни по дела - юридически лица, като изрично прие, че "ГПК и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите, в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Юридическите лица и едноличните търговци могат да избират дали да ползват услугите на адвокат или юрисконсулт за правно обслужване и процесуално представителство пред съдилищата". Този верен извод на конституционните съдии не се опроверга дори и от изменението на чл. 78, ал.8 от ГПК, инициирано от Омбудсмана на Република България. Напротив, въведе се само ограничение на дължимото юрисконсултско възнаграждение от изгубилата страна, с което се пресече практиката да се акумулират възнаграждения от юридически лица, които не са направили разноски по конкретните дела.

Законът за обществените поръчки (ЗОП) неслучайно е изключил процесуалното представителство от обществените поръчки. Защото целта е не да се вземе този с най-ниска оферта, а този, който може да свърши най-добре работата. При воденето на дела изискванията са толкова много, че не могат да се формулират в обществена поръчка. Нито ЗОП, нито Законът за адвокатурата въвеждат ограничение за наемане на адвокати, когато дадена фирма или структура има юрисконсулти. А което не е забранено от правото, и то в специални закони, е разрешено. Друг е въпросът, че външните или вътрешни контролни органи трябва да следят по целесъобразност да се взема възможно най-доброто решение за дадена държавна или общинска фирма или държавна или общинска структура при наемането на адвокатски кантори за водене на дела, като следят дали те са поставени на предни места в съответните класации на международните юридически справочници, с какъв опит и квалификация са адвокатите, каква е експертизата им.

Така или иначе в момента рядко някой смее да наема адвокати за защита на интересите на държавни и общински фирми или държавни и общински структури. Резултатът може да се изрази в огромни загуби за държавните и общински структури от зле направени проекти или загубени дела. Въобще не подценявам знанията и уменията на колегите юрисконсулти. Те са изключително полезни със своята дейност. Но те нямат тази специализация и интензивен опит в много области. Нямат и този стимул и съответен хъс да се спечели делото или да се реализира проектът, който имат адвокатите, за които доходът и бъдещето им зависят от справянето със задачата. А и по начало по света никой не наема адвокати, които трайно не се справят със задачите си, защото реномето на адвокатите се гради върху спечелените от тях дела и успешно приключили проекти. Сходно е сравнението между общопрактикуващ лекар и авторитетен тесен специалист - отиваме при личния си лекар при първоначални болежки, но ако състоянието ни се задълбочи, търсим изтъкнат авторитет в съответната област, а не разчитаме на личния лекар. Дали няма да потърсите възможно най-добрия хирург, за да ви оперира или ще се оставите, на който ви посочат?

Цялата юридическа общност дружно се повесели от проекта на Юридически барометър "Златен пирон". Защото се видяха такива гафове при действащи нормативни актове, които са срам за цялата юридическа гилдия и за правото въобще. Както неведнъж съм посочвал, не само аз, а и редица от най-авторитетните български юристи, обяснението е просто - нормативни актове, в изготвянето на които не са участвали висококвалифицирани юристи, няма как да са перфектни. А и младите хора трябва да има от кого да се учат. Реалната безстопанственост е когато повериш изготвянето на нормативен акт на хора, които нямат опит в изготвянето на актове от същия вид, а не като заплатиш сума, съпоставима с важността и сложността на акта. Да не говорим, че създаването на един читав нормативен акт изисква сериозна справка с чуждото законодателство, знаене на езици, контакти с чужди адвокатски фирми и още редица контакти, знания и умения. Най-добрата инвестиция е тази за изготвянето на нормативни актове. Инвестицията с най-голяма възвращаемост е тази за наемането на добри адвокати за водене на дело и за изготвяне на важни нормативни актове. Когато не правиш това, тогава причиняваш много по-големи вреди и тогава именно е налице реалната безстопанственост.

До момента, когато стане ясно дали могат да се наемат безопасно адвокати при наличието на юрисконсулти, има един лесен начин дадена фирма или структура да остане без правен отдел. Всички юрисконсулти се регистрират като адвокати и си работят преимуществено или изцяло за съответната структура. Между другото в повечето държави по света е така. Тогава няма юрисконсулти и всяка фирма или структура може да наема адвокати. Когато някой няма необходимия стаж и не може да си вземе адвокатския изпит - назначава се да прави точно определена работа. И за останалите работи пак може да се наемат адвокати. Всъщност, тази възможност показва, че е излишно делението на юрисконсулти и адвокати от гледна точка на избора на кого да бъде възложена дадена работа.

За да се предпазят и дружествата без държавно и общинско участие и най-вече публичните компании от риска да обвинят ръководствата им в безстопанственост, добре е да се включи точка в решенията на Общото събрание на акционерите или съдружниците, че се съгласяват представляващите дружествата да наемат адвокати, независимо от наличието на юрисконсулти и потвърждават всички възлагания на адвокати за минало време.

Източник: legalworld.bg



Седмични издания

С какво ще се отоплявате тази зима?

С елекричество, нямам възможност за друго
С твърдо гориво както всяка зима
С газ
С климатик, санираха ми жилището